Протоколно определение № 693 от 17.06.2026, Районен съд - Кърджали

ПРОТОКОЛ

№ 693

******** 17.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает

Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20265140100052 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

Ищецът В. Л. М., редовно призована, лично и с адв. М., с представено пълномощно днес.

Ответникът Д. К. Р., редовно призован, лично и с адв. С., упълномощен по делото.

Дирекцията „Социално подпомагане“ –******** редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът ДОКЛАДВА постъпил социален доклад с вх. №*********. от Дирекцията „Социално подпомагане“ –гр. Кърджали.

АДВ. М.: Моля за ход.

АДВ. С.: Моля за ход.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване на ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

АДВ. М.: Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК, регистрация по ДДС.

Представям и на колегата списък на разноските.

Съдът ПРИЕМА и ПРИЛАГА на ищцовата страна по чл. 80 от ГПК, както и удостоверение за регистрация по ДДС.

ДОКЛАДВА се делото.

АДВ. М. Поддържам исковата молба от името на моя доверителка по изложените в нея съображения. По принцип сме склонни да постигнем спогодба. Единствено спорният въпрос, той възникна и по време на медиационната информационна среща по отношение на размера на издръжката. Поне аз останах с такова впечатление. Спор няма, че детето живее и се отглежда ******* дори в момента детето е на национално външно оценяване за 7-ми 1 клас. Нека и ответникът да каже.

АДВ. С.: Поддържаме отговора на исковата молба. В него сме посочили най-лошото добро споразумение е по-добре от съдебно решение. Така, че сме говори за преговори.

Разполагаме с платежни документи до завеждането на исковата молба, които сме готови да представим като доказателства. Нека да обсъдим спогодба.

Съдът, с оглед невъзможността на постигане на спогодба, пристъпи към доклада по чл. 146 от ГПК, по който

О П Р Е Д Е Л И:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Постъпила е искова молба, с която ищецът заявява, че с ответника живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство на 12.09.2012 год. се родил синът им К. Д. Р., с ЕГН **********. Сочи, че от девет години с Д. Р. били разделени и не поддържали отношения. Твърди, че за времето от фактическата им раздяла до настоящия момент ответникът не изпълнявал родителските си задължения, свързани с отглеждането и възпитанието на детето им. Сочи, че към настоящия момент живеела със сина им ********** където имала много добри битови условия за отглеждането и възпитанието му.

Твърди, че синът им бил ученик в седми клас в СУ *********, необходими били средства за закупуване на тетрадки, учебни помагала, учебници и др. пособия, както и посещения на частни уроци и курсове, с оглед предстоящите в края на учебната година изпити /НВО/, за които изпитвала затруднения да му осигуря сама. Сочи, че категоричното му желание да живеели заедно, да бъде отглеждан и възпитаван от нея, което било изцяло в негов интерес.

Той се чувствал спокоен при нея , тъй като разполагала с отлични битови условия, имал приятели, с които контактувал и излизал. От раздялата им с Д. Р. между тях възникнали противоречия, поради което въпреки многократните опити от нейна страна за доброволно им разрешаване, към настоящия момент не можели да постигнат съгласие с него за родителските права спрямо детето им К. Р., относно неговото местоживеене, личните отношения с него, както и дължимата издръжка. Към настоящия момент не работила и нямала доходи. Издържала се от доходите на съпруга й, който полагал грижи и за детето й К.. Моли да се постанови решение, с което да се предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на сина ни К. Д. Р., ************ с ЕГН **********, който ще бъде отглеждан ********** ******* да се определи на Д. К. Р. от ***********, с ЕГН **********, режим на лични отношения със сина им, съобразно постоянната съдебна практика- да взема и вижда К. Д. Р., ************ с ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от съответния месец от 10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, като вземането и връщането на сина ни да става от дома ми, както и 20 дни през лятото, които не следва да съвпадат с платения ми годишен отпуск; да се осъди ответника Д. К. Р. от ***********, с ЕГН **********, да заплаща на сина им К. Д. Р., ************ с ЕГН **********, чрез мен, като негова майка и законна представителка, ежемесечна издръжка в размер на 350.00 евро, считано от една година преди датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; да се осъди ответника Д. К. Р. от ***********, с ЕГН **********, да заплаща на сина им К. Д. Р., ************ с ЕГН **********, чрез мен, като негова майка и законна представителка, ежемесечна издръжка в размер на 350.00 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на друга изменяваща или погасяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и да ми 2 заплати направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител, в който заявява, че искът бил допустим. Считали искът за частично основателен. Действително с ищцата имали съвместно съжителство и от брака имали син К. Д. Р., с ЕГН ********** и от девет години били в фактическа раздяла. Не отговаряли на истината обаче твърдението, че не участвал в отглеждането на детето и не изпълнявал родителските си задължения до настоящия момент. През целия период се старал да бъда добър баща, действията му ми били ангажирани с осигуряване на необходимите парични средства за отглеждането на детето. Сочи, че редовно/ ежемесечно/ превеждал суми за издръжка и отглеждането на детето, за което имал писмени доказателства / платежни документи/ за изплатените суми. Твърди, че до края на 2025 година не имало противоречия, касаещи размера на издръжката, упражняване на родителските права и местоживеенето на детето и личните отношения с него, поради което не имало и искане и разговори за доброволно разрешаване на такива противоречия от ищцата. Ищцата правилно отбелязвала, че към настоящия момент не работила и нямала доходи, но истината, било че тя по принцип не работила и не осигурявала доходи за детето и семейството, без обективна причина.

