Определение № 2406 от 20.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2406 гр. Бургас, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501373 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби против определение № 2904 от 10.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 6659/2025г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която са оставени без уважение исканията на ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК:

200599406, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899 за изменение на решение № 990/20.04.2026 г. по същото дело, в частта за разноските. чрез намаляване до размера от по 122.71 евро за всеки ответник на присъдените в полза на ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение, платимо от всеки от ответниците от по 273.46 евро /534.85 лв./.

В частната си жалба „КРЕДИСИМО“ ЕАД изразява недоволство от обжалваното определение по чл. 248 от ГПК в атакуваната му отхвърлителна част.

Излага съображения, че неправилно съдът е приел, че производството се ползва с достатъчна правна и фактическа сложност, за да може определеното възнаграждение от 273.46 евро да съответства на положения от адвоката труд, с възражения, че съдът не е отчел наличието на голям обем еднозначна съдебна практика по казуса. Посочва се, че действията на адвоката на ищеца са бланкетни, адвоката не е присъствал лично на нито едно съдебно заседание, спорните въпроси по делото са правни и за тях има многобройна и трайна съдебна практика. Предвид това се прави което извод, че делото не е с фактическа и правна сложност, а освен това и ответника е признал иска, като се сочи, че доколкото договора за кредит и договора за поръчителство са свързани, адвокатът на ищеца не е осъществявал разнопосочна защита.. Позовавайки се и на цитираната в жалбата съдебна практика Моли за отмяна на определението по чл. 248 1 от ГПК в обжалваната част и постановяване на ново, с което адвокатското възнаграждение бъде намалено до размера от 122.71 евро, която сума според жалбоподателя ще съответства на действителната фактическа и правна сложност на производството и положения труд от страна на процесуалния представител на ищцата.

В частната си жалба „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също изразява недоволство от обжалваното определение по чл. 248 от ГПК в атакуваната му отхвърлителна част, касаща отхвърленото му искане за изменение на решението в частта за разноските, чрез искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до 122.71 евро, с твърдения, че същото е неправилно. Посочва се, че делото не е фактическа и права сложност, доколкото се касае за искове, по които има формирана трайна съдебна практика. Заявява се, че делото е приключило срочно, по спорните въпроси е налице голяма по обем безпротиворечива съдебна практика, адвокатът не е взел лично участие в съдебните заседания, а защитата му се е свеждало до обстоятелството дали в ГПР по договора за кредит е включено. Позовавайки се на съдебна практика по други дела счита, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да се намали до сумата от 122.71 евро, в който смисъл се иска произнасяне от настоящата инстанция.

В дадения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната по двете жалби страна- ищец не е депозирал писмени отговори по никоя от тях.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното:

Частните жалби са депозирани в срока по чл. 275 от ГПК, подадени са от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

Пред районният съд ищецът К. Р. К. е предявил при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против ответните дружества „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД /като впоследствие ищецът е направил и съдът е приел увеличение на размера на всяка от претенциите на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/, като предявените искове са следните: 1/. иск за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 да заплати на ищеца сумата в размер от 2618,05 лева с еврова равностойност 1 338,59 евро, представляваща недължимо платена от ищеца сума за договорна лихва по договор за потребителски кредит № 3108397 от 09.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба 10.10.2025 г. до окончателното й изплащане; и 2/. иск за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 да заплати на ищеца сумата в размер от 2 079,07 лева с еврова равностойност 1 063,01 евро, представляваща недължимо платена от ищеца сума по Договор за поръчителство от 09.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба – 10.10.2025 год., до окончателното й изплащане 2

Видно от представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие ищецът е представляван по делото от адвокат, като за осъщественото процесуално представителство ищецът му е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 790 евро за цялото производство пред първата инстанция, което е претендирано като разноски по делото.

В хода на делото с нарочни молби всеки от ответниците е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на размера на претендираното от ищеца като разноски платено от него адвокатско възнаграждение от 790 евро, с мотиви, че делото не се ползва с фактическа и правна сложност и налице е константна и многобройна съдебна практика по предявените искове.

С постановеното по делото съдебно решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове, като е уважил частично исканията на ответниците по чл. 78, ал. 5 от ГПК, намалявайки до размера от 546.92 евро /съобразно НРАВ/ следващите се на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски за платено адвокатско възнаграждение от 790 евро, който намален размер съдът е счел за справедлив размер с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия. Предвид това съдът е осъдил всеки от ответниците да заплати на ищеца половината от така намаленото възнаграждение от 546.92евро, а именно по 273.46 евро, платимо на ищеца от всеки от двамата ответници.

С последващи молби, подадени в сроковете по чл. 248, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците е поискал изменение на решението, в частта за разноските с искане за намаляване на размера на присъденото в негова тежест като разноски в полза на ищеца адвокатско възнаграждение от 273.46 евро на 122.71 евро на същите .

В предоставения на насрещната страна срок ищецът е депозирал писмен отговор по исканията по чл. 248 от ГПК, в който е изложил подробни съображения за тяхната неоснователност.

С обжалваното определение, постановено в производството по чл. 248 от ГПК районният съд е оставил без уважение исканията на ответниците за допълнително намаляване на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение от по 273.46 евро за всеки ответник на по 122.71 евро. Посочил е, че доводите за това са изложени от съда подробно в мотивите на съдебното решение, чието изменение в частта за разноските е поискано, а доколкото в молбите по чл. 248 от ГПК не са наведени допълните твърдения, факти и обстоятелства, различни от вече съобразените от съда при първоначалното произнасяне по исканията по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Настоящата инстанция намира частните жалби за неоснователни, по следните съображения:

Видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие 3 ищецът е заплатил на адвокатския си пълномощник в брой сумата от 790 за осъщественото процесуално представителство по предявените искове пред първата инстанция.

При преценката за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.

36, ал. 4 от същия закон. Критерии съгласно чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е са възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Съгласно задължителните указания в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в НВАР адвокатски възнаграждения, а те могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – с фактическата и правна сложност на делото.

След извършена преценка по чл. 78, ал. 5 от ГПК по горепосочените критерии, съобразно изложеното в исканията и на двете ответни дружества в този смисъл, настоящата инстанция споделя доводите на първата инстанция в решението, че конкретната фактическа и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа са обосновали необходимост от намаляване поради прекомерност на претендираното като разноски общо по двата иска платено от ищеца адвокатско възнагражение от 790 евро до посочения с оглед общата цена на исковете размер, предвиден в НРАВ от 546.92 евро, който се явява около 2/3 от платения и първоначално претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 790 евро. При преценката над какъв размер платеното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и до какъв размер да бъде намалено същото, настоящата инстанция намира за правилен и обоснован с данните по делото направения от районния съд извод в тази връзка, като счита, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е намалено до справедливия му размер от 546.92 евро /съобразно НРАВ, доколкото посочените в нея размери съставляват само ориентир/, от който в тежест на всеки ответник е възложено заплащане на половината. В случая, така определения размер съответства както на броя и цената на исковете и безспорно по-ниската фактическа и правна сложност на делото, предвид многобройната трайна съдебна практика по спорните въпроси и признанието на ответниците, така и същевременно на вида и обема на извършените процесуални действия от адвоката на ищеца, вкл. и с оглед събрания доказателствен материал в производството и ангажираността на адвоката в съдебните заседания. Затова, въззивният съд намира за 4 неоснователни както изложените в жалбите възражения за неправилна преценка на фактическата и правна сложност на делото от първата инстанция, така и за неправилно определяне справедливия размер на адвокатското възнаграждение, присъдено на ищеца като разноски по делото.

В развилото се по исканията на ответниците производство по чл. 248 от ГПК те са поискали допълнително занижаване на вече намаления от съда поради прекомерност размер на адвокатското възнаграждение, присъдено на ищеца, излагайки същите мотиви и съображения, които вече са били съобразени от първата инстанция. Затова в случая няма каквото и да е ново основание вече намаленото от първата инстанция като прекомерно по смисъла на критериите по чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение да бъде допълнително занижено, още повече, че както е отбелязал и районният съд в исканията по чл. 248 от ГПК не се съдържат нови твърдения, нито се посочват каквито и да е нови доводи и/или обстоятелства, които да обосновават нуждата от допълнително понижение на вече намаления от съда в решението си размер на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца.

По гореизложените съображения, поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районният съд за неоснователност на исканията по чл.

248 от ГПК за допълнително намаляване на вече намаленото на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, подадените от ответниците частни жалби се явяват неоснователни, а обжалваното първоинстанционно определение по чл. 248 от ГПК следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ: