Присъда № 60 от 23.10.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 1063/2025
- Вид
- Присъда № 60
- Подписан
- 23.10.2025
- В сила
- 23.10.2025
- Състав
- Иваничка Димитрова Славкова, Яна Панева, Ерна Якова-Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 148 · Наказателен кодекс
- чл. 148 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.413 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.413 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 60, постановена на 23.10.2025 г. по ВНЧХД № 1063/25г.
Производството по делото е започнало по въззивна жалба от адв. В.В., процесуален представител на подс. Я. Н. В. и страна по делото. С жалбата се възразява срещу правилността на присъдата на ВРС по НЧХД № 2934/22г. на Районен съд Варна, с което подс. В. е била призната за виновна в три престъпления:
- на 13.09.2021 г. в гр. Варна, причинила лека телесна повреда на С. Й. Г., с ЕГН: **********, причинила чувство на болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, и на основание чл. 130, ал. 2 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК й наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с три години изпитателен срок, като я оправдал по първоначално възведеното й обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
- на 13.09.2021 г. в гр. Варна казала нещо унизително за честта и достойнството на С. Й. Г. в нейно присъствие – нарекла я „курво“, „мастийо“, „пачавро“, като обидата е нанесена публично и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК вр. с чл. 54, ал. 1 от НК й наложил наказание глоба в размер на 1000 лева и наказание „обществено порицание“, което да бъде изпълнено в Кметството по постоянен адрес на подсъдимата В..
- на 13.09.2021 г. в гр. Варна се заканила на С. Й. Г. с извършване на престъпление против нейната личност с думите „Аз ще те набия!“, „Аз ще те убия!“, с която закана възбудила у С. Й. Г. основателен страх за осъществяването й и на основание чл. 144, ал. 1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК й наложил наказание „лишаване от свобода “за срок от три месеца, отложено с три години изпитателен срок.
Групирал наказанията по реда на чл. 23 от НК, като:
- изтърпи най – тежкото от тях - наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение отлага с изпитателен срок от три години;
-присъединил на основание чл. 23 ал.2 от НК наказанието „обществено порицание“, което да бъде изпълнено в Кметството по постоянен адрес;
- На основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил наказанието „глоба “ в размер на 1000 лева (хиляда лева).
Осъдил подсъдимата да заплати на частния тъжител Г. три обезщетения за причинените в резултат на престъпленията неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата:
- по чл. 130, ал. 2 от НК - 2500 лева (две хиляди и петстотин лева), като е отхвърлен иска за горницата лева до пълния предявен размер от 7500 лева.
- по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК - 1500 лева, като е отхвърлен иска за горницата до пълния предявен размер от 2500 лева.
- по чл. 144, ал. 1 от НК – 1500 лева , като е отхвърлен иска за горницата до пълния предявен размер от 2500 лева.
-осъдил е подсъдимата да заплати разноски на частния тъжител, служебно сторените разноски от съда по делото, държавните такси върху уважените части от гражданските искове.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваната присъда, поради допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че изводите на съда не съответстват на събраните 1 по делото доказателства. Моли въззивния съд да отмени присъдата и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимата за невиновна в извършване на описаните в тъжбата престъпления, както и да се отхвърлят гражданските искове. Евентуално се иска намаляване на наложеното наказание с приложение на чл. 78 А от НК , както и да се намали присъденото обезщетение, при съобразяване със „съпричастността“ на тъжителката към извършване на престъпленията. Възраженията по отделните твърдяни нарушения се правят в допълнение към жалбата. Срещу жалбата не е постъпвало възражение от подсъдимата по реда на чл.322 от НПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката – подсъдимата В. се явява лично и със защитник – адв. В., поддържа въззивната жалба. Частната тъжителка не се явява, представлява се от адв. Н.Б., който иска от съда да се остави без уважение жалбата. Подсъдимата в лична защита не коментира предмета на делото, а в последната си дума иска справедливост.
