Решение № 141 от 27.02.2019, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер

27.02.2019г., град Дупница

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница състав

29.01.

2019 на Година

Мирослав Саневски

В открито заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Росица Ганева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от гражданско

649

2018 дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:

М.В.П. е предявила срещу М.Б.П., К.Й.П. и М.Й.П.-Костадинова иск с правно основание чл.34 от ЗС, във вр. с чл.341 и сл. от ГПК за делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 273 кв.м., при съседи: имоти с № № ***, ***, *** и ***, с административен адрес: гр. Сапарева баня, ***, по КККР на гр.

Сапарева баня, одобрена със Заповед № РД-18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, ведно с построените в имота: жилищна сграда- еднофамилна със застроена площ 71 кв.м., с идентификатор ***, гараж със застроена площ 18 кв.м. с идентификатор *** и селскостопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м. с идентификатор *** (наричан по-долу за краткост „процесният имот“).

Ищцата твърди, че с ответниците са съсобственици на гореописания имот на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 103, том V, рег. № 12558, дело № 831/2008 на нотариус Луиза Стоева. Имотът бил придобит в режим на СИО от нея и бившият й съпруг-ответникът К.Й.П., като бракът между тях е прекратен с развод по силата на съдебно решение по гр.д. № 840/2010 год. на РС-Дупница, влязло в сила на 24.06.2011г., вследствие на което се е прекратила и СИО между съпрузите и се е трансформирала в обикновена съсобственост, при равни права на бившите съпрузи.

Сочи, че с решение по гр.д.№ 2066/2013г. на РС-Дупница е развален договор, сключен с Нотариален акт № 103, том V, рег.№ 12558, дело № 831/2008 на нотариус Л.Стоева, по отношение на 1/2 идеална част от имота, собственост на бившия й съпруг-ответника К.Й.П., и тази част се е върнала в собственост на Елка Кирилова Калвина, К.Й.П. и Й.К.П.. С последваща сделка Елка Кирилова Калвина, ЕГН ********** и К.Й.П., ЕГН **********, са прехвърлили своите идеални части на наследодателя на ответниците Й.К.П. с ЕГН **********, поради което към момента съсобственици в имота са ищцата, с 1/2 идеална част и ответниците М.Б.П., К.Й.П. и М.Й.П. - Костадинова с останалата 1/2 идеална част от имота.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците по иска, чрез пълномощника им адв. С.Х., с които се изразяват становища за неоснователност на предявения иск за делба. Ответниците твърдят, че между тях и ищцата не е налице съсобственост върху процесния имот, понеже същият е придобит изцяло от наследниците на починалия Й.К.П. (ответниците по делото), който е бил изключителен собственик на целия имот, по силата на Констативен нотариален акт № 16, том І, рег. № 442, дело № 14 от 2015г. на нотариус Ефтим Китов.

Сочат, че сделката, обективирана в Нотариален акт № 103, том V, рег.№ 12558, дело № 831/2008 на нотариус Л.Стоева е развалена изцяло с влязло в законна сила решение №181 от 20.03.2014г., постановено по гр.д.№ 2066/2013г. по описа на РС-Дупница.

На следващо място, възразяват, че договорът за покупко-продажба, изповядан с Нотариален акт № 103, том V, рег.№ 12558, дело № 831/2008 на нотариус Л.Стоева е нищожен, поради противоречие със закона, понеже ищцата е била пълномощник на продавачите К.Й. Пехливанов, Елка Кирилова Калвина и Й.К.П., а така също е представлявала и купувача К.Й.П., което представлява договаряне сам със себе си по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Нито К.Й.П., като купувач, нито продавачите са упълномощили изрично ищцата да договаря сама със себе си, което прави договора за покупко-продажба на недвижим имот, на който ищцата основава правата си, нищожна поради противоречие със закона.

Считат също така, че цитираният договор за покупко-продажба на недвижим имот не произвежда действие спрямо продавачите, тъй като е сключен в тяхна вреда-не е платена продажната цена за имота, видно от влязлото в сила решение за разваляне на сделката, поради което правят възражение с правно основание чл. 40 от ЗЗД.

Съдът като взе събраните по делото доказателства ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт № 103, том V, рег. № 12558, дело № 831/31.10.2008 на нотариус Л.Стоева, К.Й. Пехливанов, Елка Кирилова Калвина, Й.К.П. и Иван Й. Калвин са продали на К.Й.П. 11/12 идеални части от процесния имот.

При изповядване на сделката, продавачите К.Й. Пехливанов, Елка Кирилова Калвина и Й.К.П., както и купувачът К.Й.П., са представлявани от пълномощника М.В.П.. В нотариалния акт е вписано, че продажната цена (сума в размер на 6500.00 лв.) е изплатена напълно и в брой на продавачите преди подписване на нотариалния акт.

Видно от приетия като доказателство по гр.д.№ 2066/2013г. (приложено към настоящото дело) Нотариален акт № 92, том VІ, рег. № 14729, дело № 1001/23.12.2008 на нотариус Л.Стоева, М.Б.П. е продала на К.Й.П. собствената си 1/12 идеална част от процесния недвижим имот. В нотариалния акт е вписано, че продажната цена (сума в размер на 600.00 лв.) е изплатена напълно и в брой на продавача преди подписване на нотариалния акт.

Видно от приложеното към исковата молба решение № 631 от 29.11.2010г., по гр.д.№ 840/2010г. на РС-Дупница, с него е прекратен сключеният на 28.01.2001г. между К.Й.П. и М.В.П. граждански брак.

