Решение № 1902 от 23.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1902 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330107107 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:

130460283, против В. А. Б., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 159, 69 евро - дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 25/12/2022-24/01/2023 г. по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от **; - 48, 21 евро - дължими лизингови вноски за период **24/01/2023 г. по договор за лизинг от ** г. за *****; 95, 71 евро - дължими лизингови вноски за период **-24/01/2023 г. по договор за лизинг от ** г. за Базови аксесоари; - 14, 58 евро - дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 25/12/2022- 24/01/2023 г. по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от ** г; - 1117, 06 евро - дължими лизингови вноски за период 25/12/2022- 24/01/2023 г. по договор за лизинг от ** г. за **; - 8, 69 евро - дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 25/12/2022- 24/01/2023 г. по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от ** г; - 33, 63 евро - дължими лизингови вноски за период 25/12/2022- 24/03/2023 г. по договор за лизинг от ** г. за **; - 8, 69 евро - дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за 1 период 25/12/2022-24/01/2023 г. по Приложение км Договор за Мобилки услуги с предпочетен номер ***** от ** г.; 33, 63 евро - дължими лизингови вноски за период 25/12/2022- 24/03/2023 г. по договор за лизинг от ** г. за *****, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1495/21.02.2025г. по ч.гр.д. № 3300/2025г. по описа на ПРС, XXV гр. състав.

Ищецът твърди, че ответникът сключил с „Йеттел България“ ЕАД Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от **, договор за лизинг от ** г. за *****, договор за лизинг от **г. за Базови аксесоари, както и Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от ** г. и договор за лизинг от ** г. за **.

Излага, че ответникът не изпълнил задълженията си по договорите, като е прехвърлил предпочетените номера към мобилната мрежа на друг доставчик на мобилни услуги, вследствие на което те са прекратени едностранно от ищеца. Предвид това, към 25.03.2023г. ответникът е имал задължения за преходни периоди в размер на 3296, 34 лв., както и дължими лизингови вноски за период: 25/02/2023-24/03/2023г. сума в размер на 62,79 лв., дължими по договор за лизинг от ** г. за * ** **; и сума в размер на 62,79 лв., дължими по договор за лизинг от ** г. за * ** **. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В законоустановения срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на ответника. В първото съдебно заседание, ответникът Б., редовно призован, се явява лично и признава иска. Моли за разсрочване на изпълнението.

Ищецът моли за постановяване на решение, съобразно направеното признание.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал 2 постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС, които за исковото производство възлизат в общ размер на 265, 69 евро с ДДС.

В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 3300/2025г. по описа на ПРС, XXV гр. състав в о б щ размер на 165, 64 евро с ДДС, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Съдът намира, че искането на ответника за разсрочване на изпълнението на задължението следва да бъде уважено. В нормата на чл. 241, ал. 1 ГПК е предвидено, че при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 241 ГПК намира приложение в исковото производство по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането. Поначало съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението само на съдебни решения, които подлежат на изпълнение, т. е. на осъдителните съдебни решения /ТР № 129 от 01.11.1966 г., гр. д. № 98/1966 г., ОСГК/. Ответникът по установителен иск по чл. 422 ГПК обаче не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от ответник, срещу когото е уважен осъдителен иск за същото вземане, доколкото заповедното производство е факултативно и поставено на разположение на кредитора по негов избор - същият може направо да предяви осъдителен иск за вземането си или да поиска издаване на заповед за изпълнение. Правата по чл. 241 ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора относно избрания от него ред на защита.

Предвид изложеното съдът следва да разсрочи изпълнението на съдебно установените вземания за главница и съдебни разноски, с общ размер на всички задължения по делото от 1951, 22 евро на 12 месечни вноски от по 162, 60 евро всяка, платими на пето число на всеки месец, считано от влизане в 3 сила на настоящото решение до окончателно изплащане на тези задължения.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.

А. Б., ЕГН: ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 следните суми: 159, 69 евро - дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 25/12/2022-24/01/2023 г. по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от **;

- 48, 21 евро - дължими лизингови вноски за период **- 24/01/2023 г. по договор за лизинг от ** г. за *****; 95, 71 евро - дължими лизингови вноски за период **-24/01/2023 г. по договор за лизинг от ** г. за Базови аксесоари; - 14, 58 евро - дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 25/12/2022- 24/01/2023 г. по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от ** г; - 1117, 06 евро - дължими лизингови вноски за период 25/12/2022- 24/01/2023 г. по договор за лизинг от ** г. за **; - 8, 69 евро - дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 25/12/2022- 24/01/2023 г. по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от ** г; - 33, 63 евро - дължими лизингови вноски за период 25/12/2022- 24/03/2023 г. по договор за лизинг от ** г. за **; - 8, 69 евро дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 25/12/2022-24/01/2023 г. по Приложение км Договор за Мобилки услуги с предпочетен номер ***** от ** г.; 33, 63 евро - дължими лизингови вноски за период 25/12/2022- 24/03/2023 г. по договор за лизинг от ** г. за *****, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1495/21.02.2025г. по ч.гр.д. № 3300/2025г. по описа на ПРС, XXV гр. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. А. Б., ЕГН: ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 сумата в общ размер на 431, 33 евро с ДДС /четиристотин тридесет и едно евро и тридесет и три евроцента с ДДС/, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които:

265, 69 евро с ДДС за настоящото производство и 165, 64 евро с ДДС разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3300/2025г. по описа на ПРС, XXV гр. състав.

РАЗСРОЧВА на основание чл. 241 ГПК изпълнението на дължимите суми по настоящото съдебно решение за главница, лихви и разноски, които възлизат в общ размер на 1951, 22 евро /хиляда деветстотин петдесет и едно евро и двадесет и два евроцента/, като В. А. Б., ЕГН: ********** да заплаща н а „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 сумата на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 162, 60 евро, вносими ежемесечно до пето число на съответния месец, считано от влизане в сила на решението до пълното 4 изплащане на дълга.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5