Решение № 72 от 20.07.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. гр. Добрич, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

Деница Кр. П.а

П.а Н. П.а при участието на секретаря Детелина Вл. Михова в присъствието на прокурора Р. Д. Ж. като разгледа докладваното от Деница Кр. П.а Въззивно административно наказателно дело № 20263200600215 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

С решение №60/30.03.2026г. по а.н.д.№67/2025г. Добричкият районен съд е признал обвиняемия Д. П. С. за виновен в това, че на 18.03.2022г., около 12.50 часа, в гр. Добрич, на паркинг, находящ се пред комплекс В., на улица ***, стопанисван от Общинско предприятие "П. и п." към Община Добрич, причинил на И. С. М. в качеството й на длъжностно лице касиер „Синя зона“ в Общинско предприятие "П. и п." към Община Добрич, при изпълнение на службата й, лека телесна повреда, като й нанесъл два удара с юмрук в областта на устата, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.130, ал.1 от НК.

На основание чл.78а, ал. 1 от НК съдът освободил обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.1 от НК, като му наложил административно наказание глоба в размер на 511,29 евро (1000 лева). С решението съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба и допълнение към същата от обвиняемия чрез защитника му, като са изложени 1 мотиви, че районният съд безкритично и в услуга на обвинителната теза е обсъдил доказателствата, като се сочи, че показанията на пострадалата –св.М., дадени в съдебно заседание се различавали чувствително от тези дадени в досъдебна фаза и от тези ,дадени от другите свидетели-очевидци по техните думи, което пък не било твърдо установено. Изтъква се, че събраните доказателства не били достатъчни за постановяване на осъдително решение.

Заявеното искане е за отмяна на решението и оправдаване на обвиняемия или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на обвиняемия на основанията посочени в същата и с изложените в същата искания.

В лична защита обвиняемия заявява, че свидетелите били служители на пострадалата и никога не са присъствали на подобно нещо, което тя обяснявала.

Представителя на Добричка окръжна прокуратура пледира потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. за

На дадената последна дума обвиняемият заяви, че няма какво да допълни.

Добричкият окръжен съд, като прецени жалбата, наведените в нея доводи, доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на решението съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок.

По същество е неоснователна.

Фактическата обстановка по делото е безспорно установена и е следната:

На 18.03.2022г. около 12:50ч. обвиняемият Д. П. С. паркирал автомобила с рег.№ *** в обхвата на „Синя зона“ в гр.Добрич, ул. „***“, в района на ДКЦ 1 и к-с В. на инвалидно място.

Свидетелката И. С. М. работела като "к., п.", звено „Синя зона“ в Общинско предприятие "П. и п." към Община Добрич. По същото време в посочения район тя изпълнявала служебните си задължения, като проверявала дали за паркираните превозни средства е била платена таксата, съответно дали 2 са налице условията за паркиране на място, определено за хора с трайни увреждания.

Като видяла, че обв.С. е паркирал автомобила си на инвалидно място, св.М. пристъпила към извършване на съответната проверка за наличие на право на обвиняемия да паркира там, приближила се до шофьорската врата на автомобила и помолила водача - обвиняемия Д. С., да й покаже инвалидната карта, даваща му право да паркира на това място.

Обв. Д. С. й казал да се разкара от тук и да ходи да си върши работата.

Тогава св.М. отново поискала да види инвалидната карта, като обвиняемия се пробвал да я игнорира, но тъй като тя настоявала той показал стикера, на който св.М. видяла снимка на жена. Тогава свидетелката попитала обвиняемия къде е лицето с трайни увреждания и уведомила С., че ако не е с него, то той трябва да премести автомобила и да заплати съответната такса за паркиране.

Обвиняемият С. отворил вратата на автомобила, излязъл от колата и с ръце блъснал св. И. М. в гърдите. Служителката политнала назад и паднала на предния капак на съседния паркиран автомобил, като докато се изправяла, обв. Д. С. й нанесъл два удара с юмрук в областта на устата. След това се отдалечил в посока паркираните в близост учебни коли.

В резултат на ударите от устата на св. М. потекла кръв.

Ударите и развилата се ситуация били видени от св.П. Р., който по това време тъкмо отивал към поликлиниката във връзка със здравословен проблем.

Св.Н. Л., който тогава работел на кафето пред ДКЦ-1 Добрич, привлечен от разговора на висок тон също видял как обвиняемия удря св.М..

По същото време св.Д. М. Д. (колега на св. М., който бил в отпуск този ден) с автомобила си се движил от кръговото кръстовище на ул.„Отец Паисий“ към центъра на града, като минавайки покрай паркинга срещу Стоматологията и ДКЦ 1 видял св. И. М. да се държи за устата. Тя също го видяла и му махнала, при което свидетелят Д. спрял, слязъл от колата и приближавайки я, видял, че имала кръв по устата. Попитал я какво се е случило, свидетелката му разказала и му казала да се обади на колегите да поставят скоба на автомобила на обвиняемия поради неправилно паркиране и незаплащане на съответната такса, след което се обадила на тел.112, за да съобщи за случилото се.

След сигнала на тел.112 на място пристигнали свидетелите В. М. И., С.

