Определение № 707 от 10.12.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 707 гр. Ямбол, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500404 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена Я. А. А., чрез пълномощника си адв.С. Т. от АК-Ямбол, против определение № 2381/ 05.11.2024г., постановено по гр.д. № 2481/2024г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което съдът е прекратил производството по делото , поради липса на местна компетентност и е изпрати делото по компетентност на Районен съд София, като счита определението за неправилно и моли същото да се отмени, а производството по делото да бъде върнато за разглеждане и решавана от Районен съд – Ямбол, за който счита, че е местно компетентен да гледа делото и се произнесе по него.

В жалбата се оспорва извода на ЯРС, че предявеният от Я. А. А. иск не е такъв на потребител, по смисъла на чл.113 от ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл.439 от ГПК, тъй като с него ищецът не защитавал свои потребителски права по сключен с ответника договор за кредит, респ. не искал признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорвал изпълнението по посоченото изпълнително дело, поради изтекла след формиране на силата на присъдено нещо погасителна давност за вземанията на взискателя, поради което приел, че приложение към спора следва да намери общата разпоредба на чл.105 от ГПК – по адреса на управление на ответното дружество. Частният жалбоподател излага твърдения, че качеството му на потребител не се е променило при смяната на кредитора, поради извършена цесия на дълга и появата на нов кредитор, т.к. когато е образувано изпълнителното производство, потребителят по договора става и длъжник по изпълнението и тези две качества не се изключват. Сочи, че настъпилите правопогасяващи факти, попадащи в обсега на чл.439 ГПК, се твърдят именно по отношение на договора за потребителски кредит, за който е издаден изпълнителния лист, предмет на принудително събиране от ищеца. Според него ищецът упражнява последваща защита на правата си, но въз основа на изпълнение, основано на задължението по договора за финансова услуга, в което правоотношение ищецът безспорно има качеството потребител по смисъла на пор.13 от ДР на ЗЗП. Излага аргументи вкл. по съдебен ред. Твърди, че води иска именно с оглед качеството си на потребител на финансова услуга като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар.13, т.1 вр. с т.12 от ДР на ЗЗП. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга, от което произтича и правото му на избор на местна 1 подсъдност по чл.113 ГПК. Счита, че релевантно в случая е основанието, на което е възникнало оспорваното вземане.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, подаден чрез главен юрисконсулт M.M., в който се излага по същество становище за неоснователност на частната жалба , като моли същата да бъде оставена без уважение.Сочи, че предявеният пред ЯРС иск не е такъв на потребител по смисъла на чл.113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл.439, ал.1 ГПК, като с него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва като длъжник изпълнението по посоченото изпълнително дело, поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност, погасяваща вземанията на взискателя по изпълнителен лист, като се е позовал на Решение № 101 от 01.12.1972г. по гр.д. № 95/72г. на ОСГК на ВС.

Ямболският окръжен съд като съобрази оплакванията в частната жалба, доказателствата по делото и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящата инстанция счита, че частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред ЯРС по гр.д. № 2482/2024г. е образувано по искова молба подадена от Я. А. А. , чрез пълномощника си адв.С. Т. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , с която е претендирал на осн.чл.439 от ГПК да бъде признато за установено, че ищецът Я. А.

А. не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД суми - главница по договор за кредит от 02.09.2009 год., договорна лихва, законна лихва и разноски, подробно описани, за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2701/27.10.2011г., изд. по ч.гр.д. № 3311/2011г. по описа на ЯРС и Изпълнителен лист от 31.10.2011г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1292/2024г. по описа на ЧСИ № 878 – И.Х. с район на действие съдебния район на ОСЯмбол, поради погасяване на сумите по давност.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който е направил възражение за неподсъдност на иска пред ЯРС , като е посочил, че за подведомствеността и подсъдността на този иск по чл.439 ГПК се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК, а не някоя от особените такива по чл.106-117 ГПК.

ЯРС е намерил възражението за основателно и е прекратил производството по делото поради липса на местна компетентност и го е изпратил по компетентност на Районен съд – София, съобразно съдебния район, в който е седалището на ответника. В мотивите си съда е приел, че предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл.113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл.439, ал.1 ГПК, защото с него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с ответника договор за кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по договор за кредит, а оспорва като длъжник изпълнението на посоченото изпълнително дело, поради изтекла след сила на присъдено неща погасителна давност, погасяваща вземанията на взискателя по изпълнителния лист от 31.10.2011год.

От изложеното се налагат следните правни изводи :

Настоящият въззивен състав намира обжалваното определение за неправилно.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание

2

В случая ищецът – длъжник в заповедното производство претендира защита по чл.

439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза на цедента изпълнителен лист.

На първо място следва да се има предвид, че преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр. или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони.

Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК (ред. ДВ бр. 65/2018 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя. По смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Така, сключвайки договор за кредит с ищеца от 02.09.2009г., длъжникът-ищец Я. А. А. притежава качеството „потребител“.

Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. В случая не се спори, че вземанията по издадената заповед за изпълнение №2701/27.10.2011г. по ч.гр.д. № 3011/2011г. по описа на ЯРС и изпълнителен лист от 31.10.2011г. са по договор за потребителски кредит сключен между страните.

На второ място, относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит, съдебната практика е трайно безпротиворечива. Само основанието за възникване на вземането /потребителски договор/ е от значение за качеството на потребител на едно физическо лице, като подсъдността по чл. 113 ГПК се прилага и за исковите производства по чл. 439 ГПК. Изрично в тази насока са: опр. 18/16.01.2020г.-ч.т.д.2502/2019г.-ВКС, ІІт.о., опр.39/09.02.2022г.-гр.д.3242/2021г.-ВКС, ІVг.о., опр.50413/05.10.2022г.-ч.т.д.2100/2022г.ВКС, І т.о., опр. 306/11.07.2022г.-ч.т.д. 1362/2022г.-ВКС, І т.о., опр. 2481/21.08.2023г.ч.гр.д.2819/2023г.-ВКС, ІІІг.о. Потребителският характер се запазва и тогава, когато се твърди прехвърлянето на вземането срещу потребителя на трето лице. Това виждане кореспондира в пълна степен с принципа за защита на потребителите, като осигурява гаранции, че правата им няма да бъдат ощетени или осуетени поради необходимостта да ги защитават в съдебен район, извън който е адресът им. В случая ищецът е избрал адреса си в гр.Ямбол за определящ подсъдността на иска си, предявявайки го в РС-Ямбол, поради което той следва да се разгледа именно от този съд, съобразно правилото на чл.113 от ГПК.

Поради така изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на 3

РС-Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска.

Поради гореизложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2381/05.11.2024 г. постановено по гр.д. № 2482/2024 г. на Районен съд – Ямбол.

ВРЪЩА делото на РС-Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4