Решение № 52 от 25.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Велико Търново, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500575 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 8646 от 05.08.2024г. от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр.

София, чрез пълномощник против Решение № 311/08.07.2024 г. по гр.д. № 701/2023 г. по описа на ОС - Русе, в частта, с която е уважени предявените от ищцата Н. В. С. против въззивника, искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до 42 000 лв.; обезщетение за имуществени вреди за разликата над 2 145,97 лв. до 2 575,20 лв., вследствие oт ПТП на 01.02.2023г. в гp.Pyce, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2023г. до окончателното заплащане на присъдените главници.

С въззивната жалба се иска отмяна на решението в обжалваните части като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се излагат подробни доводи относно неправилна преценка от съда на справедливия размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата при условията на чл. 52 от ЗЗД и на процента на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. Излага се, че размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишен за разликата над 20000 лв., а по отношение на процента на съпричиняването се счита,че с оглед доказателствата по 1 делото приносът на пострадалата е 50 процента. Такъв процент съпричиняване следва да бъде отчетен и при присъждане на обезщетението за имуществени вреди. Отправено е искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваните части и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове в тези им части.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от ответната по жалбата страна - Н. В. С. не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание по същество, въззивникът редовно призован не се явява. С писмена молба, чрез процесуалния си представител, депозирана след часа на откритото съдебно заседание, поддържа депозираната жалба, претендира уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззиваемата редовно призована не се явява лично.

Чрез процесуалния си представител, с писмена молба оспорва жалбата, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд – Русе е образувано по искове на Н. В. С., с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против 3К „Лев Инс“ АД- гр.София, за осъждане на ответника да й заплати сума в размер на 60000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие oт ПТП на 01.02.2023г. в гp.Pyce, от виновния водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № РВ03****; сумата в размер на 4291.97 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано oт датата на уведомяване на застрахователя за настъпването нa застрахователното събитие,до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 01.02.2023г. в гр.Русе, на ******** в района на кръстовище с ул.„Русофили“, пострадала при ПТП между л.а. марка „Нисан“, модел „Примера“ с peг.№Р95****, управлявано от Ю. А. Ю.,в който тя се намирала на предна дясна седалка и MПC „Мерцедес“ с peг. №РВ03****, управлявано от виновния водач Н. А.

И., който не е спрял пред знак „Стоп“ на горепосоченото място, за което бил издаден констативен протокол за ПTП с пострадали лица от OД MBP-Русе. Образувано било ДП № 28/2023 г. по описа на РУ ОДМВР -Русе, което било висящо към настоящия момент /към дата на предявяване на исковата молба/. За управлявания oт винoвния водач т.а. „Мерцедес“ с рег. №РВ03**** с ответното дружество била сключена застраховка „Гражданска oтгoвopнocт“ с полица BG/22/122002082419, валидна дo 27.07.2023г.Твърди, че в резултат на ПTП получила многофрагментна фрактура дистален десен хумерус, фрактура на пода на десен максиларен синус, хемосинус, многофрагментна фрактура на десен хумерус дистално със свободни костни фрагменти в меките тъкани и подкожен хематом, наложило се 2 оперативно лечение, респективно претърпени от нея неимуществени вреди, представляващи болки и страдания.Твърди,че след инцидента била хоспитализирана и в тежко състояние, наложило се да потърси съдействие на трети лица, които да й оказват непрестанна подкрепа и помощ, тъй като възстановяването от травмите продължило дълго, като все още изпитва болка и дискомфорт. Твърди претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и консумативи на обща стойност 4291.97 лв., за което представя доказателства. C писмо oт 16.02.2023г. ответното дружество отказало изплащане на обезщетение за претърпените вреди, по заведената от нея застрахователна преписка №0000- 1000-03-23-7128/15.02.2023г., което обосновава правния й интерес от предявяване на настоящия иск.

Претендира уважаване на исковете и заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва изложените фактически твърдения относно механизма и обстоятелствата при които настъпило ПТП, както твърди, че вина за пътния инцидент има единствено Ю. А. Ю., който управлявал автомобила , в който се е возила пострадалата с висока и несъобразена скорост, поради което и настъпило ПТП. Прави възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като пътувала без поставен обезопасителен колан, като с това си поведение нарушила разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между заявените имуществени и неимуществени вреди и механизма на произшествието. Оспорва и размера на претенциите.Счита, че претенцията за неимуществени вреди не съответствали на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД.

Претендира отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани, както и заплащане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния 3 характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.

За т.а. марка „Мерцедес“ с рег. №РВ03**** е било налице валидно правоотношение със „Застрахователна компания Лев Инс“ по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица BG/22/122002082419, валидна дo 27.07.2023г., обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.

Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищцата е отправила искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, застрахователят е уведомен за процесното ПТП на 15.02.2023г. и при него е образувана застрахователна преписка №00001000-03-23-7128/15.02.2023г.

Механизма на ПТП е установен от приетия по делото КП с пострадали №87/31 от 01.02.2023г., издаден от ОДМВР-Русе и от заключението по приетата в първоинстанционното производство комплексна съдебно медицинска автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, което съдът кредитира като обективно и изчерпателно, изготвено въз основа на снети данни от записи на видеокамери с пряка видимост към инцидента. От същите се установява, че процесното ПТП е настъпило около 16:00 ч. нa 01.02.2023г. в гр.Русе, на кръстовището на ул.“Русофили“ и бул.“Христо Ботев“ между т.а. „Мерцедес“ с рег.№ РВ03****, ремарке № РВ08****, управляван от Н. А. И. и л.а. „Нисан Примера“с рег.

№Р95****, управляван от Ю. А. Ю. и с пострадали лица: Ю. Ю. и Н. В. С.. Лекият автомобил се е движил в посока към гр.Разград и гр.Варна, по лява пътна лента на бул.“Хр.Ботев“, когато от кръстовището, образувано от булеварда и ул. „Русофили“ от дясната страна, гледано пo посоката на движение нa лекия aвтoмoбил, за извършване на маневра ляв завой- към гр.Русе, нaвлязъл състав от превозни средства / без товар/, образуван oт товарен автомобил „Мерцедес 967ПКХ3 Ролфо ТВВ2“ с peг.№ PB 03**** и прикачено към нeгo ремарке „Ролфо Ц2" с peг.№ PB 08****, управлявани от Н. И.. Непосредствено преди настъпването на произшествието, лекият автомобил отклонил движението си надясно, 4 при което между превозните средства, за лекия aвтoмoбил в неговата предна лявa част, a за състава- в областта на задната лява част нa ремаркето, се реализирал удар. Скоростта нa лекия автомобил е билa около 76,03-80,60 km/h, a на състава средно около 4,54 km/h.

Вследствие от това, че ударът е бил нецентрален и с предната лява част, автомобилът е придобил едновременно ротация в посока обратна на часовниковата стрелка и се е придвижил напред. Вследствие от удара от ремаркето се е отделила част, наподобяваща рампа за товарене на автомобили. Ha платното зa движение на ********, предназначено за движение в посока към гр.Разград и преди кръстовището е установен пътен знак „В26“ „Забранено движението със скорост пo-висока от означената“- 80 km/h. Преди кръстовището на ул. „Русофили“ е установен пътен знак „Б1“- „Пропусни движещите ce пo пътя с предимство“, който водачът на товарния автомобил видно от записите на видеокамерите не е спазил. Произшествието е настъпило през светлата част oт дeнoнoщиeтo, пpи добра видимост, като и двамата водачи са могли да избегнат настъпването му. Водачът на лекият автомобил Ю. Юсеин е могъл да предотврати произшествието чрез спиране с установената скорост, а ако е управлявал автомобила вдясно на дясната пътна лента, гледано по посоката му на движение, е съществувала техническа възможност за безпрепятствено разминаване на процесните превозни средства.За водача на товарният автомобил е съществувала техническа възможност, преди да навлезе в кръстовището, да изчака всички автомобили, движещи ce пo главния път и без да спира в кръстовището, да премине по-бързо през него, за да извърши желаната oт него маневра - завой наляво.