Решение № 124 от 29.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Благоевград, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело № 20211200900049 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени установителни искове от „Б.Д.“ АД против П. Е. и Г. Д. за главница с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, т.1 от ТЗ, за възнаградителна лихва, за лихва за забава и дължими банкови такси с правно основание чл. 422, връзка. с чл. 430 ал.2 от ТЗ и осъдителен иск за заплащане на разноски в заповедното производство с правно основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

В хода на производството е починал ответникът Г. Д. и като ответници са конституирани неговите наследници Н. М. Д. - съпруга и Н. М. Ш. - дъщеря на починалия преди него син М. Г.ев Д..

„Б.Д.“ АД сочи, че е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 688/2020 г. по описа на Районен съд - Разлог срещу П. К. Е. и Г. А. Д.. В същото е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на банката главница в размер на 64 983,15 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2020 г. до пълното й погасяване, договорна лихва в размер 7 728, 18 евро, от които за 1 периода 14.07.2019г. до датата на изискуемостта 08.07.2020г. в размер на 4 798, 82 евро и за периода то 2 07.12.2016г. до 30.06.2017г. в размер на 2 929,36 евро, обезщетение за забава общо в размер на 691,05 евро, включващо лихвена надбавка за забава съгласно Допълнително споразумение от 19.09.2014 г. от 3% в размер на 2,68 евро за периода от 23.05.2017 г. до 31.05.2017 г.; лихвена надбавка за забава съгласно Допълнително споразумение от 19.09.2014 г. от 10% в размер на 603,30 евро за периода от 31.05.2017г. до 30.06.2017г. ; лихвена надбавка за забава по Допълнително споразумение от 28.06.2017 г. от 3 % в размер на 85,70 евро за периода 29.01.2018 г. до 08.07.2020 г. и законна лихва съгласно ТР № 3/2017 г. на ВКС в размер на 505,43 евро за периода от 08.07.2020 г. до 04.08.2020 г. и такси в размер на 660,85 евро. Заповядано е да се платят и разноски за заповедното производство, включващи д.т. от 2 916,87 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че материалното правоотношение е възникнало на основание договор за ипотечен кредит, сключен на 13.10.2005 г. с П. К. Е., по силата на който банката му е предоставила банков кредит в размер на 160 000 лева със срок на издължаване 300 месеца, считано от датата на първото усвояване. По силата на договора кредита е обезпечен с договорна ипотека съгласно нотариален акт с рег. № 4180/17.10.2005 г. по описа на Служба по вписванията Разлог. Сочи, че за предоставения кредит е уговорен лихвен процент в т.7.1.1. и т.7.1.2, които регламентират преференциална лихва, прилагането на която зависи от това дали кредитополучателят ще спазва условията на привилегията.

Ищецът поддържа, че е изпълнил изцяло ангажимента си по договора, като е предоставил сумата по разплащателна сметка на длъжника BG24STSA93000011045727, като кредитът е усвоен на етапи, съобразно клаузата на т.4.2 от договора за кредит и първоначално кредитът е отчитан по заемна сметка № 10853944, а 2 след превалутирането му по кредитна сметка № 20366918.

Твърди се, че между страните са сключени няколко допълнителни споразумения след основния договор. Първото от тях е от 26.02.2010 г., с което е преструктуриран остатъкът от вземането в размер на 152 468 лева, като е договорен нов погасителен план и променен лихвеният процент.

Със следващо такова от 14.06.2012 г. е превалутиран кредитът, като същият от 163 778,40 лева е станал 83 859,90 евро по валутният курс на банката за деня, който е бил 1.951 евро, а за кредитополучателя превалутирането е извършено с по-изгоден курс – 1,953. Предоговорен е и размерът на дължимия процент на възнаградителната лихва и гратисен период за издължаване на главницата от 12 месеца. Сочи се, че през този период е начислена лихва, която поради неплащането й е била капитализирана към главницата.

