Присъда № 7 от 23.03.2026, Районен съд - Попово

Мотиви към Присъда № 7/23.03.2026г. по НОХД № 21 по описа за 2026г. на Поповски районен съд

Подсъдимият С.Н.Х. от гр. П. е предаден на съд по обвинение в това, че: „ в периода от 02.07.2024г. до 10.11.2024г. в с. Е., общ. П., при условията на продължавано престъпление, включващо неустановен брой деяния, осъществени на неустановени дати в горепосочения период, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление - целувки, опипвания по гърдите и интимните части на тялото, по отношение на лице, ненавършило 14 - годишна възраст - *** от с. Е., общ. П. /родена на 10.11.2010г./ престъпление по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като безспорно доказано, моли съда да наложи наказание ЛОС за срок от 2 години, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

Подсъдимият С.Н.Х. се явява лично и с упълномощен защитник- адв.З.Б. от ТАК, които оспорват обвинението като недоказано, и молят за оправдателна присъда. В условията на евентуалност, молят съда за налагане на наказание в минимален размер Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.Н.Х. е роден на 28.05.1978г. Постоянният му адрес бил в гр.Разград, но периодично работел и пребивавал в Холандия заедно със семейството си. През 2022г. същия се развел със съпругата си, от която има две деца.

През лятото на 2024г. когато се върнал от чужбина се установил да живее в с. Е., общ.

П., където бил израснал.

В същото населено място живеела и св. *** (родена на 10.11.2010г.), заедно със своята майка -св. ***в и по - големия й брат - св. ***

Подсъдимият се познавал със св. *** още от малка, тъй като бил приятел с по големия й брат - св. ***, а с майка й - св. ***ва, с която били на близка възраст, били израснали заедно. Той и пострадалата били приятели в социалната мрежа „Фейсбук“ от няколко години, но не били контактували там, тъй като разликата във възрастта им била 32 години и нямали общи теми.

Един ден в началото на месец юни 2024г. подс. Х. (на 46 год.) изпратил на св. К. (на 13 год.) снимка, на която била тя със свои приятелки - снимката била от охранителна камера на магазин в с. Е., общ. П., стопанисван от лелята на обвиняемия - св. Наташа Симова Иванова.

Възрастта на св.К. била отбелязана в профила й във „Фейсбук.

Св. К. се почувствала специална и ухажвана от демонстрираното внимание от Х..

Двамата започнали да си изпращат съобщения чрез платформата „Месинджър“. Темите на разговорите били общи, като една от тях била възрастта на св. К., която сама заявила на Х., че била на 13 години, и на 10.11.2024г. щяла стане на 14 години.

На 01.07.2024г. подсъдимия чрез изпращане на съобщение поканил св. К. да се видят насаме. Тъй като тя изпитвала симпатии към него веднага се съгласила. Разбрали се да се срещнат на следващия ден, когато майката и брата на пострадалата - св. ***ва и св. ***, излязат от дома им, като срещата щяла да се състои на път зад кметството в с. Е., общ. П., откъдето никой не преминавал, и нямало кой да ги види, тъй като къщите в близост били необитаеми.

Така на 02.07.2024г. около 17.00 - 18.00 часа, след като св. Алиева и св. Крумов излезли от дома си, излязла и св. К.. Тя отишла на уговореното с подсъдимия място. Той бил паркирал своя лек автомобил марка „БМВ“ на пътя зад кметството, водещ единствено до помпена станция, и я чакал. Когато Х. видял св. К., слязъл от автомобила, поздравил я, и я прегърнал. После я дръпнал на една полянка встрани до пътя, и там я прегръщал 1 продължително време, като на нея и станало приятно. Около половин час по - късно той я пуснал, целунал я по бузата, и й казал да се прибира. Поведението му ясно показвало на св.

К., че той изпитвал привличане към нея, което много я зарадвало и поласкало. След срещата двамата отново си писали чрез „Месинджър“, като подс. Х. написал на св. К., че много я харесва и, че иска да се видят отново. Уговорили се на следващия ден да се срещнат пак на същото място.

На 03.07.2024г. около 17.00 - 18.00 часа, св. К. отново отишла на същото място и подсъдимия отново я чакал с автомобила си. По същия начин двамата отишли на полянката до пътя и се прегръщали. Тогава подс. Х. целунал пострадалата по устните няколко пъти, като и тя отвърнала на целувките му. След като се прибрали те отново си изпращали съобщения и коментари.

Така протичали първите срещи между двамата, като те били почти ежедневни. Около седмица след първата им среща подсъдимия казал на пострадалата, че я обича и, че иска да се ожени за нея, когато навърши 16 години, а тя му отговорила, че също иска това.

Няколко дни по - късно (седмица - две след първата среща на 02.07.2024г.) при срещите си с пострадалата подс. Х. започнал да демонстрира още по - засилен интерес към тялото й, като започнал да я опипва по гърдите и интимните части (седалището), целейки по този начин да възбуди полово желание. Тя не се съпротивлявала, и го оставяла да я пипа където поиска, тъй като била запленена от милите думи, с които той я ухажвал, и от обещанията му за съвместно бъдеще. Когато я целувал, тя му отвръщала също с целувка.

Срещите били почти ежедневни, и били все на същото място - на пътя зад кметството в с. Е., общ. П.. При всяка среща подс. Х. прегръщал, целувал по устните и опипвал по тялото (гърдите, седалището) св. К., като физическият контакт между двамата бил продължителен. В повечето случаи двамата преживявали тези интимни моменти в лекия автомобил на подс.Х., който той паркирал на въпросния път към помпената станция в с. Е., общ. П., а понякога и извън него.

