Решение № 284 от 24.10.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. П., 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230100647 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата В. А. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН **********, твърди, че между нея (като заемополучател) и „И. А. М.“ АД (като заемодател) е бил сключен Договор за паричен заем с № 4229102/10.08.2021 г. Заявява, че тя (като клиент) е сключила с ответника (като гарант) Договор за предоставяне на гаранция с № 4229102/10.08.2021 г., по силата на който последният се е задължил да обезпечи спрямо заемодателя изпълнението на нейните задължения по заемната сделка, а тя – да му заплати възнаграждение. Счита, че договорът за гаранция е нищожен, защото влиза в колизия с добрите нрави и противоречи на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл.

143, ал. 1 ЗЗП. Иска неговата нищожност да бъде прогласена от съда, а в полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ в настоящото производство – да бъде присъдено съответно възнаграждение.

Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.

„Д. Н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.

Съдът приема следното:

1. Принципни положения, имащи значение за решаването на делото:

1

Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма, доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж. по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).

С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).

В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те да са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение № 494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС).

В такава ситуация кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните (вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС). В случай, че подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, обективното съединяване на исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването на един от тях (т. е. на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от произнасянето по останалите (вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т. о. на ВКС).

Логиката е, че така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна, и съответно няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на другите пороци за нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).

Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).

2. Фактически и правни изводи по съществото на производството:

Копие на документа, обективиращ сочената от ищцата заемна сделка, е приобщено към доказателствения материал и от съдържанието му е видно, че:

2

- „И. А. М.“ АД, действащо като заемодател, се задължава да представи на ищцовата страна, в качеството й на заемополучател, паричен заем от 1 000 лв.;

- уговорена е възнаградителна лихва от 199,52 лв.;

- срокът за погасяването на заема е 12 месеца;

- заемополучателят се задължава до 3 дни от подписването на договора да предостави на заемополучателя обезпечение, чрез две физически лица – поръчители, банкова гаранция или посредством търговско дружество – гарант, предоставящо гаранционни сделки по занятие, но и одобрено от заемодателя.

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделен за ненуждаещ се от доказване признатият от страните факт за сключването на процесния договор за гаранция помежду им.

Копие от оспорваната сделка също е част от формираната доказателствена съвкупност и от него допълнително се изяснява, че:

- ответното дружество е гарантирало към „И. А. М.“ АД изпълнението на задълженията на ищцата, произтичащи от договора за заем;

- за тази услуга ищцата следва да заплати на ответника възнаграждение от 900,48 лв., посредством 12 равни месечни вноски;

- плащането на възнаграждението трябва да се прави към заемодателя, тъй като гарантът го овластява за това.

От справка, направена от съда, съгласно чл. 23, ал. 6 във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по партидата на дружеството ответник, на интернет-страницата на Търговския регистър при Агенцията по вписванията, става ясно, че неговият едноличен собственик на капитала е „И. А. М.“ АД.

Изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж.

Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о. на ВКС, Решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126/27.01.2014 г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува очевидна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните досежно уговарянето на насрещните престации.

Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен заем на ниска стойност (1 000 лв.) и за кратък период (12 месеца). Заемополучателят е физическо лице, встъпващо в тази облигационна обвързаност, с цел задоволяване на лични нужди от парични средства, докато заемодателят е търговец, които сключва такива договори по занятие (т. е. те са част от професионалната му търговска дейност). Възнаграждението 3

(900,48 лв.), което заемополучателят трябва да плати на гаранта за обезпечението на заема, представлява 90,048 % от заетата сума. Гаранцията за изпълнението на задълженията на заемополучателя се предоставя от търговско дружество, което не само е одобрено от заемодателя, но се явява и такова, което напълно се контролира и управлява от него, като дори той приема плащанията на възнаграждението на гаранта.

Тези характеристики на договорната връзка между страните, преценени на плоскостта на принципните положения, очертани по-горе, ясно насочват, че атакуваният договор е натоварен с функции, излизащи извън присъщия му ефект да обезпечи покритие на риска от неплащане на задълженията на заемополучателя, срещу което последният да плати на гаранта разумна цена. Цената, уговорена в тази връзка, не е съизмерима с риска, който носи гарантът, а създава реални предпоставки за неоснователното му обогатяване, както и за такова на заемодателя. Ето защо се налага и логичната констатация, че така пряко се нарушава принципът на справедливостта, което е в директна колизия с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В обобщение на казаното трябва да се подчертае, че първата от обективно евентуално съединените ищцови претенции е основателна, поради което не подлежи на разглеждане по същество втората такава, която е ориентирана към идентичен процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същата договорна клауза по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, заради противоречието й със закона.

3. По съдебните разноски и държавната такса за делото:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК). Тя не е ангажирала доказателства за реалното извършване на съдебноделоводни разходи, но е получила безплатна правна помощ в производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, трябва да бъде присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 300 лв. и е определено, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Предвид освобождаването на ищцата от задължението за внасяне на държавни такси и разноски по производството, ответникът следва да заплати в полза на съда на дължимата такса (чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК), чийто размер е 50 лв.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за нищожен Договор 4 за предоставяне на гаранция с № 4229102/10.08.2021 г. , сключен между В. А. В. , с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН ********** (като клиент) и „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д. Н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46, ЕИК *** (като гарант), поради накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д. Н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46, ЕИК ***, да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр.

П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д. Н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 50 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5