3

М. С. и Е. Д. С. -полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза №54/2022г. при настъпилия инцидент пострадалата И. С. М. е получила оток и кръвонасядане по лигавицата на долната устна. Травматичен периодонтит. Съгласно заключението установените увреждания могат да се получат по време и начин както сочат данните по делото и пострадалата в своите показания - удар с юмрук в областта на устата. В своята съвкупност уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съгласно заключението на вещите лица по съдебно-медицинска експертиза №620/2022г. при настъпилия инцидент пострадалата И. С. М. е получила оток и кръвонасядане по лигавицата на долната устна, травматичен периодонтит /следтравматично възпаление на меките тъкани около зъбите/. В своята съвкупност уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установените увреждания са резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат по време и начин както сочат данните по делото, показанията на пострадалата –при удар с юмрук в областта на устата. Съобразно заключението липсва описан по делото конкретен механизъм и ситуация, при която пострадалата М. да е била блъсната така, че лицето й да се е ударило в друг автомобил.

С жалбата описаната фактическа обстановка се оспорва, като се сочи противоречивост и недостоверност на показанията на пострадалата и показанията на свидетелите Д., Л. и Р.. Оспорването е неоснователно.

Районният съд подробно е аргументирал защо е кредитирал показанията на тези свидетели. Липсват твърдените от защитата противоречия между показанията на свидетелите /твърдението е общо и неконкретизирано, поради което не се дължи по детайлен отговор на това възражение./ Всъщност показанията на свидетелите са в корелация едни с други, взаимно се допълват и не си противоречат. Показанията на пострадалата М. и разказът й за това, което се е случило изцяло се подкрепят от показанията на свидетелите очевидци Л. и Р.. Показанията пък на двамата свидетели - очевидци Л. и Р. се допълват от показанията на св.Д., който наистина не е бил очевидец, но е бил свидетел на състоянието на пострадалата непосредствено след това – видял е кръв по устата на пострадалата. За състоянието на пострадалата 4 непосредствено след инцидента сочи в показанията си и един от отзовалите се на място след сигнала на тел. 112 полицейски служители – св.С. С., а именно че е имала белег, че е понесла някакъв удар -за изминалия период от време от датата на деянието да датата на разпита му е нормално свидетелят да не е дотам детайлен в спомена си за събитията.

Районният съд подробно е обсъдил показанията на свидетелите, съпоставил ги е едни с други и правилно е достигнал до извода, че следва да ги кредитира. Доколкото оспорването на свидетелските показания е общо и без каквато и да е конкретизация и доколкото намира, че показанията на свидетелите са последователни, взаимодопълващи се, непротиворечиви и задълбочено са обсъдени в мотивите на обжалваното решение, то въззивната инстанция намира, че не дължи допълнително обсъждане извън направеното от районния съд такова.

Твърдението на подсъдимия, че свидетелите били служители от службата на пострадалата /което и да бе вярно не води до извод за недостоверност на показанията им/ е очевидно несъстоятелно –такъв е само св.Д., но не и свидетелите Л., Р., С.. Показанията на свидетелите се подкрепят и от изготвените по делото съдебно-медицински експертизи.

При така установената фактическа обстановка, правният извод, че като на 18.03.2022г., около 12.50 часа, в гр. Добрич, на паркинг, находящ се пред комплекс В., на улица ***, стопанисван от Общинско предприятие "П. и п." към Община Добрич, причинил на И. С. М. в качеството й на длъжностно лице касиер „Синя зона“ в Общинско предприятие "П. и п." към Община Добрич, при изпълнение на службата й, лека телесна повреда, като й нанесъл два удара с юмрук в областта на устата, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.130, ал. 1 НК е законосъобразен.

От обективна страна на процесната дата и място обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние чрез действие, нанасяйки два удара с юмрук в областта на устата на пострадалата И. М., в резултат на които последната е получила оток и кръвонасядане по лигавицата на долната устна и травматичен периодонтит /следтравматично възпаление на меките тъкани около зъбите/, които увреждания са обусловили в своята съвкупност временно 5 разстройство на здравето, неопасно за живота. Следователно на пострадалата е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между действията на дееца – нанесените удари и настъпилия резултат – получените увреждания, установено безспорно и от изготвените съдебно-медицински експертизи.

Телесната повреда е причинена на пострадалата при изпълнение на службата й във връзка с проверка на платено паркиране и изпълнение на служебните задължения в тази връзка, като св.М. е имала качеството на „длъжностно лице“, тъй като към датата на деянието е изпълнявала със заплата, постоянно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество, изпълнявайки задълженията си съобразно длъжностната си характеристика като служител на длъжност касиер, паркинг“ в Общинско предприятие "П. и п." към Община Добрич. От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал тяхното настъпване.

Предвид наличие на предпоставките на чл.78а ал.1 от НК законосъобразно обвиняемият е бил освободен от наказателна отговорност, като му е било наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро /1000лв./, което е в минималния размер и не подлежи на преразглеждане от въззивната инстанция.

При служебната проверка не бяха констатирани съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на решението, поради което и съобразно изложеното по-горе същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд