Решение № 13037 от 03.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64805/2024
- Вид
- Решение № 13037
- Подписан
- 03.07.2025
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13037 гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110164805 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „А.П.С.Б.Б. Е, ЕИК: *** със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б.Т. срещу С.
В. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 300,00 лева (триста лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 248796, сключен на 20.12.2018 г. между С.К. О, ЕИК *** -„Заемодател“, от една страна, и С. В. Т., -„Длъжник“, от друга страна , ведно със законна лихва за период от 16.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 30,26 лева (тридесет лева и 26 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.12.2018 г. до 22.04.2019 г., сумата 53,27 лева (петдесет и три лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 22.04.2019 г. до 15.02.2024 г., по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №9577/2024 г., по описа на СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че на 20.12.2018 година С. В. Т., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 248796 с С.К. О, по силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне 4 броя вноски по 119 лева в срок до 22.04.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.99 % Излагат се доводи, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. С.К. О като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера А.П.С.Б.Б. Е, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на стр. № 16 от Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със СМС 1 на посочения от него телефонен номер. Уведомление за извършената цесия се прилага и като приложение към исковата молба.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. В. Т. чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба.
Оспорват се общите условия на С.К. О за заеми „***“ в сила от 08.03.2019г., както и индивидуалния договор за паричен заем като противоречащи на изискванията за добросъвестност и забраната за нелоялна и заблуждаваща търговска практики.Твърди се, че не са налице предпоставките за настъпването на предсрочна изскуемост, визирана в чл. 26, т.4 от Рамковия договор. Липсва изявление за упражняване правото на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, което да е стигнало до длъжника. Клиентът за предсрочно изискуемост на вземането, както и прекратяване на договора - не е уведомен.
Оспорва се разписка № 2000000167818510/20.12.2018г, за извършено плащане /300,00лв., респ.303.27 лв с такса/, издадена от трето лице И. А. Липсва подпис на ответника, с който да е удостоверил получаване лично сумата от 300,00 лв. с наредител С.К. О;
Излагат се доводи, че клаузата за договорна възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.
Сочи се, че ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита в размер на 300,00 лв. на основание чл. 23 ЗПК
Твърди се, че ищецът не е активно материално легитимиран да претендира процесиите вземания. Ищецът не е доказал пълно и главно, че чрез цесия са му прехвърлени процесиите вземания. Липсват данни, ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия и то преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между С. В. Т.и С.К. О е сключен договор за паричен заем *** №248796/20.12.2018 г., по реда на ЗПФУР, по силата на който С. В. Т. е получил в заем сумата от 300 лева както и, че заемните средства са предоставени от С.К. О на потребителя, съобразно условията в договора. По силата на договора е отпуснат заем в размер на 300 лева, който е следвало да се върне разсрочено на 4 месечни погасителни вноски с падежи: 21.01.2019 г., 20.02.2019 г., 20.03.2019 г. и 22.04.2019 г., като във всяка вноска е включена част от дължимата лихва, главница и неустойка. Крайният срок на договора е 22.04.2019 г. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 47.99 %.
Според чл.6.1 от договора, Заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените).
В чл. 6.2 от договора е посочено, че при неизпълнение на т. 6.1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 145.74 лева. Неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем Заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти 2 минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към Б.Н.Б.; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2.
Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в Б.Н.Б. търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем.
Представен по делото е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между С.К. О –цедент и А.П.С.Б.Б. Е–цесионер. Представено е и извадка от Приложение № 1 към него г., с което С.К. О е прехвърлило вземането си към различни длъжници, индивидуализирани в приложението. Видно от същото е цедирано вземане по договор с №248796 с длъжник С. В. Т..
В договора е посочено, че , с което цедентът С.К. О е упълномощил цесионера А.П.С.Б.Б. Е да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало.
Не са представени доказателства уведомително писмо да е връчено на ответника преди завеждане на делото. Независимо от това във връчената исковата молба са направени изявления за уведомяване за цесията.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че С.К. О и ответника С. В. Т. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът е усвоил изцяло сумата от 300 лева, за което е налице изявление от негова страна в договора. Доколкото крайният падеж на договора- 22.04.2019 г. е настъпил всички вземания по договора са изискуеми.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му 3 спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.
Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.
Разпечатката съдържа 37 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec53191f-092e-4933-94c8-6859f78cc450