Решение № 530 от 15.12.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 626/2025
- Вид
- Решение № 530
- Подписан
- 15.12.2025
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Аглика Гавраилова, Антоанета Атанасова, Палма Тараланска
Други актове по делото
- Определение № 891 от 25.08.2025 · Палма Тараланска, Антоанета Атанасова, Катина Кавърова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- Чл. 4 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- § 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 530 гр. Русе, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове:
Палма Тараланска
Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20254500500626 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от "Юробанк България" АД-София, чрез юрк. ДК против Решение № 999 от 24.06.2025г., постановено по гр. д. № 4412/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което на основание чл. 22 ЗПК е прогласен за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК Договор за потребителски паричен кредит PLUS № 19845405, сключен на 17.02.2023г. между ищеца Е. М. М., ЕГН ********** и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, чийто правоприемник е въззивника. Жалбоподателят изразява становище, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се изводът на районния съд, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е недействителен. Развиват се подробни съображения в противна насока. Претендира отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата Е. М. М. чрез адв. Н. М. АК-Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска 1 същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран от Е. М. М. с иск с правно основание чл.
124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит PLUS № 19845405, сключен между страните. Ищецът твърди, че с "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., клон България", правоприемник на което дружество е "Юробанк България" АД, са сключили на 17.02.2023 г. договор за потребителски кредит PLUS № 19845405, който е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като формата и съдържанието му не отговарят на императивните изисквания на ЗПК – не е спазена формата, предвидена в чл. 10, ал. 1 ЗПК, съдържанието на договора не отговаря на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 9, 10, 11 ЗПК. Ето защо, моли същият да бъде прогласен за нищожен. С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно. Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенцията, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение и във връзка с твърденията за неправилност на решението, релевирани във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Правоотношенията между страните по делото са такива между търговец и потребител. Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че по делото не се установява ищецът при сключване на договора да е действал като потребител и разходвал получената сума за потребителски цели по смисъла на закона, за да се позовава на потребителска защита. Самият договор е озаглавен "договор за потребителски кредит". Понятието "потребител" е легално – в § 13 от ДР на ЗЗП е казано, че "Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност". Отделно в ЗПК в чл.
1 и чл. 2 са очертани обхвата и целта на закона, като е посочено, че този нормативен акт регламентира изискванията към кредитите на потребителите, като целта е осигуряване на защита на потребителите и насърчаване на отговорно отношение на 2 кредиторите. В случая договорът е сключен с физическо лице, озаглавен е като потребителски и липсват данни същият да е послужил за упражняване на търговска или професионална дейност, което съставлява отрицателен факт, чието доказване не лежи върху потребителя, а напротив – кредиторът е този, който следва да установи положителния факт, че сумата от кредита е послужила за друго, различно от потребление. Предвид изложеното приложение намират нормите на ЗЗП и ЗПК.
В чл. 10, ал. 1 ЗПК са въведени специални изисквания към потребителските договори за кредит, а именно да са в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Действително Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити не съдържа изискване относно размера на щрифта, на който следва да се изготвят на хартиен носител договорите за потребителски кредит, като разглежданата норма на чл. 10, ал. 1 от ЗПК поставя по-високо изискване спрямо това на Директивата.
Възможността в националната правна уредба на държавите членки да се предвиди допълнително изискване за вида, формата и минималния шрифт на текста на договорите за потребителски кредит, както и последиците от неспазването им, е призната в Определение на СЕС от 14.04.2021 г. по дело С535/2020 /със задължителен характер по чл. 633 ГПК/, като по този начин при липса на подробна уредба в Директивата компетентността за установяване на правила е възложена на държавите членки с цел осигуряване на по-големи гаранции, че необходимата информация ще бъде предоставена ясно и разбираемо и по-малкият размер на щрифта няма да препятства потребителите да възприемат съдържанието на договора и задълженията, които поемат.
В случая е установено с помощта на специални знания на вещо лице, че процесният договор за потребителски паричен кредит PLUS № 19845405 е написан със шрифт тип "Garamond", като в съдържанието му се редуват шрифтове с размери 12 рt, 11.5рt, 11рt и 8рt., т. е. банката не е спазила законовото изискване за изготвяне и предоставяне на потребителя на договора на хартиен носител с текст, написан с шрифт в посочения в чл. 10, ал. 1 ЗПК размер. Тази правна норма е императивна, не подлежи на разширително тълкуване и следва да се прилага стриктно, като на съда не е дадено правомощие да преценява какво отклонение не би довело до увреждане на потребителя при кредитирането поради недобросъвестни търговски практики на другата страна по договора.
Предвид установеното несъответствие между законово предвидения минимален размер на шрифта в договора за кредит за текущо потребление и процесния правилно районният съд е приел, че той е нищожен поради противоречие с 3 императивна норма на закона, като този извод води на практика до липса на необходимост от обсъждане на другите посочени от ищеца основания за нищожност на договора.
Независимо от това следва да се посочи, че и изведеният от първоинстанционния съд извод за несъответствие на процесния потребителски договор с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е правилен и обоснован, противно на заетата от въззивника позиция в жалбата. Съгласно тази норма в договора за потребителски кредит следва да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определен в приложение № 1 начин. Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител, както правилно е посочил и районния съд, е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки. В Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. е разяснено, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за лихви и за допълнителни услуги, свързани с договора също се включват. Изведено е заключение, че това понятие се отнася едновременно до разходите, свързани с получаването на кредита, и тези, свързани с неговото използване във времето, съответно те трябва да са ясни за потребителя. Съгласно чл. 10, ал. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит трябва да посочва по ясен начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредита, както и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Това изискване е възпроизведено и в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдържа се и в Приложение № 2 към директивата "Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити", част III "Разходи по кредита". Следователно не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти, които го формират.
В Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 и последващото Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 се приема, че чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита на потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочен в чл. 3, б.
4
"и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор както непосочването на този процент.
При тези съображения е прието, че чл. 10, § 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Чл. 4, § 2 от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.
От изложеното следва, че преценката за неравноправност и поради това за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените в договора за потребителски кредит ГПР и ГЛП е релевантна и за преценката за нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Установената недействителност на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec5073a7-ad27-4000-9306-d15d7bb875b4