Решение № 138 от 13.03.2023, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Враца, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. П. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20221420101875 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Йеттел България” ЕАД с ЕИК 130460283 (с предишно наименование „Теленор България“), седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу М. С. А. с ЕГН ********** и адрес гр.

*****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: сумата 91,05 лева-главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по два различни договора за мобилни услуги между страните от дати съответно 17.03.2015 г. и от 07.12.2018 г. и за два различни мобилни номера, а именно *** и *** за периода от 18.11.2019 г. до 17.01.2020 г.; сумата 251,87 лева, представляваща лизингови вноски по два различни договора за лизинг от дати съответно 10.05.2018 г.-за устройство „Huawei P20 lite dual pink brown“ и от 07.12.2018 г.-за устройство „Samsung galaxy J4 plus dual pink“; ведно със законната лихва върху двете главници от 09.12.2021 г. и сумата 187,81 лева-неустойка за прекратяване на горепосочените договори за мобилни услуги, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 1606 от 14.12.2021 г. по ч. гр. дело № 4386/2021 г. на Врачански районен съд. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение въз основа на горепосочените договори за мобилни услуги и договори за лизинг 1 и съответните допълнителни споразумения. В срока на действие на договорите били издадени съответните фактури, с които били начислени следните задължения: сумата 91,05 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата 251,87 лева, представляваща лизингови вноски и сумата 187,81 лева-неустойка.

Поддържа се, че поради неизпълнение на задълженията на ответницата да заплати главницата, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги и абонаментни такси, ищецът е упражнил правото си да прекрати договорите за далекосъобщителна услуга и договорите за лизинг, както и че поради тези обстоятелства е настъпила предсрочната изискуемост на лизинговите вноски. Сочи се, че съгласно сключените между страните договори ищецът има право да получи в срок всички начислени суми за мобилни услуги и лизингови вноски.

Тъй като ответницата не изплатила процесните задължения, на 09.12.2021 г. ищецът подал срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за процесните суми, било образувано ч. гр. дело № 4386/2021 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение № 1606 от 14.12.2021 г., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК със събрани сведения, че ответницата не обитава регистрираните си адреси. Видно от служебно изготвената от съда справка, ответницата няма действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият иск.

Ответницата М. С. А., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. К. Т., е подала писмен отговор, с който е оспорила изцяло исковете като неоснователни и недоказани по следните съображения: договорната клауза по чл. 12, ал. 2 от общите условия на ищеца е неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и нищожна поради това, че води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя и поради това, че не съдържа указание за причината за прекратяване на договора за мобилни услуги и договора за лизинг, нито предвижда критерия значителност на неизпълнението като условие за предсрочната изискуемост на лизинговите вноски.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 4386/2021 г. на Врачански районен съд липсва подадено от длъжника М. С. А. писмено възражение, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Представени са двустранно подписани от страните договор за мобилни услуги от 17.03.2015 г. с абонатен номер на ответницата 359894302624 (на 11.05.2018 г. мобилният номер е променен на 359895881138) и допълнително споразумение към този договор от 10.05.2018 г., договор за мобилни услуги от 07.12.2018 г. с абонатен номер на ответницата 359894631451, ведно с подписани от ответницата приложения към договорите за мобилни 2 услуги, имащи характер на ценоразпис. Допълнителното споразумение от 10.05.2018 г. към договор от 17.03.2015 г. е за месечна такса 30,99 лева и е със срок 24 месеца, считано от 10.05.2018 г., а договорът за мобилни услуги от 07.12.2018 г. е за месечна такса 12,99 лева със срок на действие 24 месеца, считано от 07.12.2018 г.

От горепосочените договори и допълнително споразумение се установява, че страните са били в облигационни отношения, като ответницата е декларирала, че е получила копие от общите условия на мобилния оператор, относими към предоставените услуги и е запозната с разпоредбите им.

Представени са и приложимите общи условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно общите условия: Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като плащането следва да става в 18-дневен срок от издаването на фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В случай, че това задължение на абоната не бъде изпълнено, доставчикът на далекосъобщителни услуги има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти такси на ползвания абонаментен пакет плюс разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент).

Представени са фактури, както следва: № 7298002953/08.12.2019 г., № 7299395353/18.01.2020 г. и № 7300714797/18.02.2020 г., ведно с приложенията към тях, в които е начислено потребление на далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, чиято стойност с ДДС след приспадане на съответните отстъпки и при съобразяване на сторнирани суми възлиза на сумите, претендирани с исковата молба.

