Решение № 33 от 06.03.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Свиленград, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20235620100743 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на ЗП Веселин Георгиев Колев, чрез адв. Й. от АК-Хасково срещу „Агро Ферт СД“ ООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Ищецът ЗП Веселин Георгиев Колев твърди в исковата си молба, че на 19.07.2023 г. посетил базата на ответното дружество, находяща се в гр. Любимец. На място служител на ответника взел проба от част от произведената от него пшеница, която била натоварена на товарен камион с рег. № ************, установил, че била добра и предложил продажна цена от 35 ст. за килограм.

Ищецът твърди, че бил сключен неформален договор за покупко-продажба на цялото произведено от него количество пшеница реколта 2023 г. Твърди, че транспортирал и предал на ответното дружество – 38 тона пшеница, за което били издадени три кантарни бележки за три курса. Твърди, че седмица след това счетоводителя му бил уведомен, че следва да се подготви договор за покупко-продажба, приемо-предавателен протокол и да издаде фактура, но на продажна цена от 30 ст. за килограм, защото предадената от него пшеница била с лошо качество. Ищецът твърди, че издал фактура № 53/19.07.2023 г. за количество и цена съгласно първоначалната уговорка, а именно за 35 ст. за килограм.

Заявява също, че отправил покана ответника да плати доброволно задължението си, но до настоящия момент дължимата сума не била платена, нито пшеницата била върната. Поради това подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, било образувано ч.гр.дело №657/2023г. по описа на РС Свиленград и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, но длъжникът възразил в срока по чл.414 ГПК. Моли съда да постановите решение, с което да признае за установено, че „АГРО 1

ФЕРТ СД" ООД гр. Любимец дължи на ищеца сумата в размер на 13 300 лева по фактура № 53/19.07.2023 г., представляваща продажна цена на 38 тона пшеница реколта 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените в заповедното производство и в настоящото съдебно производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „АГРО ФЕРТ СД” ООД гр. Любимец, в който взема становище, че иска е недопустим и неоснователен, предявен при неправилна пасивна легитимация. Заявява, че оспорва твърденията, че ответникът е имал търговски взаимоотношения с ищцовото дружество. Твърди, че представените кантарни бележки не определят пасивната процесуална легитимация, както и че няма доказателства за реалното предаване на посоченото количество пшеница. Оспорва доставката на пшеница, тъй като липсвала нарочна декларация за произход и съответствие на пшеницата, приемопредавателен протокол и изискуеми документи по Закона за храните и Закона за фуражите, които били задължителни за този вид стока.

Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 657/2023 г. на РС- Свиленград е видно, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 249 от 27.09.2023 г. за сумата от 13 300 лв., представляваща главница по фактура № 53/19.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2023 г. до окончателното погасяване на дълга.

Ответникът е възразил срещу вземането в срока и по реда на чл. 414 от ГПК, като във възражението е посочил, че оспорва вземането, като недължимо по основание и размер. В срока по чл. 415 ГПК е предявен настоящият иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

В с.з страните не са възразили срещу предварителния доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за оконателен.

По делото е прието като писмено доказателство копие от фактура № 53 от 19.07.2023 г., издадена от ищеца, в която е описана стоката , количеството, единичната цена и стойността й, а именно 38 000 кг. пшеница на единична цена 0,35 ст. на обща стойност 13 300 лв. с ДДС. Като получател е посочено ответното дружество, но не е подписана от представител на ответника Ищеца е представил и три броя кантарни бележки –вход с №: № 1612/19.07.2023 г.; № 1597/19.07.2023 г. и № 1605/19.07.2023 г., но издадени от друго дружество – „Агро Ферт Груп“ ЕООД и за фирма Веселин Гунев. Подпис има само на оператор, но на приел – не. Няма друго доказателство, установяващо извършването на доставка или предаването по друг начин на описаната стока в процесната фактура.

По делото са приети като писмени доказателства два броя уведомления за плащане, 2 без дати, с които ответното дружество е поканено да изпълни задължението си по горепосочената фактура. Липсват обаче данни тези уведомления за плащане да са доставени на ответника /доколкото в приложеното копие от товарителница няма описание какво се изпраща и подпис на получател/.