В началото на месец август 2024г. св. К. споделила с майка си за срещите си с Х.. Тя не одобрила това, и й забранила да се среща повече с него. Пострадалата обаче не била съгласна със забраната, и не я спазила. Скоро след това за срещите разбрал и брат й - св.

Крумов, който също бил категорично против. В с. Е., общ. П., живеели малко хора, и информацията за връзката на подсъдимия и пострадалата бързо се разпространила, като повечето хора били учудени от голямата възрастова разлика между двамата. Те обаче продължили да се срещат, като срещите им се състояли все на същото място, а понякога и на други места в с. Е., общ. П., и протичали все по същия описан по - горе начин, без да осъществяват сексуален контакт. Такъв имали вече в началото на 2025г., като това се случило по инициатива на подсъдимия, и със съгласието на пострадалата. Връзката на двамата продължила, въпреки неодобрението от страна на семейството на св. К., като продължава и към настоящия момент..

През месец април 2025г., в РП - Търговище бил получен сигнал от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ — гр. П. за случая. Била възложена и извършена проверка от органите на РУ - П., а впоследствие за извършеното престъпление било образувано настоящото наказателно производство.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 179/2025 г. по описа на РУ-П. писмени доказателствени средства, както и от показанията на изслушаните в с.з. свидетели.

Тази фактическа обстановка принципно се оспорва от страна на подсъдимия. В същото време не отрича, че между него и пострадалото лице са се осъществявали срещи, в посочения в обвинителния акт период и място. Не отрича, че е бил добре запознат с възрастта й, както и че не е искал никой да ги вижда, защото не било правилно, предвид 2 голямата им разлика. Не оспорва, че по време на тези срещи я прегръщал и целувал, като отрича да я докосвал и опипвал по гърдите и интимните части. За разлика от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателния процес (предвид възможността за наказателна отговорност по чл. 290 от НК), обясненията на подсъдимия са освен средство за защита , така и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал. В този контекст, съдът прие, че обясненията на подс.Х. по отношение на това, че не е имало докосване и опипване, както и че не е имал сексуален интерес към св.К. са неубедителни, поради което не ги приема за достоверни, като отчита че по делото не са налице други доказателства, освен неговите обяснения, в подкрепа на тази защитна теза. Съдът няма как да не отчете и обстоятелството, че понастоящем връзката помежду им не само продължава, но и е задълбочена, доколкото от доказателствата по делото в т.ч. и от обясненията на подсъдимия стана ясно, че същите поддържат интимни отношения, и намеренията им са не само това да продължи, но и след време да живеят заедно като семейство.

От цялостният анализ на доказателствения материал съдът направи несъмнения и категоричен правен извод, че именно подс.Х. е извършител на инкриминираното в обвинителния акт престъпно деяние, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подс. С.Н.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като в периода от 02.07.2024г. до 10.11.2024г. в с. Е., общ. П., при условията на продължавано престъпление, включващо неустановен брой деяния, осъществени на неустановени дати в горепосочения период, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление - целувки, опипвания по гърдите и интимните части на тялото, по отношение на лице, ненавършило 14 - годишна възраст - *** от с. Е., общ. П. /родена на 10.11.2010г./.

Престъпното блудство обхванато от нормата на чл. 149, ал.1 НК се характеризира с особеното качество на пострадалия – в случая малолетно лице, у което липсата на съгласие е без правно значение. Това е така, тъй като дори и ако е налице подобно съгласие, то това не би довело до отпадане на престъпния характер на деянието на подсъдимия. Безспорно е, че към периода, в който е осъществено инкриминираното деяние пострадалата *** не е била навършила 14-години, тъй като е родена на 10.11.2010г. С ясното знание за възрастта на малолетната, предвид неговите изявления, подсъдимия е извършил описаните по-горе блудствени действия, насочени към удовлетворяване на половото му желание.

Изпълнителното деяние на престъплението било извършено с действие – докосване и опипване по гърдите и интимните части на тялото на пострадалата. Тези действия били извършени от подсъдимия Х. с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление у себе си. Целта била обективирана от описаните по-горе действия на подсъдимия.

Освен това съда прие, че в случая се касае за продължавано престъпление по см. на чл.26 от НК, тъй като са повече от едно идентични деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление. Деянията са извършени през непродължителен период от време (02.07.-10.11.2024г.), при една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващото деяние се явява от обективна и от субективна страна продължение на предшестващото.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици, и е целял настъпването на престъпния резултат.

Подсъдимият Х. е съзнавал всички елементи от обективната страна на деянието. Осъзнавал 3 е ясно, че пострадалата е дете – малолетна ненавършила 14 годишна възраст, и въпреки това е извършил всички елементи от обективната страна на деянието.

При така посоченото, съдът прие, че по отношение на подсъдимия следва да бъде наложено предвиденото в чл. 149, ал.1 НК наказание ЛОС, предвидено за срок от 1 до 6 г.

При определяне на конкретния размер на наказанието, което следва да бъде наложено за осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия Х. към инкриминираната дата. Същият е реабилитиран, и няма данни за други осъществени от него противообществени прояви, поради което съдът го определи като лице с ниска степен на обществена опасност като деец, както и дадените от същият обяснения, с които, макар и да не се признава за виновен изцяло спомогна за разкриване на обективната истина, свързана с престъплението по предявеното му обвинение. При преценката на установените по делото факти съдът не отчете други отегчаващи вината обстоятелства освен тези, за по-високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с тази при други случаи на такива от неговия вид, която е обоснована от вида и броя на осъществените блудствени действия спрямо пострадалата по смисъла на закона.