От правна страна.

По иска за главница за мобилни услуги.

За да бъде основателен иска за реално изпълнение, следва ищецът да докаже както сключването на договора, така и изпълнението на собствените си задължения, произтичащи от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти, включително изпадането на ответницата в забава и нейния начален момент, както и размера на претенцията си, като в същия смисъл е разпределена доказателствената тежест с определение от 10.01.2023 г. по делото. В разглеждания случай е доказано сключването между страните на допълнителното споразумение от 10.05.2018 г. към договор от 17.03.2015 г. и договор за мобилни услуги от 07.12.2018 г. , като ответницата М. С. А., чрез особения си представител адв. К. Т. , своевременно е навела възражения, че исковете са неоснователни и недоказани.

По делото липсват доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на уговорените услуги на ответника. Такива доказателства не представляват и представените по делото фактури, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги конкретизира по основание и размер, с цел внасяне на яснота в 3 договорните отношения, както и за целите на данъчното облагане. Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на ответницата чрез особен представител, както е в случая, в тежест на ищеца е да докаже основанието на посоченото във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори.

Горепосочените съображения обаче са относими само към претендираните от ищеца суми, за които се твърди да представляват действително предоставени и подлежащи на отделно заплащане мобилни услуги, извън месечната абонаментна такса по подписания от страните договор за мобилни услуги и приложение към него.

Поради изложеното съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото производство, че е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, подлежащи на заплащане извън месечните абонаментни такси, както и че е начислил правилно дължимата стойност за тях съобразно договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги и съобразно общите условия.

Ето защо съдът намира, че ответницата следва да заплати единствено и само месечните абонаментни такси по договора за мобилни услуги за процесния период, тъй като дължимостта на тези суми следва направо от уговорките между страните по тези пораждащи облигационното отношение двустранни сделки.

Месечната такса по договора за мобилни услуги за трите процесни месеца (периода от 18.11.2019 г. до 17.02.2020 г.) е тройния размер на сбора на двете месечни такси, а именно 3 х (12,99+30,99), което е равно на 131,94 лева. Тъй като по иска за главница за далекосъобщителна услуга се претендира сумата 91,05 лева, именно в този размер установителният иск за главница за мобилни услуги следва да бъде уважен.

По иска за главница за лизингови вноски.

От писмените доказателства се установява, че между ищеца, като лизингодател, и ответницата, като лизингополучател, са сключени договор за лизинг от 10.05.2018 г.-за устройство „Samsung galaxy J4 plus dual pink“ за срок от 23 месеца с месечна лизингова вноска 23,99 лева и от 07.12.2018 г.-за устройство „ Huawei P20 lite dual pink brown“ за срок от 23 месеца с месечна лизингова вноска 17,99 лева. Предвидено е в договорите за лизинг, че след изтичане на срока на договорите и срещу заплащане на допълнителна сума в размер на по една месечна лизингова вноска за всеки от тях лизингополучателят може да придобие съответното посочено в договора устройство. В чл. 4 от всеки от договорите е посочено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателя му предава устройство във вид годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.

Относно наличието на основание за начисляване на посочените суми съдът взе предвид уговореното в договора за лизинг (чл. 12) за това, че в случай на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски лизингодателя има право в съответствие с 4 разпоредбите на договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими.

Следва също да се отбележи и че задълженията по договора за лизинг са с настъпил падеж, което съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

При това положение съдът приема, че между страните са сключени горепосочените договори за лизинг, по които ответницата не е изпълнила задължението си да плати лизингови вноски и задълженията са обявени за предсрочно изискуеми. Ето защо искът за заплащане на суми на основание този договор се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 251,87 лева и ответницата дължи на ищеца тази сума.

По иска за главница за неустойка.

От ответната страна не са ангажирани доказателства, че претендираната от ищеца като главница за далекосъобщителна услуга за периода от 18.11.2019 г. до 17.02.2020 г. сума 91,05 лева е заплатена, поради което съдът приема за установено, че ответницата е останала задължена към ищеца за същата. Незаплащането на сумата е станало повод за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от страна на мобилния оператор и за начисляване на неустойка по реда и начина, предвидени в договора: в размер на не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти такси на ползвания абонаментен пакет плюс разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент).