Определение № 307 от 05.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Плевен, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500216 по описа за 2026 година С определение № 171/ 13.01.2026г. постановено по гр.д.№ 264/ 2025г.

Плевенски районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, чрез адв.В. Б., с вх.№33512/23,10,2025 г. за изменение на Решение №1521/16,10,2025 г., постановено по гражданско дело №264/2025 г. на ПлРС /поправено с Решение №1683/05,11,2025 г./ в частта за разноските - относно присъденото адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Това определение е било съобщено на П. Д. А. ,чрез пълномощника му адв.В.

Б. на 09.02.2026г. с оглед на което срокът за неговото обжалване изтича на 16.02.2026г.

На 11.02.2026г. т.е. в срока по чл. 275,ал.1 от ГПК срещу това определение е била подадена частна жалба от П. Д. А.,чрез другия му упълномощен адв.И.

С. И. .Прави се искане да бъде отменено обжалваното определение на ПлРС и вместо това да се допусне изменение на решението на РС-Плевен в частта за разноските,като се присъдят разноски в полза на ищеца в размер на 1800лв. – адвокатско възнаграждение вместо присъдените от ПлРС общо 500лв.

Постъпил е и писмен отговор от противната страна срещу тази частна жалба ,според който отговор жалбата е неоснователна.

Плевенски окръжен съд намира ,че частната жалба е неоснователна ,поради следните съображения :

На първо място , ПлОС споделя изложеното от ПлРС по отношение вида и броя на предявените пред него и разгледани от него искове . Действително се касае за обективно съединяване на два иска :

1.иск с правно осн. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД и във вр. с ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски микрокредит от 01.06.2022г. ,чиято цена според посоченото в самия договор е 1236,72лв./ 1 общата стойност на подлежащата на погасяване сума /.

2. иск с правно осн. чл. 55 , ал.1 предл. 1 от ЗЗД за връщане от ответника на недължимо платени от ищеца суми по същия договор ,който първоначално е бил с цена на иска 937,28 лв. /включваща недължимо платена договорна лихва от 236,72лв. и недължимо платена неустойка в размер на 700,56 лв. / .

Правилно ПлРС е третирал тези две суми / на недължимо платените договорна лихва и неустойка/ като една обща претенция,доколкото правното основание на което се основава претенцията е едно и също – искане за връщане на нещо , което се оказва получено без основание вследствие на прогласяването на процесния договор за недействителен.Това определя и общата правна квалификация на искането за връщане на тези две суми ,която е една и съща – по чл. 55, ал.1 предл. Първо от ЗЗД.Тези две суми,които ищецът претендира формално поотделно в исковата си молба вече нямат характер на вземане за договорна лихва и вземане за неустойка , както би било при действителен договор за кредит ,та да се третират като отделни искове , а имат общ характер на единно вземане за нещо ,което е получено без основание и те заедно формират цената на този иск по чл. 55 от ЗЗД- 937,28 лв., а след изменението на исковата претенция - в размер само на 528,44лв.

Поради тези съображения , ПлОС също така приема ,че се касае за два обективно съединени иска – един установителен за нищожността на договора за потребителски кредит и един осъдителен –за връщане на полученото от ответника без основание , а не се касае за три иска както счита молителят по чл. 248 от ГПК.

На второ място ,Плевенски окръжен съд намира ,че с оглед изрично направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските,направени от ищеца за адвокатско възнаграждение, РС-Плевен съобразявайки от една страна ,че с Наредбата за размерите на адвокатките възнаграждения са определени само ориентировъчни размери ,които не са задължителни за присъждане съда, а от друга страна ,като е съобразил фактическата и правна сложност на делото ,която не е висока ,като се има предвид обилната вече съдебна практика в това отношение ,както и това ,че конкретният ищец води и други дела със сходен предмет със същия ответник ,е преценил ,че положените от адвоката процесуални усилия както за завеждане на делото ,така и за постигането на положителния му за ищеца изход не са в толкова значителен обем,че да оправдаят договарянето на адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв. ,колкото са били договорени в представения по делото договор за правна защита и който размер определено надхвърля материалния интерес от водене на това конкретно дело.

При това следва да се отчете в конкретния случай и обстоятелството ,че още с отговора на исковата молба, ответникът е признал и двата предявени иска – установителния за недействителността на договора за кредит и осъдителния -за връщане на полученото без основание до размера в който този иск е уважен впоследствие от съда-528,44лв. ,което обстоятелство безспорно е улеснило значително защитата на ищеца по това дело ,като е направило ненужни следващи процесуални усилия от страна на пълномощниците на ищеца /следващи изготвянето на исковата молба/. Заедно с това ,съвсем 2 правилни са и съображенията на ПлРС за това ,че в действителност процесуалните усилия на адвоката –пълномощник на ищеца по това дело са били концентрирани върху първия,установителния иск за недействителност на договора за кредит и че за защитата по втория , осъдителния иск нито са били необходими ,нито са положени някакви допълнителни усилия, доколкото осъдителния иск има акцесорен характер и изхода по него зависи изцяло от изхода по главния установителен иск за недействителност на договора за кредит. Поради това правилно ПлРС е слязъл под предвидените в Наредбата за размерите на адвокатските възнаграждения ориентировъчни минимуми и е определил разноски за адвокатско възнаграждение по всеки от двата обективно съединени иска в размер на по 250 лв. или в общ размер от 500 лв.

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното определение на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното , Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното определение № 171/ 13.01.2026г., постановено по гр.д.№ 264/ 2025г.на Плевенски районен съд с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, чрез адв.В. Б., с вх.

№33512/23,10,2025 г. за изменение на Решение №1521/16,10,2025 г., постановено по гражданско дело №264/2025 г. на ПлРС /поправено с Решение №1683/05,11,2025 г./ в частта за разноските - относно присъденото адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3