Решение № 905 от 02.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. гр. Хасково, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640101100 по описа за 2024 година

Предявен е от Ф. Н. В., ЕГН **********, от гр. ********* ап.8, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Витоша“, кв. “Малинова долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, иск с правно основание чл.439 от ГПК.

В исковата молба ищцата твърди, че е наследник на баща си н.ф.в., б.ж. на гр.Хасково, починал на 01.08.2022г. Със Съобщение, изх.№ 1188/17.01.2024г. на ЧСИ С.П., била уведомена, че на основание чл.429 от ГПК е конституирана като длъжник в качеството й на наследник на н.ф.в. по изп.д.№ 124/2020г. по описа на същия ЧСИ. В процесното съобщение било указано, че задължението на наследодателя й към 17.01.2024г. възлиза на сумата 8 133.92 лв. След като извършила справка в кантората на ЧСИ С.П., се установило, че дългът възлиза на сумата 2 108.97 лв., вместо първоначално посочената сума от 8 133.92 лв. Ищцата твърди също, че първоначалният изпълнителен лист, възоснова на който е започнало принудителното изпълнение сещу наследодателя й, е бил издаден на 30.07.2012г. по Ч.гр.д. № 1945/2012г. по описа на РС-Хасково, според който изпълнителен лист 1 наседодателят й н.ф.в. е бил осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД - София сумите, както следва: 4891.28 лв.-главница; 178.35 лв.договорна лихва; 238.06 лв.- наказателна лихва, както и разноски в размер на 97.83 лв. и адвокатско възнаграждение – 344.09 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2012г. Кредиторът „ОББ“ АД образувал изпълнително производство възоснова на така издадения изпълнителен лист под № 896 от 06.11.2012г. по описа на ЧСИ С.П., с район на действие ОСХасково. По делото била изпратена Покана за доброволно изпълнение на 21.11.2012г. С протокол от 20.11.2019г. ЧСИ констатирал, че по цитираното изпълнително производство е настъпила перемция, като приел, че същата е настъпила на 06.11.2014г. Впоследствие вземането на първоначалния кредитор било прехвърлено на настоящия ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като от момента на образуване на изп.дело № 896/2012г. до образуването на изп.д.№ 124/2020г. /и двете дела по описа на ЧСИ С.П./, не били извършвани действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, нито били извършвани други действия, с които да се спира или прекъсва давността. Изложеното по-горе ищцата счита, че й дава основание да предяви настоящия отрицателен установителен иск срещу ответника и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на същия, че не дължи сумата от 2108.97 лв.,от които 745.81 лв.- главница; 143.05 лв.- неолихвяема сума по изп. лист от 30.07.2012г., 16.67 лв. – юрисконсултско възнаграждение; 90.27 лв. – начислени такси и разноски по изпълнителното производство, 915.91 лв. – законна лихва към 23.04.2024г.; 197.26 лв. – пропорционална такса, поради погасяването на задълженията по давност. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответни кът подава отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Счита, че следва да се отхвърли предявения иск и да се присъди на дружеството юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК досежно разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна сленото:

На 27.07.2012г. по Ч.гр.д. № 1945/2012г. по описа на Р айонен съд Хасково е издадена Заповед № 1100 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът н.ф.в.

2 да заплати на кредитора „ОББ“ АД сумата от 4891.28лв., от които 4474.87лв. – главница, 178.35лв. – договорна лихва от 28.08.2011г. до 24.07.2012г. и 238.06лв. – наказателна лихва от 28.08.2011г. до 24.07.2012г., по извлечение от счетоводни книги, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2012г. и направените по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.

На 30.07.2012г. възоснова на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 27.07.2012г. по Ч.гр.д. № 1945/2012г. по описа на Р айонен съд - Хасково е издаден изпълнителен лист, по силата на който н.ф.в. е осъден да заплати на „ОББ“ АД сумата от 4891.28лв., от които 4474.87лв. – главница, 178.35лв. – договорна лихва от 28.08.2011г. до 24.07.2012г. и 238.06лв. – наказателна лихва от 28.08.2011г. до 24.07.2012г., по извлечение от счетоводни книги, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2012г. и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С Покана за доброволно изпълнение от 06.11.2012г. длъжникът н.ф.в. е уведомен за образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ С.П. и задълженията, които следва да заплати по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по горецитираното ч.гр.дело по описа на Районен съд - Хасково.

По изпълнителното дело, образувано през 2012г. , няма данни за предприети изпълнителни действия, като същото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемция.

На 22.01.2020г. по молба на новия взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувано ново изпълнително дело по описа на ЧСИ С.П. по същия изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д. № 1945/2012г. по описа на Р айонен съд - Хасково с длъжник н.ф.в..

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, като се иска установяване на недължимост на задължение на ищцата към ответното дружество за посочените в исковата молба суми.

Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява изцяло основателен.

В случая ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила 3 за цялото процесно вземане след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по Ч.гр.д. № 1945/2012г. по описа на Р айонен съд Хасково. Дали този факт е настъпил и то, когато твърди ищцата, подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства и касае основателността на предявения иск. Доколкото ищцата се позовава на новонастъпили факти след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, възоснова на който е образувано изпълнителното производство, предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява допустим. Изцяло в тази насока е трайната съдебна практика на Окръжен съд Хасково и ВКС. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие, съгласно чл.116, б. “в“ от ЗЗД. Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила Постановление № 3 от 18.11.1980г. по гр. д. № 3/1980г. на Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т.10 е посочено и че давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз 4 основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.н.

„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права /напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. В настоящия случай, най-напред следва да се отбележи, че приложима се явява общата петгодишна давност. Това е така, защото съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно, по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД /Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 633 от 07.11.2017 г. по т. д. № 1508/2017 г. на ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. №12/2010 г. на ВКС, III г.о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о./. В случая независимо, че не се съдържат конкретни данни по делото на коя дата е 5 влязла в сила заповед от 27.07.2012г. по Ч. гр. д. № 1945/2012г. по описа на Районен съд - Хасково, липсват твърдения същата да е била възразена, а наред с това не съществува спор, че възоснова на нея е издаден изпълнителния лист с дата 30.07.2012г. Според съда давността е била прекъсната с изтичане на срока за възражение, след връчването на заповедта за изпълнение на длъжника и именно оттогава е започнала да тече новата петгодишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. Теклата до този момент погасителна давност за всяко от вземанията на ответника на главните и на акцесорните задължения, е била прекъсната успешно с осъществяването на този юридически факт, съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД, вр. чл.117, ал.1 от ЗЗД. Аргумент в подкрепа на изложеното се открива и в цитираното вече Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.