Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 04.02.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2828/2020
Вид
Решение № 74
Подписан
04.02.2021
Състав
Атанас Кеманов, Джулиана Петкова, Надежда Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.194-196 · Наказателен кодекс
  • чл.194-196 · Наказателен кодекс
  • чл.194-196 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. София , 03.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20201000502828 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №2168 от 14.04.2020г., постановено по гр.д.№7761/17г., СГС е осъдил Прокуратура на РБ да заплати на Н. Д. С., ЕГН********** сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.321, вр. чл.194-196 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда на 05.06.2012г. по НОХД№3185/2010г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2014г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника Прокуратура на РБ, в която се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е несъобразено с тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство и на наложената мярка за процесуална принуда.При постановяване на своето решение съдът не е отчел фактическата и правна сложност на делото, което обективно е довело до по-голямата продължителност на наказателното производство.При определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се съобрази, че липсва причинна връзка между действията на прокуратурата и влошеното здравословно състояние 1 на пострадалия.Последният не е ангажирал надлежни доказателства за установяване на твърденията си.Обезщетението не съответства на съдебната практика в сходни случаи и съществуващите в страната обществено-икономически условия.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност да намали размера на обезщетението.

Ищецът Н. С. не е депозирал отговор на подадената жалба.

В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца срещу решението в отхвърлителната му част, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил голямата продължителност на наложената най-тежка мярка за процесуална принуда, която е довела до ограничения на правото на свободно предвижване и упражняване на труд.Отделно от това на пострадалия е била наложена и забрана за напускане на страната, която е била търпяна в рамките на цялото дело.Наказателното производство е било отразено широко във всички медии, което е довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца.При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид това, че последният е страдал от клаустрофобия и страхът от затворени пространства се е засилил след като е бил задържан, което от своя страна е довело до влошаване на психическото му състояние.Предвид горното и тежестта на повдигнатите обвинения моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като постанови друго, с което уважи изцяло предявения иск, ведно с присъждане на законната лихва, считано от 05.06.2012г.

Прокуратура на РБ не е депозирала отговор на подадената жалба.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбите на страните са в срок и производството е допустимо.Разгледани по същество са неоснователни.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените оплаквания, които касаят неговата правилност.Не е спорно между страните, че действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца за извършено престъпление от общ характер са незаконни, доколкото същия е бил оправдан с влязло в законна сила присъда, а се спори относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.

В процесния случай се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу пострадалото лице за извършено престъпление от общ характер, по което е било оправдан, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи – прокуратура.Обезщетението, което пострадалото лице може да претендира, обхваща всички преки и непосредствени вреди, които са последица от 2 увреждането.

Отговорността на държавата, в лицето на нейния орган, който е причинил вредата, следва да се носи по реда на чл.2, т.3 от ЗОДОВ.В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража/т.13 от ТР№3/04г./, т.е в обема на отговорността следва да бъдат включени не само претърпените болки и страдания от повдигане на незаконно обвинение, но и от неправомерното му задържане под стража.

Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.

На първо място от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице.На ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за неговото извършване е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години лишаване от свобода.

От голямо значение е периода, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязъл в законна сила акт на съда/прокуратурата/, който в процесния случай възлиза на две години и пет месеца.С оглед естеството на повдигнатите обвинения и броя на лицата, които са били привлечени към наказателна отговорност следва да се приеме, че производството се е развило в рамките на един „разумен срок”.

От значение е и периода, в който на лицето е била наложена най-тежката мярка за процесуална принуда - „задържане под стража”, която е продължила около 6 месеца.

Следва да се вземе предвид, че още първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда по отношение на ищеца, която не е била протестирана от прокуратурата.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е бил силно притеснен от повдигнатите му обвинение.След като мярката му за неотклонение била променена в по-лека и освободен от ареста ищецът станал раздразнителен и с влошено психическо здраве.

От изложеното по-горе, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение, което да бъде адекватно на претърпените морални страдания в размер на 10 000лв., а за разликата до пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Не се установява, че привлеченото към наказателна отговорност лице е претърпяло вреди, които са с по-голям интензитет от обичайните в сходни случаи.При 3 постановяване на решението си съдът съобрази следната съдебна практика : с решение по в.гр.д.№ 3660/2019 г. САпС е присъдил на ищеца Н.С. обезщетение за неимуществени вреди за повдигнато идентично обвинение, по-малка продължителност на наказателното производство, но постановената мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била търпяна в период от 9 месеца.

Не се установява твърдяната причинна връзка между действията на прокуратурата и влошеното здравословно състояние на пострадалия.Пред първоинстанционния съд са били допуснати две СМЕ, от заключенията по които се установява, че липсва връзка между описаните в исковата заболявания и незаконните действия на прокуратурата.Вещите лица заявяват, че заболяванията у ищеца са се проявили преди привличането му като обвиняем по процесното наказателно производство.

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2168 от 14.04.2020г., постановено по гр.д.№7761/17г. на СГС в частта, в която е Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Н. Д. С., ЕГН********** сумата от

10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.321, вр. чл.194-196 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда на 05.06.2012г. по НОХД№3185/2010г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2014г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4