Решение № 551 от 07.10.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№551 07.10.2019 г. гр.С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ - ми състав в публично заседание, проведено на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС

АТАНАСОВ

Секретар:

Пенка Василева като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов гр.д. № 33 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от Граждански процесуален кодекс ГПК/ и сл.

Образувано и се води по искова молба на М.Й.А. и Л. Й.Л., и двете от гр.Р., срещу Гаранционен фонд – гр.С., с която са предявени активно субективно съединени осъдителни искове за присъждане на сумите от по 50 000,00 лв., съставляващи обезщетения за причинени на ищците неимуществени вреди, както и на сумите от по 1 847,22 лв., съставляващи обезщетения за забава върху главниците от 50 000,00 лв. за периода от 16.11.2018 г. до 29.03.2019 г. – датата на предявяване на исковете .

Ищците твърдят, че са низходящи наследници от втора степен /внуци/ на М.Д.Т., б.ж. на гр.С.З., починал на 01.04.2014 г., около 23,30 ч.

Твърдят, че смъртта на наследодателя им е била причинена при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, реализирано на посочената дата и час в ***, от водачът на МПС И.П.З., който нарушил правилата за движение по ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на М.Д.Т., след което избягал от местопроизшествието.

За цитираното деяние с влязла в сила на 21.07.2016 г. присъда по н.о.х.д.№ 238/2016 г. по описа на СтОС И.П.З. е бил осъден за извършено престъпление против транспорта.

Ищците твърдят, че към момента на реализиране на ПТП на територията на страната, за управляваното от И.П.З. МПС не е била налице сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, поради което по силата на законовата разпоредба на чл.557, ал.1 т.2, б.”А” от КЗ Гаранционният фонд носи задължението да изплаща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на телесни увреждания.

Ищците твърдят, че от малки са живели в едно домакинство със своя дядо, който е участвал в отглеждането им и се е грижил за тях, вследствие на което са изградили помежду си емоционални връзки, основани на силна привързаност и любов.

Поради това се твърди, че деянието, причинило смъртта на М.Д.Т., им е причинило значителни морални болки и страдания и психически дискомфорт, продължаващи и до днес.

Претендира се уважаване на предявените искове и присъждане на законната лихва за забава върху главниците - обезщетения, считано от датата на предявяване на исковете, както и на сторените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок ответникът е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни.

Оспорени са твърденията, че ищците и покойният им дядо са били силно привързани един към друг и помежду им е съществувала дълбока емоционална връзка.

Главните искове са оспорени и по размер, като са изложени възражения, че претендираните обезщетения не са съобразени по своите размери с икономическите условия, стандарта на живот към датата на настъпване на ПТП, с нормативно предвидения в чл.493а, ал.4 КЗ и §96, ал.1 от КЗ размер и с утвърденият законов критерий за справедливо обезщетение.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.Д.Т., с твърдения, че същият под въздействието на алкохол, с концентрация от 1,11 промила, се е движил по пътното платно в нарушение на правилата за движение по ЗДвП.

По искане на ответника в процеса е привлечен като трето лице – помагач делинквента И.П.З..

Третото лице – помагач на страната на ответника не е заявило встъпване в процеса.

В съдебно заседание ищците се представляват от пълномощници – адвокати, чрез които поддържат предявените искове и пледират за уважаването им, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете и съдебно-деловодните разноски .

Ответникът се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва исковете и пледира за отхвърлянето им, респ. частичното им уважаване, както и присъждането на разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника – редовно призовано, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

От представеното от ищците писмено доказателство /заверен препис от присъда № 30/05.07.2016 г. по н.о.х.д.№ 238/2016 г. по описа на СтОС/ и от материалите по приложеното н.о.х.д.№ 238/2016 г. по описа на СтОС се установява, че третото лице-помагач на страната на ответника Гаранционен фонд – гр.С. - И.П.З.

*** е бил признат за виновен в това, че на 01.04.2014 г. около 23.30 ч. вечерта в гр.С.З., в северното платно на ***срещу двора на ***, при управление на МПС – л.а. марка „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВВК 730 /кипърска регистрация/ в посока от изток на запад, нарушил правилата за движение на чл.20, ал.2 от ЗДвП /не е спрял при възникнала опасност за движението – насрещно движещ се по неговата лента пешеходец, попадащ в зоната на осветеност на къси светлини пред автомобила/ и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца М.Д.Т., ЕГН ********** на 80 години, като е избягал от местопроизшествието, за което и на основание чл.343, ал.3, предл.ІІІ-то б.“Б“, предл.І-во, във вр. с ал.1 б.“В“, предл.І-во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр . с чл.58а, ал.1 във вр. с чл.54 от НК му е било наложено наказание от три години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено за срок от пет години, а на основание чл.343г от НК И.П.З. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

От представената от ищците проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че към 01/04/2014 г. МПС с ДК № ВВК 730 няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

От представените с исковата молба удостоверения № 317/18.10.2018 г. и № 327/24.10.2018 г., и двете на Община Р. се установява, че М.Й.А. и Л. Й.Л. са внучки на покойния М.Д.Т..