По искане на защитата подсъдимата е дала обяснения по обвинението, поради което е възобновено съдебното следствие.
От страните се претендират разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 319 ал.1 от НПК, от страна с право и интерес от обжалване, поради това е процесуално допустима, а по същество е частично основателна, поради което и съдът постанови нова присъда във въззивното производство. Варненският окръжен съд, след преценка на релевираните във въззивната жалба съображения, както и становищата на страните изложени в съдебно заседание и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314 ал.1 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Делото от частен характер е било образувано по частна тъжба на С. Й.
Г., с ЕГН: **********, чрез нейния процесуален представител адв. Бр.Б. от АК – Варна срещу Я. Н. В., с ЕГН: ********** с описани фактически обстоятелства и формулирани като състави на три отделни твърдения за извършени престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК, по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл.
146 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК.
С разпореждане в закрито заседание районният съд и насрочил производството по делото за разглеждане по обвиненията, формулирани по текстове от НК, както са посочени в тъжбата. С протоколно определение от 14.12.22г били приети за съвместно разглеждане в наказателното производство три обективно кумулативно съединени граждански иска, предявени от С. Й. Г. против подс. Я. Н. В. по предявените обвинения- за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК – 7500 лева за неимуществени вреди; за престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 от НК- 2500 лева неимуществени вреди; за престъплението по чл. 144 ал.1 от НК 2500 лева обезщетение, всички със законната лихва от дата на увреждането.
Подс. Н. е приемен родител от 2014г. На 13.09.2021 г. след 18 часа подсъдимата, заедно с дете, което отглеждала, вървяла пеша по ул. „Райко Даскалов“ в гр. Варна, където видяла, че св. М. Д. М. е седнала на пейка пред дома си. Приближила се към нея и я заговорила, като й казала, че имала разправия с П. П.. М. я помолила да говори по-тихо, за да не я чуват съседите, но Н. я помолила да гледа за кратко време детето, което водела със себе си.
След това отишла до дома на ч.т. С. Й. Г. и сестра й св. П. П., на същата улица, и започнала да отправя с висок глас обидни думи срещу св. П..
2
Непосредствено след това частната тъжителка Сн. Г. отворила входната врата, излязла на улицата и влязла в пререкание с подс. В. по повод обидните думи към сестра й. Подс. В. се приближила към частната тъжителка Г. и с ръка одрала лицето й, след което с ръка ударила тялото й, като започнала да обижда с висок глас тъжителката Г. с думите „курво“, „пачавро“ „мастийо“. Трите жени започнали да си разменят обидни думи. Св. М. Г. /съпруг на ч.т./ заедно с още един неустановен по делото мъж се приближили към подс. В. и С. Г., Г. хванал за тялото подс. В. и я отдалечил от съпругата си.
Тези фактически обстоятелства се установяват от: показанията на свидетелите М. М., П. П., М. Г.; СМЕ от д-р С. К. – М.; СМЕ от д-р В. С., СПЕ от д-р К. К.; справка за съдимост на подсъдимата.
По отношение престъпленията по чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 148 ал.1 нт.1 вр. чл. 146 от НК. Събраните гласни доказателства сочат на една сравнително непротиворечива обстановка, макар и за част от тях да е налице родствена връзка с частната тъжителка. Дори и при внимателната им проверка заради това обстоятелство, те се отличават с достатъчно обективност, както и съпоставени с показанията на св. М. М.. Последната съдът счита за обективен наблюдател, който не е пристрастен към нито една от страните. М. е съобщила пред съда за случващото се в непосредствена близост, не се е намесила, но е можела да види и чуе достатъчно добре събитията. Действията, описани от с.