Нелогично било, жена в отлично здравословно състояние и трудоспособна възраст, да не полагало никакъв труд. Най - вероятно било забранено от новия и съпруг или не й се налагало, тъй като от приложените снимки от комуникация с детето му за съжаление, то говорило само за пари и имало твърдения, че новият й съпруг осигурявал на нея и на детето по 2000 евро на седмица. Споделям искането в рамките на настоящото дело да бъдат уредени отношенията ни с ищцата по повод всички въпроси с родителските права, отглеждането, издръжката, личните контакти и възпитанието на сина ни. Сочи, че родителските права - до края на 2025г. не възразявал родителските права да се упражняват от ищцата. Споделял до този момент мнението, че детето имало нужда от майчини грижи и осигурените битови условия, в момента били „най - вероятно” добри. Напоследък обаче, се забелязвал ясно очертани признаци на „синдрома на родителско отчуждение” налагано от майката към него. Сочи, че доведеният баща и майката се „идеализират” от детето, а той бил „демонизиран изцяло”. Считал, че майката целенасочено се стремяла, използвайки внушения и измислени истории, трайно да наруши връзката на детето с него и неговите роднини. Сочи,че майката била издигнала пред детето парите в „култ” и възпитавала детето, на недопустима за тази възраст - „алчност” и създавала проблеми в семейното му и училищно възпитание и успех. Без видима причина детето почнало да го нарича с епитети „боклук” и „измамник“. Това психическо състояние го притеснявало и било в резултат от „топлите майчините грижи”, цитирани в исковата молба. Сочи, че незнаел до колко детето му „се чувства спокоен при ищцата”, както се твърди в исковата молба, но той често сменял училищата, поради проблеми, които детето го било страх да сподели с мен. Същото за него напоследък било тревожно и се държало с мен невъзпитано, неадекватно и горепосочените епитети, които напоследък употребявал срещу мен, показвал крайна, абсурдна враждебност към него, без реалистични основания. По издръжката не възразявал да се изплаща до 15 число на всеки месец, като категорично възразявал по искания в исковата молба размер от 350 евро. Действително до настоящия момент заплащал доброволно подобна сума, но това защото имал до скоро такава финансова възможност и бил по - добре здравословно. Сочи, че в момента доходите му били в размера на минималната работна от 620 евро, за което към настоящия отговор на исковата молба, прилагам писмени доказателства, в допълнение бил със заболяване и със освидетелстван от ТЕЛК. Считал, че след последното увеличение на минималната работна заплата на 620 евро и определянето на минимална издръжка на дете в размер на 155 евро, можел да отдели ежемесечно за издръжка сумата от 160 евро.

Категорично възразявал, по претенцията, ежемесечната издръжка да се дължи, считано от „една година преди датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законовата лихва за всяка просрочена вноска, и да ни се заплатят направените по делото разноски, като 3 считаме за законосъобразно, че всяка страна следва да си поеме направените по делото разноски и определената от съда издръжка да се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпването на друга изменяваща или погасяваща издръжката причина. Не възразявал по предложения режим на лични контакти, като възразявам, аз и да взимам и да връщам детето. Считал, че било справедливо и законосъобразно, пътуването в едната посока да се осигурявал от майката. Обичал сина си и с така предложения режим се целяло „създаване на синдрома на родителското отчуждение“, което нямало да допусна. В предложение режим нямало и дума за споделено празнуване на рождени дни, Коледа, Нова Година, Великден, именни дни, летния период, ваканции и т.н. Лишаването му от преспиване в дома на баща му, също считал за неприемливо, както и поисканите 4 часа, въпреки малката възраст на детето.

2. Правното основание на предявения иск е чл. 127, ал.2 от СК.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - няма такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти - всяка страна трябва да докаже твърденията си.

УКАЗВА, че на страните следва да ангажират доказателства за получаваните от тях доходи, като указва на ищцата, че следва да ангажира доказателства за месечните разходи, които прави за отглеждане на детето.

АДВ. М.: Нямам възражения.

АДВ. С.: Нямам възражения.

Съдът по доказателства

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените към исковата молба, както следва: Заверено копие на Удостоверение за раждане изд. въз основа на акт за раждане № 1*********съставено в гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив; Служебна бележка с изх. ********* изд. от********** Декларация за идентичност на имена от В. Л.

М..

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените към отговора на исковата молба, както следва: заверено копие на снимков материал от “Viber” комуникация – 1 лист; заверено копие на заверено копие на Трудов договор №********, сключен между „КАТ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД и Д. К. Р., ведно със заверено копие на Допълнително споразумение *******. към Трудов договор *****

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото социален доклад вх. № *********. от Дирекцията „Социално подпомагане“ –гр. Кърджали.

АДВ. С.: Представям в съдебно заседание извлечения на банкови преводи от страна на ответника извършил към ищцата в последната година преди завеждането на иска.

АДВ. М.: Предоставям на съда. С възражението, че не е посочено основанието за превода. Страните имат други отношения, които не касаят издръжката на детето К. Р..