Определение № 79 от 19.01.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. София, 19.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Частно касационно гражданско дело № 20228003104367 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Х. С. Б., чрез адв.Р. Ф., САК, срещу определение № 881 от 28.03.2022 г. по възз. ч. гр. д. № 855/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната жалба на Х. С. срещу разпореждане от 04.11.2021год. на СГС, І-5, гр.дело №3392/2018год. в частта, в която се претендира отмяна на разпореждането. С разпореждането от 04.11.2021год. на първоинстанционния съд е върната въззивната жалба на Х. С. Б. с вх.№356014/15.10.2021год. , подадено срещу решението, постановено по делото, като просрочена.

В жалбата е посочено, че обжалваният съдебен акт е неоснователен и незаконосъобразен.

Иска се неговата отмяна.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като не са поставени правни въпроси във връзка с тях. Жалбоподателят прави оплаквания, че поради грешка на адвокатския сътрудник, който е получил съобщение с постановеното по делото решение е отбелязал на екземпляра за страната датата 01.10.2021год., а не 30.09.2021год., когато е връчването, което е довело до подаване на въззивната жалба едва на 15.10.2021год. Също така изтъква, че в периода на срока за обжалване адвокат Ф. е била болна и не е имала физическа възможност да изготви жалбата или да поиска удължаване на срока за подаването й.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С решение от 15.09.2021год. на СГС, постановено по гр.дело №3392/2018год. е отхвърлен 1 предявеният от В. И. Б., починал в хода на делото, заместен в процеса от неговия правоприемник Х. С. Б., чрез адв. Ф. срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата от 120 000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършван на престъпление, по което В. И. Б. е оправдан с присъда №27/16..11.2012год. по нохд №430/2006г. на СОС, НО, влязла в сила на 04.12.2012год., ведно със законната лихва от 04.12.2012год. до окончателното изплащане. Отхвърлен е и предявеният иск за присъждане на сумата от 25 000лв.-обезщетение за имуществени вреди в следствие на същото обвинение. Изрично е посочено в решението, че то подлежи на обжалване в двуседмичен сок от връчването му пред САС.

Приложено е съобщение до ищеца Х. С. Б., чрез неговия пълномощник по делото адв.Ф. за връчване на препис от решението и в разписката е удостоверено, че същото е връчено на 30.09.2021год. чрез адвокатски сътрудник при кантората И. Ф. и това обстоятелство не е спорно по делото.

На 15.10.2021год. с вх.№356014 на регистратурата при СГС е подадена въззивна жалба от Х.

С. Б., чрез адв.Ф. срещу постановеното решение на СГС от 15.09.2021год., по гр.дело №3392/2018год. в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди.

С разпореждане от 04.11.2021год. СГС при администриране на въззивната жалба след като е направил констатация, че решението, което се обжалва е връчено на страната на 30.09.2021год., срокът за обжалването му е изтекъл на 14.10.2021год., а въззивната жалба е подадена на следващия ден на 15.10.2021год., е приел, че въззивната жалба е просрочена и е върнал същата.

На 17.12.2021год. е подадена частна жалба от Х. С. Б., чрез адв. Ф. срещу разпореждането на СГС от 04.11.2021год. за връщане на въззивната жалба срещу решение от 15.09.2021год., постановено по гр.дело №3392/2018год..

С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 28.03.2022год. на САС е оставена без уважение частната жалба, в частта, в която се иска отмяна на разпореждането.

В мотивите на определението въззивният съд е посочил, че след като жалбоподателят не оспорва, че препис от решението е връчен на 30.09.2021год., макар и да се твърди, че е допусната грешка върху екземпляра за страната, като е поставена дата 01.10.2021год. и няма спор, че въззивната жалба е подадена на 15.10.2021год. правилно първоинстанционният съд е приел, че въззивната жалба е подадена извън предвидения двуседмичен срок за обжалване на решението, който изтича на 14.10.2021год. и подлежи на връщане. Изрично в мотивите си въззивният съд е посочил, че с оглед на това, че в частната жалба се съдържа и искане за възобновяване на срок за обжалването на решението поради заболяване на адвоката на ищеца и в предвид практиката/определение №129 от 26.02.2015год. по ч. гр.дело №3286/2015год., ТК на ВКС/, за да се разгледа молбата е необходимо да е налице стабилен акт относно въпроса изтекъл ли е срока за обжалване и за връщане на въззивната жалба, поради което след влизане в сила на определението на САС, с което е оставена без уважение частната жалба, в частта, в която се иска отмяна на разпореждането за връщане на 2 въззивната жалба, следва да се докладва делото на СГС за произнасяне по искането за възобновяване на срока за обжалване на решението. При тези съображения въззивният състав е потвърдил първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба срещу решението по делото.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.

Жалбоподателят изобщо не е формулирал правен въпрос във връзка с цитираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. В изложението към касационната жалба се съдържат оплаквания за допусната фактическа грешка при отразяването на датата на връчване на решението по делото върху екземпляра на съобщението за страната и което е ирелевантно в случая, тъй като от значение е датата, поставена от връчителя върху съобщението с разписка за връчване на решението, приложено по делото. Още повече, че не се оспорва както връчването на книжата, така и отразената дата в разписката за връчване на решението, че действително е станало на 30.09.2021год., които, касаят произнасяне по съществото на въпроса за срока за подаване на въззивната жалба и правилността на обжалваното определение в тази връзка и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, чийто характер и цел са различни.

Направените оплаквания и за наличие за заболяване на пълномощника на страната, като пречка да се подаде в срок въззивната жалба се отнасят до производството за възстановяване на срока за обжалване по чл.64, ал.3 ГПК по което е посочено, във въззивното определение, че следва да се произнесе за първи път първоинстанциинният съд.

Съгласно задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. Непосочването на правен въпрос, обуславящ правните разрешения на въззивния съд, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.

3

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 881 от 28.03.2022г. на Апелативен съд-София, постановено по ч. гр. д. № 855/2022 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4