Решение № 513 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502899 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 5039/02.09.2024 г., постановено по гр. д. № 337/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 20 състав, е отхвърлен предявеният от Р. Ж. В., действаща лично и със съгласието на своята майка Ж. В. Д., иск срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с правно основание чл.439, ал.1 КЗ вр. с чл.432, ал.1 КЗ – за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3 695, 59 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в резултат на ПТП на 30.06.2022 г. в гр. София, причинено виновно от водача на застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „Хюндай“, модел Санта Фе“, рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2022 г. до окончателното плащане и присъждане на разноски. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 782 лв. – разноски за производството.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Р. Ж. В., действаща със съгласието на своята майка Ж. В. Д., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че по делото не е доказано, че при управление на лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, рег.

№ ******** застрахованият водач е осъществил виновно и противоправно поведение, с което да е нарушил разпоредби от ЗДвП. По делото е изслушана основна и допълнителна авто-техническа експертиза, които установяват, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективните 1 действия на водача на посочения автомобил със системите за управление, който е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара чрез предприемане на маневра за аварийно спиране. Разпитан е водачът на автомобила, както и пряк очевидец – Ю. Г., от които се установява механизма на ПТП. Счита, че необосновано решаващият съд е приел, че не е осъществен деликт, като е кредитирал показанията на водача, в нарушение на чл.172 ГПК, който е заинтересован от изхода на делото. Също така показанията му противоречат на заключението на вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза. Претърпените от ищцата вреди са установени чрез заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в справедлив размер, съобразно установената съдебна практика. Моли съда да отмени ожалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Разпитаният водач на застрахования при ответника автомобил е дал показания, че не е ударил ищцата, нямало допир между нея и колата. По автомобила нямало следи от удар. Също така вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза е установило, че не са описали следи от удар върху автомобила. Вещото лице д-р Г. по изслушаната съдебно-медицинска експертиза е обяснил, че за да се получи процесното увреждане е необходима кинетична енергия, която се придава от ходещ или тичащ човек. В случая няма данни откъде трябва да е дошла кинетичната енергия. Липсва описана контактна травма, която да даде такава информация. С оглед на това счита, че не може да се направи категоричен извод, че съприкосновение между автомобила и пешеходката е осъществен. Поддържа, че свидетелите на ищцата дават неверни, противоречиви и нелогични показания, които се опровергават от автотехническата експертиза. В последната вещите лица са изразили вероятности, ако такъв удар е настъпил. По делото липсват данни да има съприкосновение между автомобила и ищцата. счита, че е напълно възможно ищцата да се е уплашила от преминаващите автомобили, да е пресичала с бърз ход или тичайки, при което да е стъпила на криво в неравност на пътя и да е получила процесната травма. Поддържа, че този механизъм е много вероятен, предвид липсата на каквито и да е следи от удар върху автомобила. В случая огледът на МПС е бил извършен непосредствено след инцидента. В условията на евентуалност поддържа възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, която е пресичала пътното платно или се е движела попътно, предназначено за движение на МПС, на необозначено за целта място и не се е съобразила с опасност, която е можела да възприеме и така се е поставила в превишен риск. Ищцата не е изпълнила и задълженията си по чл.108 ЗДвП и чл.113 ЗДвП, като се е поставила в повишен риск спрямо нормалния. Не сее съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия я лек автомобил, който е бил видима опасност за нея и на която опасност е можела да реагира, което не е сторила. Разпитаните по делото свидетели са дали разнопосочни и непоследователни показания относно механизма на ПТП, което поставя под съмнение тяхната достоверност Счита, че по делото не е доказано, е водачът на лекия автомобил е действал противоправно, което е 2 довело до възникване на процесното ПТП и причиняване вреди на ищцата.

Счита, че представените по делото доказателства не са достатъчни, за да се установи наличието на такова поведение от страна на водача и причинно – следствената връзка между действията и настъпилите вреди. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Ищцата твърди, че на 30.06.2022 г., около 15 ч., в гр. София, лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, рег. № ********, управляван от Р. Х. Т., при движение по ул. „Трети март“, с посока от ул. „Люлин“ към Околовръстен път, в района на № 7 блъснал пресичащата платното за движение пешеходка Р. Ж.

