Решение № 14671 от 04.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14671 гр. София, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110152570 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** против Б. Н. Б., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца както следва: сумата от 499,20 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., доставена до апартамент № 36, находящ се в гр. С............., с абонатен № ****, ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 89,06 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за топлинна енергия; сумата от 41,28 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 7,87 лв. - мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.07.2022 г. по ч. гр. д. № 34180/2022 г. по описа на СРС, 24 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот - апартамент № 36, находящ се в гр. С............., с абонатен № ****, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответникът е собственик на имота, а с това и клиент на топлинна енергия за битови нужди 1 съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дяловото разпределение – в случая „Д.“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, а като не е сторил това е изпаднал в забава и дължи лихва за забава. Ищецът претендира установяване на вземанията си по исков ред. Претендира разноски.

Ответникът с отговор по реда на чл. 131 ГПК заявява, че не оспорва исковете по основание, но счита, че част от сумите са погасени по давност, което моли да бъде установено от съда. Сочи, че между страните е подписано извънсъдебно споразумение за разсрочване погасяването на дълга на 29.12.2022 г., което прилага, ведно с платежно нареждане от същата дата за заплатена първоначална вноска на стойност 230 лв. Моли съда да се произнесе като приеме, че част от вземанията са погасени по давност и да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в полза на ищеца, съобразно уважената част от исковете. С молба от 23.03.2023 г. прилага още две платежни нареждания за внесени суми по споразумението.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в претендираното количество и на посочената стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже настъпване на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давностния 2 срок.

Според разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството всички обстоятелства, изграждащи фактическите състави на процесните вземания за главници и лихви за забава, а именно, че: 1) през исковия период ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот като собственик на същия; 2) процесният имот е топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на исковата сума; 5) налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковите суми.

Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответника за стойност на доставена топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.

По делото е безспорно, че между страните е подписано извънсъдебно споразумение за разсрочване погасяването на дълга на 29.12.2022 г. Във връзка с подписаното извънсъдебно споразумение, на основание чл. 365 ЗЗД, ответникът е заплатил сумата от 230 лв., с платежно нареждане от 29.12.2022 г., а впоследствие сумата от 90 лв., с платежно нареждане от 31.01.2023 г. и сумата от 89,44 лв., с платежно нареждане от 02.03.2023 г. Съгласно чл. 1 от споразумението негов предмет са сумите, предявени по настоящото гр. д. № 52570/2022 г.

В него се признават всички задължения, предмет на делото, задължението за законна лихва върху главниците за периода от предявяване на иска до датата на сключване на споразумението, както и задължението за разноски за държавна такса в размер на 100 лв.

Признато е, че към 29.12.2022 г. ответникът дължи сума в общ размер от 766,67 лв., 3 включваща 540,48 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С............., ап. 36, за периода м.

05.2018 г. – м. 04.2021 г., както и сумата от 96,93 лв. – лихва за забава върху главницата от 30.06.2019 г. до 14.06.2022 г. (включваща лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 89,06 лв. и лихва за забава върху главницата на цена на услуга дялово разпределение на ТЕ в размер на 7,87 лв.), сумата от 29,26 лв. - лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.06.2022 г. до датата на споразумението и сумата от 100 лв. – съдебни разноски. Съгласно чл. 2 от споразумението сумата трябва да бъде изплатена от ответника при описан погасителен план, чрез седем вноски, от които първа в размер от 230 лв., платима в деня на подписване на споразумението и останалите шест в размер от по 89,44 лв., дължими в периода 29.01.2023 г. – 29.06.2023 г., с падеж на последната вноска на 29.06.2023 г. В споразумението е отразено, че е дължимо и присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение, което не е предмет на споразумението, както и юрисконсултско възнаграждение, което ищецът ще претендира в исковото производство. В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника повече от 5 календарни дни, „Т.С.“ ЕАД има право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.

От представените от ответника фискални бонове се установява, че същият изпълнява точно задълженията си по споразумението – на 29.12.2022 г. е заплатена авансовата вноска в размер на 230 лв. (послужила за покриване както следва: 3,81 лв. – главница, 96,93 лв. лихва, 100 лв. – разноски, 29,26 лв. – законна лихва), а на 31.01.2023 г. и на 02.03.2023 г. и тези с падеж на 29.01.2023 г. и на 28.02.2023 г. в размер на 90 лв. – главница и на 89,44 лв. – главница. Следователно всички вноски с настъпил падеж към момента на приключване на устните състезания по делото са погасени. От принципа на свободата на договарянето следва, че страните могат свободно да определят и изменят съдържанието на договорното правоотношение помежду им. Разсрочването на задължението, промяната на падежа за плащане, представлявайки изменение на срока за погасяване на задълженията по облигационното правоотношение в хода на процеса, следва да бъдат взети предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. Тъй като страните са уговорили нов падеж на плащането на процесните задължения, тези обстоятелства съставляват именно факти, които следва да бъдат съобразени при решаване на спора. Доколкото ищецът не твърди и не доказва ответникът да е неизправна страна по сключеното в хода на процеса споразумение, то чл. 5 от същото не е приложим.

По възражението за погасяване на част от вземанията по давност:

Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време 4 еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е ТР № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца от 2016 г., приложими в случая, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.06.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – в случая от 24.06.2022 г. давността е прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн.