Решение № 898 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330204762 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-005034/ 21.07.2022г. издадено от Началника Група, сектор „Пътна полиция“ гр.

Пловдив, при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Е. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Пазарджик е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на разпоредбите на чл.137А, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Водачът е с ОТНЕТИ контролни точки.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание. повереникът му – адв. Ст. П. поддържа жалбата на своя доверител и моли съда да отмени працесното наказателно постановление като необосновано.

Въззиваемата страна, сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, при ОД на МВР гр. Пловдив – редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирана писмена молба-становище от страна на началника на сектора, в 1 която навежда доводи за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна с правен интерес и в законоустановения срок за това, поради което съдът я намира за допустима.

По същество, жалбата се явява неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С акт за установяване на административно нарушение от 14.06.2022г. е констатирано, че на същата дата, 13:32 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Любен Каравелов” до № 55, жалбоподателят Е. Д. управлявал л.а. „Нисан Алмера” с Рег. № BB 69 KV- италиански образец, собственост на Д. Л., като извършил следното нарушение: Не поставя обезопасителен колан по време на движение на МПС, с който е оборудван.

Нарушенията били установени от свид. Й. И., на длъжност „**. а.“ при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, който спрял за рутинна проверка на място процесния автомобил, управляван от жалбоподателя Д..

За така направените констатации свид. И. съставил срещу Д. АУАН за извършено нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП . Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не били депозирани и писмени възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на Д . било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на разпоредбите на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя И., разпитан в качеството на свидетеля. Същият потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира 2 изцяло показанията на св.И., тъй като същите кореспондират с очертаната в АУАН и пресъздадена в НП фактическа обстановка, а и следва да се ценят като такива , дадени от лице , незаинтересовано от развоя на административнонаказателното преследване.

В съдебно заседание , по искане на повереника на жалбоподателя е допуснат до разпит в качеството на свидетел лицето Стойчо Бакалски.

Същият в показанията си заявява , че лично е присъствал на проверката, при която на жалбоподателя е бил съставен АУАН. Бакалски твърди , че е пътувал с автомобила , управляван от Д. и че лично е възприел , че жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан, който колан бил свален от Д. при спирането му от контролните органи, тъй като му пречел да извади документите си от „жабката“.Съдът категорично не дава вяра на показанията на този свидетел , тъй като на първо место същият е в близки отношения с жалбоподателя , а освен това твърдяното от него сваляне на предпазния колан с цел достигане дясната част на автомобилното табло от страна на Д. е напълно лишено от каквато и да била житейска логика. Установено е , че жалбоподателят е управлявал един изключително „скромен“ откъм габарити автомобил /Нисан Алмера/, което обстоятелство не би следвало да налага сваляне на обезопасителния колан от страна на водача , за да може да достигне до т.нар. „жабка“, където евентуално е държал документите си.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените по преписката оправомощителни заповеди и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят напълно е разбрал за какво свое деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност и с какъв точно автомобил, индивидуализиран с марка, модел и регистрационен номер, за да се разбере категорията му.

Правилно извършените от жалбоподателя нарушения са квалифицирани по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, затова че на процесната дата и място не е носил обезопасител колан, докато е управлявал МПС, което е било оборудвано с такъв и че не е носил контролен талон към СУМПС. Правилно са му били определени административни наказания по вид и размер, съответно на основание чл.183, ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137 а, ал.1,

3

При извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна или изменение на атакуваното НП.

Ето защо основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Д., а наказателното постановление като правилно и законосъобразно, съдът намира, че следва да бъде потвърдено изцяло.

Освен това по настоящия казус следва да се отбележи, че по отношения на самия жалбоподател Д. към момента на установяване на поредното му нарушение по ЗДвП са били налице 101 /сто и едно/ влезли в законна сила наказателни постановления, който факт сочи на една личност с изключително висока степен на обществена опасност, преценена в светлината на необявената но и нестихваща „война“ по пътищата на Р България.

По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, доколкото от въззивамата страна не е направено искане за присъждане на разноски и не са представени писмени доказателства за осъществена юрисконсултска защита, съдът не следва да се произнася по тях.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-005034/ 21.07.2022г. издадено от Началника Група, сектор „Пътна полиция“ гр.

Пловдив, при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Е. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Пазарджик е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на разпоредбите на чл.137А, ал.1 от Закон за движение 4 по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Водачът е с ОТНЕТИ контролни точки.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5