В.. Причина за настъпилото ПТП са неправомерните действия на водача на посочения автомобил, който не съобрази поведението си с изискванията на ЗДвП – да не поставя в опасност живота и здравето на хората; да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; да управлява МПС със скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка. След инцидента пристигнали органите на МВР, които съставили констативен протокол и било образувано ДП № 11195/2022 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 23620/2022 г. по описа на СРП. След инцидента ищцата е откарана в спешно отделение на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ АД, където е установено закрито счупване на дисталната част на тибията. На 01.07.2022 г. ищцата е била оперирана за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула, при която фпактурата е фиксирана и репонирана с 2 броя канюлирани винора за тибията и един брой К игла зафибулата. На 07.07.2022 г. ищцата била изписана от болничното заведение с дадени указания за спазване на хигиенно – диетичен режим при покой, да не се натоварва и да не спортува за период от 60 дни, както и да приема назначена терапия. В резултат от получените травми ищцата е изпитвала силни болки, които и понастоящем са със значителен интензитет.

По време на възстановителния режим ищцата е изпълнявала строг постелен режим, без физическа активност и натоварване, което пречело на самообслужването и посрещането със собствени сили на обикновените битови потребности като хранене и обличане, за задоволяването на които се нуждаела от помощ от близките й. Болките не се повлиявали от обезболяващите медикаменти и смущавали съня й. Понастоящем левият й крак не бил възстановен, оросяването му е намалено и болката в областта на фрактурата се увеличавала при промяна на времето.

Пътният инцидент повлиял негативно на ежедневието й, на емоционалното й състояние. От жизнерадостна и безгрижна след инцидента ищцата станала потисната и безжизнена, станала затворена и тревожна, появили се признаци на отчужденост, понижена активност и самоизолация, които се отразили негативно на психиката на ищцата и нейното развитие. Не можела да преодолее шока от случилото се, страхувала се да остане сама, всяка нощ сънувала кошмари, изпитвала страх от автомобили. Преживеният стрес и душевни страдания ще съпътстват ищцата до края на живота й. И понастоящем изпитвала ежедневни физически и психически болки и страдания. Във връзка с установяване на претърпените от ищцата травми са направени разходи в размер на 3 695, 59 лв., уточнени по 3 имуществени пера в исковата молба. Към датата на ПТП виновният водач е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника.

На 15.07.2022 г. е зааявила претенция пред ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. . Ответникът отказал заплащане на застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 3 696, 59 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че в случая е налице случайно деяние, тъй като ищцата като пешеходец е предприела пресичане на пътното платно в момент, в който е попаднала в опасната зона на приближаващия към нея автомобил. Ударът бил непредотвратим за водача на лекия автомобил към момента на възникване на опасността, а именно: момента, в който пешеходката предприема пресичане на пътното платно.

Оспорва констатацията в представения по делото КП за ПТП относно причините за настъпилото ПТП – че се дължи на нарушение от страна на водача на лекия автомобил. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на водача на лекия автомобил. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. Ищцата е предприела пресичане на пътното платно, предназначено за движение на МПС, на необозначено за целта място и не се е съобразила с опасност, която е можела да възприеме и така се е поставила в превишен риск с безучастното си към собствената безопасност поведение. Не е изпълнила задълженията си по чл.113 ЗДвП, като се е поставила в превишен риск спрямо нормалния. Не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия я лек автомобил, който е бил видима опасност за нея и на която опасност е можела да реагира, о не го е сторила. Пресичането на пешеходна пътека е необходимо, но не е единствено поведение от страна на пешеходеца във връзка организацията на движението и собствената му безопасност. Пешеходците трябва да съобразяват поведението си с интензивността на движението, което в случая обективно е можело да се направи, но не е направила, като така се е поставила в превишен спрямо нормалния риск. Счита, че адекватната сума за обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 15 000 лв. – 20 000 лв., ако искът се докаже по основание, без да се отчита съпричиняването от страна на ищцата. Счита, че претенцията за заплащане на законна лихва е неоснователна, тъй като увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.