Заповед за изпълнение № 27 от 14.01.2026, Районен съд - Крумовград

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Крумовград

Районен съд – Крумовград, в проведеното на 14.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 26 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Иван Ил. Йорданов, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът СИТИ КЕШ ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Цариградско шосе 115Е, ет.5, общ. Столична, обл. София, да заплати на кредитора П. Г. Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, сумата: 106,35 EUR (сто и шест евро и 35 евроцента), представляваща главница по сключен договор за потребителски кредит № 1271680 на 25.03.2025г. със Сити Кеш ООД в размер на 450 лева, при годишен процент на разходите 63.90 %, фиксиран годишен лихвен процент от 49 % Като обезпечение по договора в чл. 6 , ал. 1. било предвидено потребителския кредит да бъде обезпечен с поръчител/и. В случай на учредяване на поръчителство съгласно чл. 6, ал.1 от договора поръчителят следвало да отговаря на определени условията по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 6 Съгласно чл. 6, ал.3 от договора страните се споразумели, че кредитополучателя ще предостави посоченото обезщетение по чл. 5, ал. 1 в 6 дневен срок от сключването на договора, като в противен случай съгласно клаузата от договора кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 171,10 лева по чл. 7, ал. 5 от договора платима разсрочено, заедно с погасителната вноска по потребителския кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай счита, че не са спазени изискванията на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 63.90 %/. Затова и закона предпоставя изискването в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 63.90 %, а възнаградителната лихва 49 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 14 % между размера на ГППР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина бидейки израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, 1 в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства, липсва. Посочен с лихвен процент по заема /който е фиксиран, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и погоре, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, още повече, че в процесния случай, в чл. 6, ал. 1 от договора е посочено, че задължително условие за предоставяне на заема е предоставяне на обезпечение, чрез поръчител/и. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГТПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са упоменати условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на възнаградителна лихва. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.712 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т.7 9. договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване. Следователно процесният договор се явява недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 133/Д. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойката, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. / Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./ В настоящия случай е уговорено кредитополучателят да осигури обезпечение на кредитора в шест дневен срок от сключване на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретни условия. При неизпълнение на това задължение, е предвидена неустойка във фиксиран размер. В тази връзка считаме, че така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за не предоставяне на обезпечение, като същевременно, неизпълнението на договорното задължение реално рефлектира върху същинското задължение за погасяване на заема. На следващо място считаме, че с клаузата фиксирана в чл. 8 от процесния договор очевидно не се търси обезпечаване изпълнението на задължението, каквато е същността на неустойката, а същата представлява такса, представляваща по своята същност допълнително възнаграждение извън уговорения размер на възнаградителната лихва. В този смисъл клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите прави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 33Д, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, като основната цел на уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума, ведно със законната лихва за периода от 12.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в 2 производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 евроцента), адвокатско възнаграждение в размер на: 204,50 EUR (двеста и четири евро и 50 евроцента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Недължимо заплатена сума по недействителен договор за потребителски кредит № 1271680 от 25.03.2025г.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Т. Н. Д.

IBAN: BG37UBBS80021073034350, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код:

ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Иван Ил. Йорданов )

3