Решение № 286 от 09.07.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. В., 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20241320200467 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното производство е с правно основание чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба, подадена от Н. Г. Г. от с.Н., обл.В., ул.“Д .и п.“, № 77 с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 221786-000363 от 02.12.2022г. на Началник РУ към ОД МВР - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 110лв. /сто и десет лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3м. /три месеца/ на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП, за извършено от него административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП и чл.103 от ЗДП.

Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание чрез своя процесуален представител, оспорва наказателното постановление, моли да бъде отменено същото, като незаконосъобразно и необосновано, и да бъде уважена жалбата, като основателна.

Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, в съдебно заседание не е взел становище по наказателното постановление и жалбата, със съпроводителното си писмо моли да бъде потвърдено 1 наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано, и да бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.10.2022г. в 22,50ч. в с.Н., обл.В., жалбоподателят Г., като водач на МПС, е управлявал лек автомобил „Мерцедес Вито 109 ЦДИ“ с рег.№ ВН4532-АВ. Движел се е по ул.“Четиридесета“ в посока към ул.“Четиридесет и осма“. При подаден сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил с включен звуков и светлинен сигнал, жалбоподателят не спира, ускорява скоростта на движение на автомобила и продължава в посока към ул.“Петдесета“. Г. не представя контролен талон към свидетелство за правоуправление на МПС.

Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателната преписка - акта за установяване на административно нарушение, справка за нарушител/водач, докладна записка, полицейско разпореждане, писмени сведения два броя, както и от гласните доказателства: свидетелските показанията на актосъставителя свид.Л., и свидетелят Н., между които няма противоречия, допълват се и кореспондират помежду си относно това, което е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради което се кредитират от В.ският районен съд.

От така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП и чл.103 от ЗДП, както от обективна, така и от субективна страна, при форма на вината пряк умисъл. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на дееца, което обективира и неговото субективно отношение към деянието. Г. е управлявал ППС лек автомобил като при подаден сигнал за спиране от контролен орган не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, и не носи контролен талон от СУМПС. Лицето следва да понесе административното наказание, което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП, което е административно-наказващият орган правилно е определил и наложил санкцията по вид и размер, така както е предвидено от закона в 2 минимален такъв. Г. не разкрива висока степен на обществена опасност на авторството. Стореното не разкрива висока степен на обществена опасност, не са настъпили съществени увреждания за обществените отношения или за конкретни лица. Не са събрани и доказателства по смисъла на чл.27 от ЗАНН.

От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1786-000363 от 02.12.2022г. на Началник РУ към ОД МВР - В., с което на Н. Г. Г. от с.Н., обл.В., ул.“Д .и п.“, № 77 с ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 110лв. /сто и десет лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3м. /три месеца/.

Осъжда Н. Г. Г. от с.Н., обл.В., ул.“Д .и п.“, № 77 с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР – В. сумата, представляваща разноските по делото, в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3