От показанията на разпитаните по почин на ищците свидетели М.Д.М.и Й.Л.М., чиито показания съдът кредитира като достоверни, логични и непротиворечиви, независимо, че същите са близки роднини на ищците, се установява, че в ранните си детски години семейството на М.Й.А. и Л. Й.Л. ***-***с М.Д.Т. и неговата съпруга. Родителите на двете ищци работили в гр.Р., поради което голяма част от грижите по отглеждането и възпитанието на М. и Л. били полагани от техния дядо - М.Д.Т.. След като двете ищци навършили седемгодишна възраст семейството им се преместило да живее в гр.Р., но през ваканциите си децата редовно посещавали своя дядо. През 1998 година М.Д.Т. се преместил да живее в гр.С.З., където имал свое жилище. М. и Л. също се преместили в гр.С.З., тъй като се записали да учат в техникуми в града. Двете живеели на общежитие, но често гостували на дядо си, с когото имали много близки взаимоотношения, а от своя страна М.Т.се грижел за внучките си, помагал в издръжката им с пари, ходел на родителски срещи в училище. След като двете ищци завършили средното си образование, Л. заминала за гр.С., където продължила образованието си в университет. Двете ищци обаче запазили близките си отношения с дядо си, като продължили да контактуват с него, а той им помагал с напътствия и пари.

Новината за смъртта му приели изключително тежко, особено Л., която била по-милозлива. В резултат на скръбта от загубата на своя дядо Л. получила влошаване на здравословното си състояние /неврологичния статус/, поради което за период от около година приемала антидепресанти.

Понастоящем и двете ищци имали психологически травми от случилото се с дядо им, като М. не желаела да шофира в гр.С.З., а Л. не минавала покрай мястото, където било местопроизшествието.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, въпреки че попадат в кръга лица по чл.172 от ГПК, които могат да се приемат за заинтересувани от изхода на делото, тъй като житейски логично е по-пълна информираност и преки наблюдения от отношенията между ищците и покойният им дядо да имат именно членовете на близкия семеен кръг.

Показанията на двамата свидетели си кореспондират по отношение на значимите факти, поради което и съдът ги приема за истинни и достоверни.

От заключението на изслушаната комплексно съдебно-авто-техническа и медицинска експертиза се установява, че преди настъпването на ПТП на 01.04.2014 г. движението на М.Д.Т. е било по северното платно на ***, от изток на запад, в крайната част на банкета. По същото време водача на л.а. “Мицубиши Паджеро” е пътувал от ***към центъра на гр.С.З. по северната лента на северното платно на запад по ***. Водачът на МПС възприел пешеходеца като тъмен силует на около 39 метра преди мястото на удара. Водачът не е предприел аварийно спиране или маневра по заобикаляне на пешеходеца, а е продължил напред, като е последвал удар от страната на водача, т.к. лекия автомобил е бил с десен волан, след което обърнал обратно и спрял на южното платно в посока –изток и със светлината на фаровете, регулирани по стандарт за десен волан на лек автомобил, не е видял никой. Според вещото лице – авто-експерт водачът е виждал колебливите движения на пешеходеца и е бил длъжен да очаква възникването на опасната ситуация, трябвало е да намали скоростта до минимум или да спре, като предупреди с клаксон или примигване на фаровете пешеходеца и да предотврати ПТП. Преди удара пострадалия пешеходец е бил с лице към предната дясна част на лекия автомобил; вследствие нанесения удар на пешеходеца тялото му се повдига и преплъзва по предната дясна странична част на лекия автомобил и е отхвърлен на банкета след удар в дясното странично огледало, като увредени по МПС са : десен мигач, десен край на предната броня, десен калник – увреден и разделен от пластмасовата вежда и в резултат на придобитото ускорение на пешеходеца е последвал удар в дясното странично огледало на автомобила. Пешеходецът е бил намерен отхвърлен на банкета от пътуващите в преминаващ в същата посока автомобил, които са забелязали стъклата от счупеното огледало, а пострадалият пешеходец да лежи на дясната си страна на банкета, като тялото му било ориентирано на север-запад, и е бил в съзнание, след което е бил откаран в ЦСМП – С.З., където е починал. Травматичните увреждания по тялото на пешеходеца и деформациите на МПС напълно съвпадали при механизма на ПТП. Според вещото лице при изслушване на заключението му в откритото съдебно заседание към момента на осъществяване на контакта между автомобила и пешеходеца не е имало праволинейно движение от страна на пешеходеца, а предприета маневра по пресичане на пътното платно, като пешеходецът се е намирал в началото на пътното платно. Настъпването на ПТП е било предотвратимо чрез предприемане на действие от страна на М.Д.Т., ако не е употребил алкохол, който предизвиквал лесна уморяемост и смущения в зрението и заслепяване от фарове в тъмната част на денонощието и при пресичането, като по този начин се е увеличило времето за пресичане на пътя и е довело до неспазване на дистанцията спрямо наближаващото МПС. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при температура от 8-10 градуса по Целзий, при сухо време, с лек северозападен вятър и осветление с електрически фенер и конфигурация на пътя - в участъка на ПТП движението по *** е еднопосочно – с две платна-южно и северно, разделени с “остров” с ширина от 1,2 м. Широчината на асфалтовото покритие на северното платно е 7,60 м., разделено от прекъсната разделителна линия на две ленти за движение на ППС в посока от изток на запад, с асфалтово покритие от дребнозърнест, полуизносен асфалт – хоризонтален прав участък. От северната страна на асфалтовото покритие ива непрекъсната бяла линия, забраняваща паркирането, след това банкет от пръст, тревда с ширина ощоло 50 см. и храстовидна растителност.В този участък от пътя не се намирали пътни знаци или друга вертикална маркировка, освен наличната хоризонтална маркировка по асфалтовото покритие.

Според вещото лице - съдебен лекар към момента на ПТП концентрацията на етилов алкохол в кръвта на М.Д.Т. е била не по-малко от 1,21 промила. Полученият резултат бил в границите на лека степен на алкохолно опИ.е, която се характеризирала с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения и други.