Определение № 117 от 27.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Ловеч, 27.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ИВАН ИВАНОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264300600112 по описа за 2026 година като разгледа докладваното от съдия Иванов Въззивно частно наказателно дело № 112 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл.341 и сл. от НПК.

По описа на Ловешкия Окръжен съд/ЛОС/ е образувано ВЧНД № 112/2026 г. въз основа на частна жалба от К. Ц. Я. от гр.П., УЛ. „***"11, вх.В, ап.2, ЕГН **********, моб.тел.*** против Определение № 31/03.02.26 г. по ЧНД 20264310200102 по описа на PC Ловеч.

В нея се сочи,че с определение № 31/03.02.26 г. по ЧНД 20264310200102 по описа на PC Ловеч, VIII състав, първоинстанционния съд е оставил без разглеждане негова молба с каквато моли да се извърши съдебен контрол на спряното ДП 1544/24 г. по описа на РП - П., като прокурорският акт бъде отменен, дадат се указания, а делото върнато за извършване на процесуално следствени действия на разследващ орган.

Сочи,че на 05.02.26 г. получил обявление от PC Ловеч. Видно от съдебния акт, счита субективно, че същият е неправилен и незаконосъобразен.

Пояснява,че за да се образува досъдебно производство, след като гледал репортаж по телевизията, ангажирал писмено Районна прокуратура П.. Приел, че *** в гр. Д. ***, обл. П. е унищожен от умишлени човешки действия. От такова действие са унищожени десетки до стотици ***. Заявява, че в хода на 1

ДП е разпитан в качество на свидетел,като не е конституиран в качество на пострадало лице. Под ръководството на прокурор в РП П. е проведено разследване, а ДП е спряно до издирване на дееца. Сочи,че в молбата си е посочил, че не е уведомяван за това действие на прокурора от РП П.,както и че счита, че при този обем на този етап на събиране на доказателства, няма основание делото да се спира.

Приема,че мотивите за крайното действие по обжалваемия акт на PC Ловеч са алогични и неправилни. Сочи,че по делото на РП П. се е обозначил и претендира, че е *** му в с.*** *** обл.П. *** носят общо ***. Нелогично е, според него, магистрат от този ранг да заключи, че по делото не е пострадал, без да се укаже от почитаемия съд в същност кой е кръгът на пострадали лица при този вид престъпления. Нелогично и необосновано е да се сочи, без да се излагане на довод, че не е претърпял имуществени и неимуществени щети.

Субективното му становище, е че както прокуратурата, така и произнеслия се първоинстанционен съд правят т.нар. „отказ от правосъдие".

Сочи,че за да не спира допълнително на „мотивираността и обосноваността" на съдебния акт на PC Ловеч, моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ за неговата отмяна и постановяване на съдебен акт в този смисъл.

Въззивната инстанция като взе предвид събраните по делото доказателства,възраженията в частния протест и мотивите на РС- Ловеч /РС/,приема същия за подаден в законно установения срок,разгледан по същество въззивната инстанция приема за неоснователен, поради което и следва да бъде потвърдено определението на РС като обосновано и законосъобразно.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С Постановление на РП П. от 27.05.2024 г. е образувано Досъдебно производство №ЗМ №101/2024 г. по описа на РУ МВР *** *** по общия ред за престъпление по чл.164, ал.2 от НК, за това, че през месец март 2024 г. в гр.

*** ***, обл. П., били унищожени *** на населеното място.

Наказателното производство било образувано по материали от проверки 2 по жалби от К. Ц. Я. от гр. П. и З.И.Т. от гр. *** ***, за станали им известни по информация от медиите неправомерни действия на територията на *** в гр.

*** ***.

При проведеното разследване били извършени възможните действия по разследването. Разпитани били свидетели. Изискани били и приложени копия от относими документи и справки. Назначени били и изготвени експертизи.

Проведени били ОСМ. Понастоящем не било привлечено лице към наказателна отговорност /не е привлечен обвиняем/. С оглед на гореизложеното наблюдаващия прокурор приел, че е налице хипотезата на чл.244, ал.1, т.2 от НПК и стигнал до извод, че наказателното производство следва да бъде спряно на посоченото основание, като при отпадане на основание за спиране - установяване на извършителя или възникване необходимост от извършване на допълнително процесуално - следствени действия за събиране на доказателства наказателното производство ще бъде възобновено. С оглед на гореизложеното наблюдаващия прокурор на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК, е спрял наказателното производство по преписка №1544/2024 г. по описа на РП П., ДП №ЗМ101/2024г. по описа на РУ на МВР *** ***, образувано и водено за престъпление по чл.164, ал.2 от НК.

Посочено е в диспозитивната част на Постановлението, че екземпляр от същото следва да се изпрати на водещия разследването - разсл. полицай Силвия Петрова, както и че Постановлението може да се обжалва в 7 -мо дневен срок от връчването му пред РС П..

С определение с рег.№31/03.02.2026г. по ЧНД102/2026г. по описа на ЛРС,съдът е оставил без разглеждане молба от К. Ц. Я. от гр. П. срещу Постановление за спиране на наказателното производство от 24.04.2025 година на З.В.Л. - прокурор при Районна прокуратура - П., с което е спряно наказателното производство по Досъдебно производство №ЗМ №101/2024 година по описа на РУ на МВР гр. *** ***, образувано за престъпление по чл.164, ал.2 от НК, като недопустима.

Прекратил е производството по НЧД №102/2026 година по описа на Районен съд гр. Ловеч.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

3

Въззивната инстанция приема за обоснован извода на РС,че в конкретния казус, процесуалните основания за допустимостта на жалбата срещу постановлението за спиране на наказателното производство са регламентирани в разпоредбата на чл.244, ал.5 от НПК.В смисъл,че право да подадат жалба срещу постановлението за спиране на наказателното производство имат единствено обвиняемия и пострадалия или неговите наследници, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

Следва да бъде посочено,че в т.III. от ТР №2/22.12.2016г. на ВКС по т.д.

№2/2016г.на ОСНК,което е съотносимо към настоящия казус във връзка с отговора на въпроса,дали жалбоподотеля в настоящото производство е пострадало лице е прието,че :

„…Актуалната редакция на чл. 78а от НК не допуска възможност за обезпечаване на причинени от престъплението имуществени вреди. За приложимостта на процедурата императивно е предвидено пълното им възстановяване. Според обсъжданата редакция на възстановяване подлежат само имуществени вреди с установен размер, като е необходимо същите да бъдат включени в обвинителния акт, т. е., точно да бъдат определени от прокурора. За валидността на обвинителния акт от гледна точка на пълнота и прецизност на обвинението и в контекста на TP № 2/2002 г. на ОСНК, постановено по тълкувателно н. д. № 2 от 2002 г., не е необходимо в съдържанието му да бъдат включвани несъставомерните вреди, в това число и когато същите са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. Липсата на установен и посочен размер на имуществените вреди, които не са елемент от състава на престъплението, препятства възможността за тяхното репариране и в тази връзка-за прилагане на института на освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемото или подсъдимо лице.

ОСНК на ВКС намира, че е недопустимо деецът да бъде поставян в понеблагоприятно положение с оглед освобождаването му от наказателна отговорност по съображения за неустановен размер на вредите, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление, но не са елемент от фактическия му състав. Казаното е така, тъй като възстановяването само на 4 съставомерните имуществени вреди не лишава пострадалите от възможността да предявят претенция за всички претърпени от тях имуществени вреди от престъплението, извън включените в състава. Това право те могат да упражнят чрез предявяване на иск за вреди пред граждански съд, като се ползват от задължителната сила на влязлата в сила присъда за него (чл. 300 от ГПК). Що се касае до неимуществените вреди пък, пострадалите от престъпления, за които спрямо извършителя се прилага чл. 78а от НК, поначало са лишени от възможността да претендират такива в наказателния процес чрез предявяване за съвместно разглеждане на граждански иск, поради забраната в това производство да участват частен обвинител и/или граждански ищец (чл. 376, ал. 3 и 4 от НПК).

Следователно, предпоставка за прилагането на диференцираната процедура по Глава 28 от НПК, е да бъдат възстановени причинените от престъплението имуществени вреди, които са елемент от фактическия състав на престъплението. Така могат да бъдат постигнати едновременно две целиот една страна да бъде облекчена процедурата по този вид дела, което включва и своевременно реализиране на целите на наказанието; а от друга - бързо и ефикасно пострадалите да бъдат компенсирани за претърпените от тях имуществени фиксирани по размер вреди, елемент от състава на престъплението…“.

Все в тази връзка е и ТР№1/04.02.2013г.на ВКС по т.д.№2/2012г. в което е посочено,че „…Правната природа на гражданския иск в наказателния процес го определя като институт на наказателнопроцесуалното право, като нормите на ГПК намират субсидиарно приложение в случаите, когато липсват специални предписания по НПК /чл. 88, ал. 1 НПК/. Той е инструмент за установяване на основанието и съдържанието на гражданската отговорност, и за реализиране на претенцията за обезвреда в рамките на възникналото материално правоотношение между пострадалия от престъплението и дееца.

Създаден е в изпълнение на задължението на държавата към гражданите да им осигури най-пряк път на защита при увредени имуществени и неимуществени интереси, които не са ,,действие от възникнали в гражданския оборот при сделки, неоснователно обогатяване и деликт облигационни отношения, а са причинени в резултат на извършено престъпно посегателство.

От обстоятелството, че гражданският ищец встъпва в наказателния 5 процес, за да отстоява своето искане за обезщетение на причинените с престъплението вреди, той трябва да съобразява цялата своя процесуална активност с разпоредбите на НПК. За доказване на претенцията си ищецът има право да използва само средствата, предвидени в НПК.

Материята на доказване /предмет на доказване, тежест на доказване, представяне и допускане на доказателствените материали, видове доказателства и доказателствени средства/ е уредена в НПК и в тази област не намират приложение правилата на гражданското съдопроизводство.

Следователно, недопустимо е изменение на основанието на предявената претенция, доколкото то е предопределено от фактическото обвинение, очертано в прокурорския акт..“.

Т.е. в настоящия случай, частната жалба пред въззивната инстанция е неоснователна, тъй като е подадена от лице, което не е легитимирано да обжалва постановлението за спиране на наказателното производство,тъй като няма качеството на постпрадал. Престъплението по чл.164, ал.2 от НК е предвидено в Глава трета „Престъпления против правата на гражданите", от НК, раздел II, „Престъпления против изповеданията", поради което в теорията и в съдебната практика се приема, че от тях не може да има пострадало физическо или юридическо лице, както се възразява от жалбоподателя К. Ц. Я. от гр. П.. При престъплението по чл.164, ал.2 от НК липсва фигурата на "пострадал". Това се определя от родовия и непосредствения обект на обществените отношения, които се засягат с деянието по този текст.

Престъпленията срещу религиозните права на гражданите поглъщат унищожаването или повреждането на чужди движими вещи по смисъла на чл.216, ал.1 от НК и поради тази причина с деянието по чл.164, ал.2 от НК не се причиняват съставомерни вреди.

В смисъл,че за посочената правна норма,законодателя не е приел,че се защитава правото на собственост върху конкретни вещи (включително религиозни символи), както е в случаите на кражба и останалите престъпления против собствеността, а се защитават обществените отношения свързани с правата на гражданите свободно да изповядват религията си, част от което са и ритуалите по повод погребение на покойник, от което следва извод, че по този текст от НК няма пострадал.

Разпечатката съдържа 43 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec55bfb7-0779-47bd-941e-91a8004e6935