Видно от приложеното към настоящото дело гр.д. № 2066/2013г. по описа на РС-Дупница, с постановеното по него решение № 181/20.03.2014г. (влязло в сила на 14.05.2014г.), е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 103, том V, рег. № 12558, дело № 831/31.10.2008 на нотариус Л.Стоева, по силата на който К.Й.

Пехливанов, Елка Кирилова Калвина, Й.К.П. и Иван Й. Калвин са продали на К.Й.П.

11/12 идеални части от процесния имот. Решението е постановено по реда на чл.

237 от ГПК, при направено признание на иска от ответника К.Й.П..

Не е спорно между страните, а е видно и от приложената по гр.д. № 191/2018г. по описа на ВКС (приложено по гр.д.№ 2066/2013г. на РС-Дупница), справка от Служба по вписванията, че с последващи сделки, Елка Кирилова Калвина и Иван Й. Калвин са прехвърлили своите идеални части от процесния имот на наследодателя на ответниците Й.К.П..

Видно от приетия като доказателство по делото констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 16, том І, рег. № 442, дело № 14/05.02.2015г. на нотариус Ефтим Китов, Й.К.П., ЕГН: **********, е признат за собственик по наследство и покупко-продажба на целия процесен недвижим имот.

Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници изх. № 103/10.05.2018г., издадено от общ. Сапарева баня, Й.К.П., ЕГН: **********, е починал на 18.05.2015г. в гр. Дупница, за което е съставен Акт за смърт № 0269/18.05.2015г., като след смъртта си е оставил следните наследници по закон:

М.Б.П.-съпруга, К.Й.П.-син и М.Й.П.-Костадинова-дъщеря.

По делото е прието като доказателство извлечение от електронния регистър на Пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег. № 11465/03.10.2008г. и нотариално удостоверено съдържание с рег. № 11466/03.10.2008г., том ІІ, акт № 61 и Пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег. № 12365/29.10.2008г. и нотариално удостоверено съдържание с рег. № 12366/29.10.2008г., том ІІ, акт. № 147, двете по описа на нотариус Луиза Стоева.

С първото посочено пълномощно, К.Й. Пехливанов, Елка Кирилова Калвина и Й.К.П. са упълномощили М.В.П. да продаде притежаваните от тях идеални части от процесния недвижим имот на когото намери за добре, на цена и при условия, каквито договори. В пълномощното е вписано изявление на продавачите, че са си получили сумите по сделката.

С второто посочено пълномощно, К.Й.П. е упълномощил М.В.П. да закупи или приеме дарение на процесния недвижим имот, на цена и при условия, каквито договори.

По делото е приета като доказателство и скица на процесния имот, издадена от СГКК-Кюстендил.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск за делба на съсобствен недвижим имот е допустим. Разгледан по същество, същият е основателен и доказан и следва да се уважи. Съображенията за това са следните.

Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.

Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

По делото се установи безспорно, че ищцата М.В.П. и ответникът К.Й.П. са бивши съпрузи, като сключеният от тях на 28.01.2001г. граждаски брак е прекратен с решение № 631 от 29.11.2010г., по гр.д.№ 840/2010г. на РС-Дупница. По време на брака си, М.П. и К.П. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху целия процесен недвижим имот. С Нотариален акт № 103, том V, рег. № 12558, дело № 831/31.10.2008 на нотариус Л.Стоева ответникът К.Й.П. е придобил възмездно (с договор за покупко-продажба) 11/12 идеални части от имота, а с Нотариален акт № 92, том VІ, рег. № 14729, дело № 1001/23.12.2008 на нотариус Л.Стоева същият ответник е придобил възмездно (с договор за покупко-продажба) останалата 1/12 идеална част от процесния имот. И двете сделки са сключени във формата на нотариален акт и с тях е прехвърлена собствеността върху съответните идеални части (арг. от чл.

24, ал. 1 от ЗЗД), по време на брака на ответника К.П. с ищцата по делото, поради което процесният имот, до прекратяването на брака, е бил в режим на бездялова съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21, ал.1 от СК. След прекратяване на сключения между М.П. и К.П. граждански брак с решение № 631 от 29.11.2010г., по гр.д.№ 840/2010г. на РС-Дупница, всеки от тях е придобил по 1/2 идеална част от процесния имот, съгласно чл. 28, във вр. с чл. 27 от СК (СИО се прекратява с прекратяването на брака, като при прекратяването й дяловете на съпрузите са равни).

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за нищожност на договора за покупко-продажба на Нотариален акт № 103, том V, рег. № 12558, дело № 831/31.10.2008 на нотариус Л.Стоева, на основание чл. 38, ал. 1 и чл. 40 от ЗЗД, по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Следователно, за да договаря сам със себе си или с друго лице, което също представлява, пълномощникът следва изрично да е овластен за това от упълномощителя. В този случай се касае не до абсолютна, а до т. нар. висяща нищожност на сделката. За разлика от абсолютната нищожност, която е изначална и окончателна и не може да бъде санирана, висящата недействителност може да се санира чрез допълнително извършване на някакво действие, каквото в случая е съгласието на представлявания. Ако упълномощителят не е изразил съгласие представителят да договаря сам със себе си или с друго лице, което също представлява, няма пречка след сключване на сделката представляваното лице да потвърди действията на представителя, тъй като законът не поставя каквито и да било изисквания за форма за действителност на съгласието или за задължителност то да предхожда сделката. От това следва логично, че само упълномощителят, който не е дал предварително или последващо съгласие, може да се позовава на висящата нищожност. В случай на потвърждаване, сделката се санира и поражда правните си последици, а в случай, че такова съгласие липсва, обявяването на порочната сделка за нищожна може да иска само упълномощителят, чиито интереси са застрашени. Това води и до въпроса какъв е характерът на самата забрана по чл.