Допълнително споразумение е сключено и на 20.08.2013г., когато отново да договорени условия за преференциален лихвен процент и е съставен нов погасителен план.

На 07.10.2014 г. отново е сключено споразумение за разсрочено плащане, с нов погасителен план, като е променен лихвеният процент и преференциалният такъв е станал 6,79 %.

Сочи се, че на 15.01.2015 г. лихвеният процент е автоматично намален на 6,651% и е генериран нов погасителен план, а на 04.05.2015 г. е повишен този процент на 7, 151 % и е генериран нов погасителен план. На 15.07.2015 г. същият е намален на 7,034 %, и е изготвен погасителен план, а на 15.01.2016 г. лихвеният процент е намален отново на 6,931 %, поради промяна в EURIBOR и е изготвен нов погасителен план. На 15.10.2016 г. е променен ЛП от 6, 974 % на 7,294%, като е изготвен нов погасителен план, тъй като кредитополучателят е спрял да изпълнява условията на „ДСК Уют“ за преференциален ЛП. Последвало е нова промяна в погасителния план 3

15.01.2017 г. с лихвен процент 7,252% поради промяна на EURIBOR;

В резултата на сключване на ново споразумение за разсрочено плащане от 28.06.2017 г. е сключен и договор за поръчителство с Г. А.

Д.; променена е погасителната вноска от 7-о на 14- то число и е изготвен нов ПП. Твърди се, че са последвали нови изменения, както следва: на 15.07.2017 г. ЛП е станал 7,212%; на 15.01.2018 г. ЛП е станал 7,214%; на 15.01.2019 г. ЛП станал 7,249%; на 15.07.2019г. ЛП е станал 7,143%; на 01.01.2020 г. ЛП е станал 7,161%, като са изготвени нови погасителни планове при всяка промяна.

Банката сочи, че е обявила кредита за предсрочно изискуем в счетоводната си система на 08.07.2020 г., тъй като не са били погасени 12 бр. погасителни вноски, които са подробно описани в извлечението от счетоводните книги. Твърди, че кредитополучателя и поръчителя са уведомени изрично за предсрочната изискуемост с поканиуведомления с изходящ № 01-20-10123 и № 01-20-010124 и двете от 18.05.2020 г., получени лично от адресатите, удостоверено в протокол на ЧСИ М.К..

В допълнителната искова молба банката твърди още, че решението за предоговаряне на параметрите на кредита, включително и за превалутирането на същия, не е взети едностранно от банката. За това са постъпвали искания, включително и молба с вх. № 21/13.02.2012 г. от кредитополучателя. Твърди, че макар в същата да не е посочено конкретно искане за превалутиране, по повод тази молба са водени разговори и се е стигнало до решението на двете страни да се пристъпи към превалутиране. Банката поддържа, че допълнителното споразумение за предоговаряне и превалутиране на дълга е индивидуално уговорено за конкретния длъжник и за него е взето конкретно индивидуално решение. Сочи също, че последната вноска е платена на 20.01.2020г., както и че предвид обявеното извънредно положение за периода от 13.03.2020г. до 14.05.2020г., в който са били спрени принудителните действия срещу длъжниците и 4 съответните срокове, шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД за подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК не е бил изтекъл към датата на подаване на заявлението – 03.08.2020 г.

Банката излага и фактическо твърдение, обосновано с довод по чл. 430 от ТЗ, че забраната за анатоцизъм по чл. 10 от ЗЗД не се прилага за процесния договор за кредит, тъй като едната от страните е търговец, а ЗЗД се прилага само за отношенията между частни лица.

В отговорите на исковите молби ответникът Г. Д. излага възражения, че както в основния договор, така и в допълнителното споразумение от 28.06.2017 г. липсват клаузи за обезпечение чрез поръчителство от трето лице, поради което липсва основание за сключване на договор за поръчителство за него, което го прави нищожен.

