Протокол № 243 от 27.03.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 243 гр. Смолян, 27.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100304 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищцата К. И., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба от същата подадена чрез процесуалния й представител адв.

Б. Й., САК, с която моли заседанието да се проведе в отсъствие на ищцата, като същата поддържа изцяло предявения иск.

Ответникът „С." АД, редовно призован, не изпраща представител.

Постъпила е молба от С., с която не възразяват да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържат отговора на ИМ както и представените доказателства. Отказват да предоставят на осн. Чл. 190 от ГПК изисканата справка-извлечение от сметки по процесния договор за потребителски кредит.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото по реда на чл. 146 от ГПК

Делото е образувано по искова молба подадена от К. Н. И., ЕГН **********, адрес: село Д., *** област, чрез пълномощник адв. Б. Й., С. адвокатска колегия, с която се иска да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от 13.12.2023 г., сключен между К. Н. И., ЕГН **********, адрес: с. Д., ПК *** и „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

************* на правно основание на чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, 1 предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и чл. 22 от ЗПК.

Ищцата сочи, че има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е уреден в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Твърди, че на 13 декември 2023 г. сключва Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 13.12.2023 г. със „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, със следните параметри на договора: Размер на кредита: 3 000 лева; Лихвен процент: 23.4%; Годишен процент на разходите: 26.08 %;

Обща сума, дължима от потребителя: 3957.78 лева; Срок за погасяване: 24 месеца;

Лихвен процент при просрочие: 10 %; Обезпечение: да - поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 9 от договора, потребителят дължи такса за продължаване на срока на кредита. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури поръчител или банкова гаранция при посочените условия.

Съгласно ал. 2, третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в общите условия, като одобрението се извършва по преценка на кредитора. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, същият дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден. Съгласно ал. 2, тази неустойка се заплаща заедно с всяка погасителна вноска. Съгласно чл. 28 от договора, при неизпълнение на договорно задължение, включително при забава, потребителят дължи и неустойка в размер на 1 % от просрочената сума на ден.

Погасителният план е както следва: Общо дължима сума по кредита (главница + лихва): 3957.78 лева; Общо дължима сума по кредита (главница + лихва + неустойка):

7435.27 лева; Размер на вноската: 309.80 лева; Дата на първата вноска: 13.01.2024 г.;

Дата на последната вноска: 13.12.2025 г.

Ищцата твърди, че процесният договор нарушава императивни разпоредби на ЗПК, поради което е нищожен. В тази връзка се излага, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно годишния процент на разходите (ГПР). В договора е посочен ГПР в размер на 26.08 %, но този размер не отразява действителния такъв, тъй като не включва всички разходи по кредита, в частност неустойката по чл. 27, ал.

1. Ищцата счита, че тази неустойка не изпълнява присъщите си функции, а води до скрито оскъпяване на кредита и представлява сигурна печалба за кредитора. Същата следва да бъде включена в общия разход по кредита, тъй като представлява разход, 2 пряко свързан с договора и известен на кредитора към момента на сключването му.

Липсата на яснота относно начина на формиране на ГПР води до неяснота за потребителя и представлява нарушение на изискването договорът да бъде ясен и разбираем. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност съгласно чл. 22 от ЗПК. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, която подвежда потребителя относно реалната цена на кредита. Ищцата счита, че с клаузите за неустойки се заобикаля законът, включително разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. Освен това неустойките имат характер на скрито възнаграждение и водят до неоснователно обогатяване на кредитора.

Кредиторът не е изпълнил задължението си за предварителна оценка на кредитоспособността, като по този начин прехвърля риска върху потребителя.

Клаузите на чл. 27 и чл. 28 от договора са нищожни, тъй като противоречат на закона и добрите нрави. Ищцата се позовава и на обстоятелството, че срещу ответника има издадена заповед на Комисията за защита на потребителите за заблуждаваща нелоялна търговска практика, потвърдена от ВАС.

Ответникът в депозирания отговор оспорва предявения иск като изцяло неоснователен.

Твърди, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Евентуално, ако неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Твърди, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ.

Процесният договор е отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, 3

Закона за потребителския кредит. Действията по кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и приемане на Общите условия и сключване на договора са извършени по посочен начин. По този посочен начин още преди сключване на договора Потребителят се запознава с конкретното съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпва в системата на Кредитора за разглеждане и одобрение. Когато Заявката за кредит се подава от Потребител, който има създаден Профил на уебсайта на Кредитора, след попълване на Заявката за кредит, в която посочва параметрите на договора, Потребителят, следва да натисне бутон „Подай заявка”, по този начин недвусмислено волеизявява да му се отпусне желания кредит. На тази страница на Потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр, който може да бъде изтеглен. След натискане на бутон „Подай заявка“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект на Договора за потребителски кредит и ако е съгласен с неговото съдържание да натисне бутон „Подпис“. По този начин още преди сключване на договора Потребителят се запознава с конкретното съдържание на договора и изразява съгласието си да го сключи. След като е натиснал бутон „Подпис“ на Заявката, същата постъпва в системата на Кредитора за разглеждане и одобрение. 3 Кредитодателят е изпратил на посочената от Кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от Потребителя паричен заем, а в системата на Кредитодателя е бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на Искането за кредит, Кредитодателят изпраща на посочения от Кредитополучателя електронен адрес Договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от Кредитополучателя.

Потребителят се е запознал с всички условия предварително и след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на Кредитодателя. С натискане на бутон „Подпис“, съгласно Общите условия Кредитополучателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията при които последните са му предоставени. Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ, електронно изявление е получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система. Гореописаните действия изцяло опровергават твърдението, че клаузите на договора противоречат на закона, на принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави.

Твърди, че предвид тези действия още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по него, като сам е избрал параметрите и условията му. Нещо повече, в СЕФ се съдържа детайлна информация за всички условия, в това число за дължимата неустойка при непредоставяне на 4 обезпечение на кредита. Едновременно с това, Кредитополучателят е имал възможност на всеки етап от преддоговорните отношения да се запознае подробно с условията и да се откаже от сключването на договора. Също така при ответното дружество няма данни ищецът да е поискал условията по процесното правоотношение да бъдат уредени по друг начин. Предвид това клаузите на договора се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител и при добросъвестно договаряне от страна на Кредитодателя.

Ответното дружество твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не 4 може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ В чл. 28 от Общите условия към договора, които са предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично са посочени начина на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по който се включват в ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания за съответния продукт. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 69.00% и ГПР определен в процесния договор в размер на 26, 08 %, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора 5 за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, начинът на начисляването , както и периодът, за който се дължи са ясно описани в договора. По този начин и двете страни са били напълно наясно с всички условия за плащане на неустойката още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Сочи, че предвид изложеното, разходите по кредита и неустойката не бива да се смесват като понятия, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора.