Решение № 917 от 11.10.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 917 гр. Сливен, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230102510 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Т. Д. с постоянен адрес в гр. Сливен срещу Община Сливен.

Ищецът твърди, че на 24.04.2024 г. научил от трети лица, че ще му бъде премахнат гаражът, а впоследствие видял уведомление за това, залепено на гаражната клетка. Ищецът твърди, че се самоопределя като мюсюлманин, наред с това е лице с увреждания и гаражът му е жизненоважен, защото е военноинвалид и е нужно да съхранява автомобила си в него. С уведомлението за премахване на гаража според ищеца, ответната община извършила брутални и неадекватни действия спрямо него и му причинила умишлено влошаване на живота и здравето, сънят му, както и довело до повишаване на дозите на лекарствата, които приема и душевни терзания. По този начин спрямо ищеца била извършена дискриминация на човек от друг етнос и човек с увреждания. На изложените основания ищецът моли да се признае за установено проявено дискриминационно отношение на ответника към ищеца на основата на признаците етническа принадлежност и увреждане, чрез уведомяването му за премахване на гаража му със залепяне на уведомление на гаражната клетка, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в застрашаване на живота и здравето на ищеца и 1 влошаване на здравословното дискриминационното отношение. му състояние, следствие от

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срок, с който излага становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Изразява съмнения в процесуалната дееспособност на ищеца, с оглед заболяването му.

Излага, че не е конкретизирано местоположението на гаража, нито какво представлява той като конструкция и площ, нито пък на какво основание ищецът счита, че притежава право на собственост на гараж и то върху общински терен. Заявява категорично, че липсва защитен признак по ЗЗДиск, няма деяние, тоест данни за неблагоприятно третиране, като Община Сливен не е осъществила дискриминационни действия по отношение на ищеца.

Оспорва и наличие на причинно-следствена връзка с твърдените неимуществени вреди, както и размера им. Моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от назначения му от съда по реда на Закона за правната помощ процесуален представител - адвокат, чрез който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника и моли да бъде намалено поради обстоятелството, че ищецът е воееноинвалид и не разполага с достатъчно средства.

Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и претендира направените по делото разноски заплатено адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушение на правата на ищеца по ЗЗДиск и за осъждане на ответната Община Сливен да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от дискриминационни действия на ответника на основата на признаците „етническа принадлежност“ и „увреждане“ в размер 2 на 100 000 лв.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество обаче, съдът ги намира за неоснователни и недоказани.

Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи фактите, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация от страна на ответника по твърдените от него признаци, влошаване на здравето и налична опасност за живота му, както и връзката им с дискриминационното отношение спрямо него. Съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за тези факти.

Въпреки дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства.

От изложеното и при прилагане на последиците на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.

154 ГПК, следва, че ищецът не е доказал пълно и главно оспорваните от ответника и релевантни за спора обстоятелства, от което следва извод за неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради което същите следва да се отхвърлят.

Относно разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 7 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната Община Сливен направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Съдът намира възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната Община Сливен за основателно.

Макар и с оглед цената на предявения осъдителен иск, договореното и заплатено възнаграждение в размер на 1320,00 лв. с ДДС да не се явява прекомерно, а напротив да е доста под минималното по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се отбележи, че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на 3 която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, при опреД.е на справедливия размер на адвокатското възнаграждение при направено възражение за прекомерност от насрещната страна в процеса, настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените о. с. з., вида и характера на събраните доказателства и действително извършената от пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Наред с това, съдът е намерил, че ищецът не разполага с достатъчно средства и му е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство, поради което при опреД.е на дължимите по делото разноски, съдът следва да се ръководи не само от разпоредбите на закона, но и от принципите на морала и добрите нрави. От друга страна следва да се отчете, че пълномощникът на ответната Община Сливен е подал подробен отговор на исковата молба, явил се е лично в проведеното о. с. з. по делото и е осъществил пълноценна защита на правата на клиента си.

Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 7, вр. ал. 5 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната Община Сливен сумата от 480,00 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Т. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес ******** срещу ОБЩИНА - СЛИВЕН, с Булстат ****, със седалище и адрес на управление гр. С***** искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушение на правата на ищеца по ЗЗДиск и за осъждане на ответната Община Сливен да 4 му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от дискриминационни действия на ответника на основата на признаците „етническа принадлежност“ и „увреждане“ в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 7, вр. ал. 5 ГПК Н. Т. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес ******** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА СЛИВЕН, с Булстат ****, със седалище и адрес на управление гр. С*****, сумата от 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5