Второ основание за нищожност на поръчителството което изтъква е, че такъв договор може да се сключва само за обезпечаване на валидно задължение, а той счита, че процесното не е, тъй като е превалутирано на основание нищожна клауза, а именно чл. 24, т.1 от Договора за кредит. Сочи, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗПот., тъй като се основава на едностранни действия на банката, които са извършени служебно, а не в резултат на предоговаряне между страните; не са известни критериите, при които кредиторът преценява настъпили ли са промени във валутния пазар, които да налагат промяна на дълга от лева в евро и тази норма не дава възможност на кредитополучателя, като по-слаба страна в правоотношението, да участва в предоговарянето и да прецени икономическите последици от превалутирането. Във връзка с изложеното съображение се поддържа, че задължението по договора за кредит съществува в първоначалната валута.

Излага възражение за прилагане на нормата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД, поради изтичане на шестмесечния срок, в който кредиторът е следвало да предприеме действия за събиране на вземането си, 5 считано от 14.07.2019 г. и изтекъл на 14.12.2019 г.

Формулирано е и възражение за нищожност на клаузите на чл.

7.1.2, както и на вече обсъдената клауза на чл. 24,2 т.1 от Договора за кредит, поради неравноправност на същите. Последица от липсата на алгоритъм, при който се променя ЛП по кредита.

Според него, Приложение № 1 към договора, съдържащо условията за ползване на преференциален лихвен процент при жилищни кредити, не сочи критериите, при които се определят преференциите, даже и условията да бъде определяем начинът, по който ще се променят преференциалните условия. Поддържа, че тези клаузи не са индивидуално договорени. Поддържа, че това приложение не следва да се счита за неразделна част от договора, тъй като не е датирано. Във връзка с горните възражения ответникът сочи, че задължението следва да се върне в чистият му вид, поради нищожността на клаузите за възнаградителна лихва, т.е. само главницата.

Твърди, че допълнителното споразумение от 26.02.2010 г., 26.06.2012г., 19.09.2014 г.и 28.06.2017 г., в частта относно договорките за ЛП, са нищожни защото са определени въз основа на неравноправни клаузи от първоначалния договор.

Твърди, че размерът на дълга/главницата/ е значително по-малък поради това, че не е следвало да се капитализират изтекли и неплатени лихви към главницата на задължението, както и поради това, че осчетоводяването на кредита от счетоводната система на банката е извършено неправилно.

Според ответника в Анекс № 1 от 26.02.2010 г. не е договорен гратисен период за изплащане на главницата, поради което банката е изготвила некоректен погасителен план по този анекс и постъпилите суми от 17.03.2010 до 17.08.2010 г. са отнасяни за погасяване само на лихва, като по този начин е завишен размера на дължимата главница.

Твърди, че размерът на главницата е значително завишен в резултат 6 на неправилното осчетоводяване на извършените погасявания и в допълнителното споразумение от 14.06.20102 г. и приложения и приложения към него нов погасителен план.

Възразява и срещу размера на претендираната договорна лихва, като твърди, че същата е завишена от банката неправилно в резултат на приложението на неравноправни клаузи. Формулира и възражение за изтекла погасителна давност за сумата за договорна лихва в размер на 2 929,36 евро за периода от 07.12.2016 г. до 30.06.2017 г.

Направено е и възражение за дължимия размер на обезщетението за забава, като според ответника той е завишен и е покрит частично от погасителна давност, както следва: сумата от 2, 68 евро за периода от 23.05.2017 г. до 31.05.2017 г. и сумата от 603, 30 евро за периода от 31.05.2017г. до 30.06.2017 г.;

Поддържа възражение, че всички вземания на банката за лихва за забава са се погасили към 31.05.2020, респективно на 30.06.2020 г.

Оспорена е и претенцията за заемни такси, както по основание, така и по размер.

В отговора на П. Е. са повторени значителна част от горните възражения, като е добавено неговото твърдение, че с подписването на договора за кредит не е приел представения от банката ПП, както и условията за преференциален ЛП. Твърди, че е усвоил кредита поетапно, но банката е начислявала възнаградителната лихва върху цялата главница.