Решение № 22 от 22.02.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Бургас, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Д. като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20222000500464 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.

№17002/15.11.22г. на БОС от С. Д. П. с ЕГН: **********, с адрес: ****, действаща чрез пълномощника си адв.Милена Ч. – Т. със съдебен адрес:

*****, против решение № 1030/31.10.22г. по гр.д.№ 20222100100632/2022г. на БОС, с което е отхвърлен предявеният против „С.Г.ГРУП“ ЕАД , с ЕИК:

205942517 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ **** представлявано от изпълнителния директор Ю.Б.Ц., със съдебен адрес: **** – адв.К. К., иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване недължимост на сумите по изпълнително дело № 20077080400212 по описа на ЧСИ Т.К., преобразувано в изпълнително дело № 20198040400524 по описа на ЧСИ Д.Н., с per.№ 804 на КЧСИ с район на действие БОС, тъй като вземанията по изпълнителния лист са погасени на основание чл.739 от ТЗ. Заявява, че решението е неправилно, несъобразено с трайно установената и задължителна за съдилищата практика на Върховния касационен съд, както и със закона. Излага подробни аргументи и моли да бъде отменено и постановено ново, с което искът й бъде изцяло уважен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемото дружество „С.Г.ГРУП“ ЕАД , представлявано от адв. К.

К., с адрес на кантората: ****, оспорва жалбата. Счита постановеното решение за правилно. Моли за потвърждаването му. Моли за присъждане на разноски.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Пред БОС е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.

Производството пред БОС е образувано по искова молба от С. Д. П., чрез адв. М.Ч.-Т., против „С.Г.ГРУП“ ЕАД, гр.София. Твърди се, че след проведено заповедно производство против нея, на 15.09.2007г. в полза на праводател на въззиваемото дружество е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 152/2007г. НРС. На основание изпълнителния титул против нея е образувано изпълнително дело под № 20077080400212/2007г. на ЧСИ Т.Колев, рег.№ 708 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС, впоследствие прекратено пред посочения ЧСИ и образувано под № 20198040400524/2019г. на ЧСИ Д.Н., рег.№ 804 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС. Заявява, че в хода на принудителното изпълнение на задължението й към въззиваемия е станала съдружник в събирателно дружество. Против същото дружество е открито производство по несъстоятелност. На основание чл.632, ал.1 ТЗ производството по несъстоятелността е спряно, а с решение № 324/12.08.2019г. по гр.д.№ 261/2018г. е прекратено. Като се позовава на правните последици на това производство, поддържа, че след като личните кредитори на неограничено отговорните съдружници, един от които е и тя, не са предявили вземанията си, те се считат за погасени. Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020г. на ВКС по тълк.д. № 2/2018г., ОСТК. При изложеното, моли съда да приеме за установено по отношение на въззиваемия, че в полза на „С.Г.ГРУП“ ЕАД, гр.София не съществува вземане по изпълнителен лист от 15.09.2007г. по ч.гр.д.№ 152/2007г. НРС. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Искът е оспорен в надлежно депозирания и в срок отговор срещу исковата молба по реда на чл.131 ГПК. Поддържа се становище за неговата неоснователност, като основен аргумент е неприложимост на цитираното тълкувателно решение. Твърди се, че макар и тълкувателното дело да е образувано през 2018г., самият съдебен акт е от 2020г. Позовава се на чл.14 ЗНА и залегналия в закона основен принцип на правото, че нормативните актове имат действие за в бъдеще и само по изрично предвидено изключение имат обратно действие. На следващо място твърди, че въззивницата никога не е била съдружник в събирателно дружество, което реално да развива търговска дейност. Заявява, че същото това дружество е регистрирано и след това обявено в несъстоятелност единствено, за да се ползва законовата последица на чл.739 ТЗ. Твърди злоупотреба с право и на всички така изложени основания моли за отхвърляне на иска. Също ангажира доказателства.

Видно от приложените в кориците на делото копия от изпълнителен лист по ч.гр.д.№152/2007г. НРС и писмени доказателства по цитираните погоре изпълнителни дела, срещу въззивницата е висящо изпълнително производство за принудително удовлетворяване на вземането на въззиваемото 2 дружество – цесионер по договор за цесия, неоспорен в производството и надлежно обявен на Ст.П..

Също така не се спори, че за да гарантира връщането на получени от праводател на въззиваемия суми – от „Алфа банк“ – клон България КЧТ, праводател на „Юробанк България“ АД, последният - цедент на въззиваемия, Ст.П. е учредила върху свой имот договорна ипотека- стр.78 – 80 по гр.д.

№632/2022г. БОС.

От ангажираните и неоспорвани писмени доказателства, както и от становищата на страните, които също не се оспорват, се установява безпротиворечиво, че на 19.01.2018г. в Търговския регистър е вписано учредяването на събирателно дружество „Юлиянова, П. и Сие“, в което неограничано отговорен съдружник е въззивницата.

Също така не се спори, че с решение № 268/04.07.2018г. по дело за несъстоятелност № 261/2018г. по описа на БОС, е удовлетворена молбата на СД „Юлианова, П. и Сие“ за откриване на производство по несъстоятелност, обявена е свръхзадълженост на дружеството с начална дата 31.05.2018г. и е постановено прекратяване на дейността му. С цитираното решение производството по несъстоятелност е спряно, а впоследствие – прекратено с решение № 324/12.08.2019г. по описа на БОС и дружеството е заличено.

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК: „Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание“. Прочитът на разпоредбата води до несъмнения извод, че предмет на обсъждане по делото следва да бъде материализираното в изпълнителното основание вземане, т.е. това, което ответникът по един осъдителен иск е осъден да заплати на своя кредитор и за което е издаден изпълнителен лист. В производството по чл.439 ГПК длъжникът може да въвежда само правозащитни и правопогасяващи възражения, които не са преклудирани, т.е. нови и нововъзникнали, след постановяване на осъдителното решение и посредством тях да отрече правото на взискателя си да се удовлетворява от имуществото му.

Основният спор по настоящото дело се свежда до това дали е приложима разпоредбата на чл.739 ТЗ в конкретния случай, понеже останалите въведени в отговора против исковата молба основания за отхвърляне на иска не са обосновани, доколкото тълкувателните решения разясняват приложението на закона, следователно се прилагат и по вече възникнали правоотношения, а не само по отношение на породените, след публикуване на тълкувателното решение.

За да възприеме крайните си изводи по основателността на иска, Апелативен съд Бургас съобрази следното:

Действително, с цитираното Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020г. на ВКС по тълк.д. № 2/2018г., ОСТК, т.1 е разяснено, че „Когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл.632, ал.4 от ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се 3 погасяват на основание чл.739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника“.

Видно е, че погасяването на вземанията в посочените хипотези е безусловно и не е обвързано от изпълнение на каквито и да е допълнителни изисквания. Като правило цитираното тълкувателно решение е задължително за съдилищата, понеже представлява част от върховния надзор за точно и еднакво прилагане на закона и законосъобразността на съдебните актове.

Наред с горното, обаче, следва да се вземе предвид, че по своето същество правните норми представляват правила за поведение на участниците в гражданския оборот и са насочени към законосъобразното развитие на отношенията между тях. Те установяват правата и задълженията на своите адресати и регулират спазването на определено поведение и скрепената със защитата на държавата възможност да се изисква съответно насрещно поведение. Най-обобщено, правните норми се създават и прилагат, за да обезпечат въведения от законодателя порядък в правоотношенията между правните субекти, като се очаква тези правни субекти да упражняват добросъвестно законово гарантираните им права и да изискват това от останалите участници във възникналите правоотношения. Създадените правила за поведение са насочени към правовото развитие на установилите се отношения в граждански оборот. Горният принцип е залегнал в Част първа „Общи правила“, Глава първа „Основни положения“ на Гражданскопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.3 ГПК гласи: „Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.“

В контекста на цитирания текст следва да се изложат и преценят фактите по настоящото дело и те, описани съвсем накратко, се свеждат до следното: При наличието на необслужвано задължение и висящо изпълнително производство, считано от 2007г., ползвайки се от последиците на разпоредбата на чл.739 ТЗ, въззивницата и още едно лице са учредили събирателно дружество. Това се е случило през м.януари, 2018г., като по депозирана от съдружниците молба, Бургаският окръжен съд е открил производство по несъстоятелност, обявил е свръхзадълженост на дружеството и е постановил прекратяване на дейността му.

Видно е, че дружеството е просъществувало като участник в гражданския оборот за период от около 4 месеца, след което са прекратени правомощията на органите му и дейността му. Поради липса на достатъчно имущество и невнасяне на разноските по чл.629б ТЗ, производството по несъстоятелност е било спряно и с решение № 324/12.08.2019г. по дело за несъстоятелност № 261/2018г. БОС производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на дружеството.

4

От всичко описано съдът стига до извод, че дружеството е създадено не с цел започване, създаване и развитие на трайни търговски взаимоотношения, понеже горното изисква доста по-дълъг срок от установения 4-месечен, в който то е могло да извършва дейност, а е създадено единствено с цел да удовлетвори предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.739 ТЗ, при трайно установената съдебна практика на върховната инстанция.

В подкрепа на горното съдът констатира, че по делото липсват каквито и да е доказателства регистрираното от въззивницата и третото лице събирателно дружество да има дори и една търговска сделка. Налага се заключение за регистриране на събирателно дружество с цел формалното му съществуване, в рамките на няколко месеца, за да се счетат за погасени всички вземания към неограничено отговорните съдружници в него, след провеждане на производството по несъстоятелност.

Настоящият състав приема, че упражнените от П. права са на основание съществуващи и действащи законови норми, но не сочат добросъвестност и съставляват злоупотреба с права по смисъла на Решение № 189 от 20.06.2014г. на ВКС по гр.д.№ 5193/2013г., IV г. о., ГК, затова правните последици на извършеното не следва да бъдат зачетени - Решение № 50006 от 15.02.2023г. на ВКС по гр.д. № 788/2022г., II г. о., ГК.

При така изложеното се налага заключение за правилност на постановеното и обжалвано решение на БОС. Доказателства за извършени от въззиваемото дружество разноски в тази инстанция липсват, затова няма да бъдат присъждани.