Ищецът е ангажирал гласни доказателства. Видно от показанията на св. Д.С. се установява, че на 19.06.2023 г. двамата с ищеца отишли в гр. Любимец, за да транспортират ожънатата пшеница от ищеца. Д. извикал негов човек, който взел проба от пшеницата, казал, че е добра и определили цена 0,35 лв. Свидетелят твърди, че общото количество на пшеницата било 38 тона, като С. била на кантара и издала кантарни бележки. Свидетелят установява, че С. и Д. са собственици на ответното дружество.

В показанията си св.

Т.К.Ф.-М., счетоводител на ищеца установява, че след разговор с ищеца да издаде документи за продажба на пшеница, разговаряла по телефона с лице, което се представило за С.. Уговорили необходимите документи – договор за покупко-продажба, декларация за съответствие, приемо-предавателен протокол, за които обаче свидетелят не знае дали са били предадени и подписани от двете страни. Свидетелката установява, че по отношение на цената на пшеницата С. й казала 0,30 ст., но ищеца искал да бъде издадена фактура с единична цена 0,35 ст.

При преценка на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че предявеният иск за установяване задължението на ответника към ищеца за заплащане на сумата от 13 300 лв. по фактура № 53/19.07.2023 г. е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, по следните съображения:

Ищецът основава исковата си претенция на възникнал между страните договор за търговска покупко-продажба. За действителността му законът не е поставил условие за сключването му в определена форма, поради което и писмена такава не е необходима.

Ищецът не можа да установи обаче по несъмнен и категоричен начин съществуването на твърдения договор.

От разпита на свидетеля Т.К.Ф.-М. се установи, че в проведения разговор с лицето С.

/която е съдружник в „Агро Ферт СД“ ООД/ са уговорили необходими документи за покупко-продажба, като договор, приемо-предавателен протокол, декларация, но пък не са уговорили съществения елемент от облигационното отношение – цената. Установи се, че лицето С. е заявила единична цена от 0,30 лв. за пщеницата, а ищеца е издал фактура за 0,35 лв.

Поради това съдът намира, че въпреки да е проведен телефонен разговор счетоводителя на ищеца и лицето С. /съдружник в ответното дружество/, същите не са договорили съществен елемент от договора – неговата цена, поради което не е възникнало валидно облигационно отношение между страните по продажба на пшеница.

Договорът в случая е неформален и всички изменения се извършват неформално, но и за измененията следва да се формира двустранно съвпадаща от контрагентите воля. В случая такава липсва.

3

Представената от ищеца фактура № 53/19.07.2023 г. с посочен получател – ответното дружество, за сумата от 13 300 лв., представляваща обща цена за 38 т. пшеница, не е подписана. Съгласно постоянната съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписвания в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател, тя не съставлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоката, нито доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Неподписана от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри и на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажба и справките декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължена страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба.

В случая фактурата е представена от ищеца и установява благоприятни за него факти, но не представлява доказателство за сключен на 19.07.2023 г. договор между страните.

Фактурата не може да се възприема и като приемо-предавателен протокол за извършената дейност, защото не съдържа волеизявление за приемане. По делото не са ангажирани доказателства за осчетоводяване на процесната фактура при ищеца, всъщност св. Т.Ф.-М. заяви в съдебно заседание, че фактурата не е осчетоводена.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл.422 от ГПК следва се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответни ка сторените в производството разноски за отхвърлената част от иска поради неговата неоснователност. Такива са доказани съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и документи за тяхната направа в размер на 1700 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.12.2023 г. /л.32/ за исковото производство и в размер на 1000 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.10.2023 г. /л.15 от ч.гр.д № 657/2023 г. на РС Свиленград/.

Ищецът, чрез процесулания си представител е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от адвокат, се определя при условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде пониско от размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските 4 възнаграждения.

В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.3 на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес 13 300 лв., възлиза на 1597 лв., поради което както и поради липсата на фактическа и правна сложност съдът намира адвокатското възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде присъдено намалено до минималния размер - 1597лв.

При преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено от длъжника „Агро Ферт СД“ ООД възражение по чл.414 от ГПК. Съдът счита, че същите не следва да са съизмерими със заявения за защита от молителя материален интерес, поради което следва да бъдат сведени до 200 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗП Веселин Георгиев Колев, ЕГН **********, Булстат 179950698, гр. Свиленград, ул. „Христо Шишманов“ № 67, вх.А, ет.1 срещу „Агро Ферт СД“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК 206368516, със седалище и адрес на управление гр.