Решение № 415 от 19.05.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Сливен, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20222230101699 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове срещу двама ответници с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие непозволено увреждане, както следва:

- в размер на 12 000 лв. за причинени неимуществени вреди – две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на тялото на лакътната му кост на лявата ръка, довело до „Трайно затрудняване движението на горния му ляв крайник“ и счупване на тялото на малкия пищял на левия крак, довело до „Трайно затрудняване на движението на левия му долен крайник“;

- в размер на 3 000 лв. за причинени неимуществени вреди, а именно множество леки телесни увреждания, изразили се в разкъсно – контузни рани на главата, множество масивни кръвонасядания в лявата половина на гръдния кош с изразен болезнен оток на меките тъкани, довели до затрудняване в движенията на снагата - правно основание чл.45 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 11.09.2019г. в с. Желю войвода, общ.Сливен пред дома му на ул. „Тунджа“, № 29, ответниците С. и И. му нанесли побой, при който чрез нанасяне на множество удари с дървен сап и метална тръба му причинили две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на тялото на лакътната му кост на лявата ръка, довело до „Трайно затрудняване 1 движението на горния му ляв крайник“ и счупване на тялото на малкия пищял на левия крак, довело до „Трайно затрудняване на движението на левия му долен крайник“. Сочи, че му били нанесени и няколко леки телесни повреди, изразили се в разкъсно – контузни рани на главата, множество масивни кръвонасядания в лявата половина на гръдния кош с изразен болезнен оток на меките тъкани, довели до затрудняване в движенията на снагата. Ударите били нанесени умишлено с цел да увредят здравето на ищеца.

Твърди, че с влязла в сила присъда № 260063/22.06.2021г. по НОХД № 521/2020г. по описа на СлРС, на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 НК на всеки от подсъдимите и настоящи ответници било наложено наказание – лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание се отложило за срок от три години.

Сочи, че следствие на побоя лежал 10 дни в болница, не можел пълноценно да се обслужва и да се движи, тъй като кракът му бил обездвижен. Във връзка с това, че му било предписано обездвижване на крака и ръката, не можел да работи, което възпрепятствало и обработването на земята и управляването на трактор. Изпитвал болки по цялото тяло и главата повече от два месеца, които и до момента не били отшумели.

Лечението било продължително и болезнено. Все още продължавал да търпи болки в крака при придвижването си и използването на лявата си ръка.

Иска се от съда солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 12 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди – две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на тялото на лакътната му кост на лявата ръка, довело до „Трайно затрудняване движението на горния му ляв крайник“ и счупване на тялото на малкия пищял на левия крак, довело до „Трайно затрудняване на движението на левия му долен крайник“, както и обезщетение в размер на 3 000 лв. за причинени множество леки телесни увреждания, изразили се в разкъсно – контузни рани на главата, множество масивни кръвонасядания в лявата половина на гръдния кош с изразен болезнен оток на меките тъкани, довели до затрудняване в движенията на снагата, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането 11.09.2019г. до окончателното изплащане.

Претендира деловодни разноски.

2

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е депозиран.

Оспорват се исковете по основание и размер, като се считат за неоснователни.

Не се оспорва твърдението, че ответниците са осъдени с влязла в сила присъда за средна телесна повреда, но се твърди, че леки телесни увреждания не били нанасяни на ищеца. Освен това той се възстановил и психически и физически за много по-кратък период от време, ако се приемело, че е търпял някакви вреди. Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като в тази връзка не се излагат никакви твърдения.

Иска се отхвърляне на претенциите и се претендират разноски.

Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:

С влязла в сила Присъда № **/22.06.2021г. по НОХД № **/**. на СлРС двамата ответници са признати за виновни в това, че на 11.09.2019г.в с.**, общ.Сливен, ул.“**“ пред дом № 8 в съучастие помежду си, като съизвършители причинили средни телесни повреди на ищеца Н. Х., а именно: чрез нанасяне на множество удари с дървен сап и метална пръчка, счупили тялото на лакътна кост на лявата ръка, което довело до „Трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“ и по същия начин счупили тялото на малкия пищял на левия крак, което довело до „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“, като им било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата била изцяло потвърдена с Решение № 59/11.11.2021г. по НОХД **/**г. на СлОС.

По делото са приети, като писмени доказателства 2 бр. епикризи, издадени от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр.Сливен, относно хоспитализацията на ищеца след побоя и извършена оперативна интервенция, както и съдебно медицинско удостоверение от съдебен лекар. Тези документи съдът не следва да анализира подробно, тъй като са били обект на детайлно проучване от вещо лице, изготвило съдебно медицинската експертиза по делото.

В хода на производството е допусната, респ.назначена съдебно медицинска експертиза. От заключението на изготвилото я вещо лице, се установява, че в резултат на побоя, нанесен над ищеца от двамата ответцици, осъществен на 11.09.2019г., той получил следните телесни увреждания:

3

Контузия на главата с наличие на две разкъсно-контузни рани в челната и тилна области с размери 3-4 см и изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани в съседство; Контузия на гръдния кош с наличие предимно по страничната повърхност на неговата лява половина на множество масивни кръвонасядания с широчина 4-5 см и дължина около 10-15 см с изразени травматични отоци на меките тъкани в областта на кръвонасяданията с палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) и функционална (при дълбоки дихателни движения и движение на снагата) болезненост;

Болезненост, установена при прегледа от съдебен лекар в областта на врата и гърба; Кръвонасядане в дясната половина на поясната област с триъгълна форма и размери 4-5 см с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта; Кръвонасядания по предна коремна стена, в областта около пъпа с повърхностно охлузване на кожата върху площ с размери 8-10 см и болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта; Масивен ретроперитонеален хематом (кръвоизлив в рехавата съединителна тъкан зад коремницата), обхващащ поясната и коремна области и достигащ краниално до гръдния кош, манифестиран клинично със следкръвоизливна анемия, лекувана чрез кръвопреливане; Контузия на лявата ръка с клинични и от образните изследвания данни за напречно счупване на тялото на лакътната кост, в нейната дистална (долна) трета; Контузия на левия крак с клинични и от образните изследвания данни за счупване на тялото на малкия пищял (fibula).

Според експерта, получените от ищеца телесни увреждания се намирали в пряко и непосредствена причинно-следствена връзка с нанесения му на 11.09.2019 г. побой пред домът му в с. Жельо Войвода.

Телесните увреждания имали травматична генеза, дължали се на механичното действие (удари) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговаряли да са получени по време и начин, описани в материалите по делото, а именно, чрез нанесени множество и със значителна сила удари.

Характеристиките на кръвонасяданията в лявата половина на гръдния кош и на останалите увреждания свидетелствали за това, че ударите били нанесени с предмет/и/ с контактна (удряща) повърхност с дължина значително превишаваща широчината й. Такава характеристика на контактната повърхност притежавали предметите с цилиндрична и продълговата форма като дървен прът, сап, тръба, палка и др. Счупването на лакътната кост на лявата ръка се дължало на силен удар с твърдия предмет непосредствено в 4 мястото на счупването и притежавало характеристиките на защитно нараняване.Счупването на малкия пищял от подбедрицата на левия крак се дължало на удар по страничната повърхност на крака с твърд тъп предмет.

Съдейки по локализацията и характеристиките на уврежданията, вещото лице заключава, че на ищеца са били нанесени не по-малко от 8-10 удара, като тяхната последователност не може да бъде определена по медицински път.

Разкъсно-контузните рани в челната и тилна области на главата по своя характер представлявали нарушаване на анатомичната цялост на меките черепни обвивки в тези области, като по този начин както всяка една самостоятелно, така и в своята съвкупност осъществявали смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ на ищеца (разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК). Увреждания от такъв характер заздравявали в срок от около 10-15-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

Множеството масивни кръвонасядания в лявата половина на гръдния кош, предната коремна стена и дясната половина на поясната област с изразени болезнени травматични отоци на меките тъкани в своята съвкупност осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ на ищеца (разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК). Увреждания от такъв характер отзвучавали в рамките на 10-15-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Масивният ретроперитонеален хематом (кръвоизлив в рехавата съединителна тъкан зад коремницата), обхващащ поясната и коремна области и достигащ краниално (нагоре) до гръдния кош, манифестиран клинично със следкръвоизливна анемия причинил на ищеца „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота му“ (разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК). Счупването на тялото на лакътната кост на лявата ръка довело до затруднения в движенията на ръката за срок от 2,5 - 3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин увреждането осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на левия горен крайник“. Счупването на тялото на малкия пищял на левия крак на ищеца довело до затруднения в движенията на крака за срок от 2 - 2,5 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Това увреждане осъществило 5 смисъла на медико-биологичния характеризиращ затрудняване движенията на левия долен крайник“. признак

„Трайно

При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание се уточни, че с оглед характера на нараняванията, ищецът би следвало да е възстановен напълно към момента от причинените му телесни увреждания.

Приета по делото е също и съдебно психологическа експертиза, от която се установява, че ищецът не се водел на учет в Отделение психиатрия към МБАЛ ,,Д-р Иван Селимински”АД гр. Сливен. Нямало данни за фамилна обремененост с психични заболявания. При извършеното му психологично изследване не се установили данни за наличие на патологични нарушения във възприятно- представната дейност, мисленето и емоциите, които да са основания за обсъждане на психично заболяване. Не се установили психопатологични симптоми, както и данни за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по смисъла на закона, които да нарушават базовите му психични годности касаещи вменяемостта му т.е към момента на инкриминираното деяние и към настоящия момент, ищецът е могъл да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него деяние и да ръководи постъпките си. Не били установени паметови нарушения, които да го лишават от способността му да възприема важните по делото факти и да дава достоверни показания.