Решение № 4756 от 27.06.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 27.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 14148 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 382146 от 11.04.2018 г., постановено по гр. д. № 50180/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав ответникът Й.Н.С. е осъден да заплати в полза на ищеца Ч.И.Я. сумата от 1795,15 лева, представляваща изпълнено чуждо задължение по договор за строително-монтажни работи от 11.11.2014 г. и по договор от 15.08.2015 г.

С горепосоченото решение и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК ответникът Й.Н.С. е осъден да заплати в полза на ищеца Ч.И.Я. и сумата от 828 лева разноски по делото.

С решение № 456144/23.07.2018 г., постановено по гр. д. № 50180/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав и на основание чл. 250 ГПК първоинстанционният съд е допълнил решение № 382146 от 11.04.2018 г., постановено по гр. д. № 50180/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав, като е осъдил Й.Н.С. да заплати на Ч.И.Я. и законна лихва върху сумата от 1795,15 лева, считано от 25.07.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

Срещу решение № 382146 от 11.04.2018 г., постановено по гр. д. № 50180/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 85 състав е постъпила въззивна жалба от адвокат В.Й., преупълномощена от адвокат С.П., назначена за особен представител на ответника Й.Н.С.. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства за извършени реални плащания към изпълнителите по сключените договори от 11.11.2014 г. и 15.08.2015 г. Поддържа се, че по делото не са събрани доказателства, че ищецът е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това и е встъпил в правата на кредитор. В тази връзка се посочва, че няма доказателства ищецът да е извършил плащане, следователно след като не е извършил плащане от името на Й.С., няма как да встъпи в правата на кретидор.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Ч.И.Я. е депозирал отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се за оставяне на същата без уважение и за потвърждаване на първоиснтанционното решение. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд служебно се произнася по валидността на атакуваното пред него решение, по допустимостта само в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл. 269 от ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение правилността на обжалваното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Производството по делото пред СРС е образувано по предявен осъдителен иск, който настоящият съдебен състав квалифицира като такъв с правно основание по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са собственици на самостоятелни обекти в сграда етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „******. Твърди се, че на проведено на 27.10.2014 г. общо събрание на етажната собственост е взето решение за извършване на ремонт на западната част на покрива и частта над стълбището, като след извършването на този ремонт да се продължи с останлия като на същото събрание било взето и решение ремонтните дейности да се заплащат от собствениците на апартаменти, съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Посочва се, че в резултат на взетото решение на проведеното на 27.10.2014 г. общо събрание, на 11.11.2014 г. е сключен договор за извършване на СМР на част от покрива на сградата с „Е.Д.“ ЕООД, като стойността на ремонта възлизал на сума в размер на 9750 лева, както и че с плащания на 13.11.2014 г. и 16.01.2015 г. сумата по договора била изцяло изплатена в полза на фирмата изпълнител. Твърди се, че на 27.03.2015 г. е проведено ново общо събрание на етажната собственост, на което било взето решение за довършване на ремонта по конструкцията на сградата и на 15.08.2015 г. бил сключен договор с „Б.****“ ООД на обща стойност 1400 лева, от които 1000 лева за извършените СМР и 400 лева за разрешителни и монтаж на скеле. Сочи се също, че на 02.09.2015 г. сумата по договора от 15.08.2015 г. била изплатена на изпълнителя, както и че съобразно взетите решения на общото събрание всеки от собствениците на апартаменти в сградата етажна собственост изплатил своята част от задълженията с изключение на ответника Й.С., който мотивирал отказа си с невъзможност за плащане и готовност за плащане на по-късен етап. Твърди се, че с оглед разплащането с фирмите изпълнители, ищецът в качеството си на физическо лице е заплатил припадащата се на ответника част от задълженията по договорите от 11.11.2014 г. и 15.08.2015 г., възлизаща на обща стойност в размер на 1795,15 лева, от които 1669,75 лева по договора от 11.11.2014 г. и 225,40 лева по договора от 15.08.2015 г. Поддържа се, че с декларация от 25.08.2015 г., ответникът се задължил да заплати на ищеца дължимите суми, платени от последния за извършените ремонти в сградата етажна собственост, но такова плащане не последвало. Моли се за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1795,15 лева, представляващи заплатени от ищеца, в качеството му на физическо лице суми по договори за извършени СМР в сградата етажна собственост, сключени с „Е.Д.“ ЕООД и „ Б.****“ ООД, ведно с лихва върху горепосочената сума, считано от 25.07.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва иска. Поддържа се, че и при двата договора, сключени с „Е.Д.“ ЕООД и „Б.****“ ООД няма данни за реално плащане и платежни счетоводни документи, поради което искът се явява неоснователен и недоказан.

От фактическа страна, по делото не се спори, че и въззивникът, и въззиваемата страна са собственици на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. София, ул. "******. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ищецът като собственик на самостоятелни обекти в сградата етажна собственост притежава 22% идеални части от общите части на сградата, респективно, че ответникът притежава 16,10% идеални части от Със Заповед № БК-94-00-91/7/30.09.2014 г. на кмета на Район „Оборище“ Столична община задължава изрично посочени в заповедта лица - собственици на самостоятелни обекти в сградата, между които и страните по делото, в 30 дневен срок да предприемат незабавни мерки по обезопасяване на сградата, премахване на опасните падащи парчета от мазилката, извършване на ремонт на всички балкони, извършване на ремонт на западната част на сградата, както и обезопасяване на комините.

Във връзка с горепосочената заповед на кмета на район „Оборище“ на проведено на 27.10.2014 г. общо събрание на етажната собственост находяща се в гр. София, ул. „****** е взето решение за извършване на ремонт на западната част на покрива и на частта над стълбището, като всички ремонтни дейности се заплащали от собствениците, съобразно притежаваните от тях идеални части в общите части на сградата етажна собственост.

Във връзка с така взетото решение на 11.11.2014 г. е сключен договор с „Е.Д.“ ЕООД с предмет извършване на ремонт на част от покрива на сградата, находяща се на ул. „******, като стойността на договорените за изпълнение ремонтни работи е в размер на 9750 лева. Съобразно притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, на същия се припадала част, равняваща се на 1569,75 лева.

С плащания извършени на 13.11.2014 г. и на 16.01.2015 г., ищецът заплатил в полза на изпълнителя по договора уговореното между страните по същия възнаграждение за извършения ремонт на част от покрива на процесната сграда етажна собственост.

На 27.03.2015 г. е проведено ново общо събрание на етажната собственост, на което било взето решение за довършване на ремонта по конструкцията на сградата и във връзка с така взетото решение на 15.08.2015 г. е сключен договор с „Б.****“ ООД с предмет извършване СМР на конструкция и покрив на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, като стойността на договорените за изпълнение ремонтни работи е в размер на 1000 лева. Съобразно притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, на същия се припадала част, равняваща се на 161,00 лева.

С плащане извършено на 02.09.2015 г., ищецът заплатил в полза на изпълнителя по договора уговореното между страните по същия възнаграждение за извършения ремонт на част от покрива на процесната сграда етажна собственост в размер на 1000 лева.

Решенията, приети на 27.10.2014 год. и на 27.03.2015 год. от общото събрание на етажните собственици, не са обжалвани и след изтичане на предвидения в ЗУЕС преклузивен срок за оспорването им, същите са влезли в сила и имат задължителна сила за всеки собственик на самостоятелен обект в сградата.

С декларация от 25.08.2015 г. ответникът Й.С. е заявил, че е съгласен с извършения ремонт в сградата на ул. „Будапеща“ и ще плати припадащата му се сума на ищеца Ч.Я. при следната схема на плащания: 50 % след уточняване на ценообразуването и 50 % след извършване на ремонта.

Съобразно задължителната съдебна практика, за да се приеме, че са предявени искове за обезщетение за обогатяване от водене на чужда работа без пълномощие, следва да са налице следните предпоставки, съобразно решение №.685/25.10.10г. на ВКС по г.д.№.-1940/09г., ІV ГО, ГК, – да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/, да съществува намерение да се управлява чужда работа, и това да е извършено доброволно, а да не е задължение по закон; отразено е и, че заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел, и да му върне всички разноски, които е направил; ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата на неоснователното обогатяване – чл.61 ал.3 ЗЗД.

На първо място, за да възприеме именно тази правна квалификация, съдът следва да изясни материалната легитимация на страните. Ч. Я.претендира да му бъдат заплатени суми, които е заплатил в качеството си на физическо лице, за довършителни и ремонтни работи по части на сграда, в която ответникът по иска и той самият, притежават самостоятелни обекти. Исковете не са предявени от името на ЕС на сградата, а от името на ФЛ, фактически заплатило разходите.

Твърденията в исковата молба са, че Я. е предприел заплащане на припадащите се на ответника части от стойността на ремонта, за да бъде завършен същия и да бъдат спазени указанията, дадени със

Заповед № БК-94-00-91/7/30.09.2014 г. на кмета на Район „Оборище“ Столична община със знанието, без противопоставянето и в интерес на въззивника.

Следователно, за уважаването на иска от една страна следва да се установи, че страните са съсобственици в процесната сграда, че предприетата работа по ремонта на сградата е била наложителна, уместна, изпълнена с грижа на добър стопанин и в интерес на ответниците. Размерът на обещетението следва да се определи в зависимост от това дали въззивниците са се противопоставили изрично на извършването на СМР, дали са знаели и не са се противопоставили, дали въззиваемият е действал и в собствен интерес.

Разпечатката съдържа 34 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec57b69e-f3be-4cd0-9c48-8ed933decc45