М., че подсъдимата е приближила частната тъжителка и я е одрала по лицето, а после: ударила я по главата и я одрала по лицето се потвърждават в цялост от св. П. и Г.-съответно сестра и съпруг на частната тъжителка. П. е пряк очевидец, а Г. по-скоро преразказва случката по нанасянето на удари на Г., защото не е желаел да се намесва /първоначално/ в пререканието между трите жени. Макар и косвени, тези показания съответстват на останалите гласни доказателства. Той не се е намесил със сила, а само е опитал да спре конфликта по цивилизован начин и това също е аргумент за неговата обективност в случая. Конкретните характеристики на леката телесна повреда се установява от СМЕ на д-р М., според която описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, в областта на лицето, дясната мишница, ожулванията по лицето са резултат от действието на твърди тъпи предмети с подчертан ръб, каквито могат да бъдат човешките нокти, а кръвонасядането в областта на дясната мишница е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, отговаря да бъде получено при удари с ръце, вкл. стискане с ръце. Нараняванията могат да се получат по начин, отразен в свидетелските показания. В съвкупност те са обусловили чувство на болка и страдание, отзвучаващо за около 7 – 10 дни, съответно изпълват състава на причинена лека телесна повреда без разстройство на здравето. Възоснова на същите гласни доказателства се гради и извода за осъществен състав на престъпление по чл. 148 вр. чл. 146 от НК, тъй като е нарекла частната тъжителка: „курво“, „мастийо“, „пачавро“. Тези показания отново се повтарят с твърденията на св. П. и Г., макар и последния да не ги конкретизира напълно, а П. да твърди, че част от обидите са били насочени и към нея лично. С тези действия подсъдимата е обективирала състава на престъплението квалифицирана обида, като е засегнала личното чувство за достойнство и самооценка на човека, чрез отправените от нея думи ва „курво“, „мастийо“, „пачавро“, а действията й са били публични и са станали достояние на поне няколко човека.
3
Въззивният съд, като прецени събраните доказателства, счете, че престъплението по чл. 144 ал.1 от НК не е подкрепено в необходимия обем. В частната тъжба са описани факти, ясно очертаващи съставите на престъпления по чл. 130 и чл. 146 от НК, като в заключителната част на тъжбата те са квалифицирани по съответните текстове коректно, макар това да не е задължение на частния тъжител, доколкото квалификацията е задължение на съда. Наред с тези две престъпления е посочено и осъществено престъпление по чл. 144 ал.1 от НК, по което всъщност липсват каквито и да било твърдяни факти. В теоретичен план, тъжбата има същата функция като обвинителния акт- да се повдигне обвинение срещу конкретно лице за престъпление от частен характер. Съдържащите се данни в нея за обстоятелствата на престъплението определят и предмета на доказване. По този начин се гарантира и правото на защита на подсъдимия и това е причината за изискването на съдържанието на частната тъжба. Дори и при занижените изисквания на законодателя към съдържанието на тъжбата, то следва да позволява на съда и страните да разберат ясно, точно и недвусмислено какви факти инкриминира тъжителят и съответно на какви факти дължи произнасяне съда, респ. по кои факти да се защитава подсъдимият. Съдията-докладчик в разпореждане № 4856/22г. за насрочване на делото е приел безкритичното предложената правна квалификация, като производството по делото, без да се изиска уточнение на тъжбата, е продължило по тези три правни квалификации.
В рамките на съдебното следствие са събрани до голяма степен противоречиви данни за твърдяно в тъжбата деяние само с числово изражение по чл. 144 ал.1 от НК, като за първи път в присъдата е формулирано деяние, обективирано с изразите- „Аз ще те набия“, „Аз ще те убия“ и тази закана възбудила основателен страх за нейното осъществяване. В мотивите си съдът е посочил, че приема за доказано това престъпление от показанията на св. М., както и от СПЕ на д-р К., според която заканите, които подс. В. е изрекла спрямо тъжителката Г. са породили чувство на страх. Не е обсъдил противоречията при гласните доказателства за това деяние. Изложил е съображения в теоретичен план за заканата по чл. 144 ал.1 от НК, но те, освен че принципно са верни и се отнасят до всяко едно престъпление от този вид, не могат да послужат за запълване на доказателствения дефицит.
Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec5391e3-7d77-4b22-937e-08b5126496ce