Решение № 16273 от 29.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16273 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110149470 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу И. И. Н. и М. Н. М. (съгласно уточнителна молба от 24.01.2023г. – л.33 от делото) за осъждането им да заплатят в условията на разделна отговорност, по 1/2 част всеки един от тях от следните суми: сумата от 1907,11 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.

– 30.04.2021г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „П****, аб. № *381, ведно със законната лихва от 12.09.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 316,32 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. – 23.08.2022г., сумата от 28,24 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода 01.08.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 12.09.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и сумата от 5,26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 01.10.2019г. до 23.08.2022г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от ищеца. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорва се стойността на доставената в имота топлинна енергия.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност при приложение на тригодишния давностен срок съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД. Оспорва се ответниците да са потребители на ТЕ и да са носители на вещни права върху процесния имот. Оспорват се претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД с довод за нищожност поради неравноправност на клаузата, регламентираща началния момент на дължимост на лихвата за забава съгласно клаузата на чл.33, ал.2 ОУ.

1

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, респ. че са наследници на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство нотариален акт № 5, том XXI, дело № 4005/70г. за собственост на жилище по чл.55 ЗПИНМ се установява, че процесният имот е бил собственост на В.Г.К. и В.Ч.К.. В.Г.К. е починал на 19.08.1981г., като за свои наследници е оставил съпругата си В.Ч.К., починала през 1996г., и дъщеря си Д.В.Н., починала през 2001г. и последната оставила от своя страна като наследници деца - И. Н. и В. М., последната починала на 29.05.2022г. и оставила за свой наследник М. Н. М., видно от удостоверение за наследници с рег. № РТР24-ВК08-928 на СО – район „Триадица“ (л.83 от делото). По делото е прието удостоверение за наследници на В.Ч.К. (л.13 от делото), от което се установява, че същата е починала през 1996г. и нейна наследница е Д.В.Н.

(дъщеря), починала през 2001г., и оставила за наследници децата си В. И. М. и И. И. Н.. От удостоверение за наследници на В. И. М. (л.31 от делото) се установява, че същата е починала на 29.05.2022г. и неин наследник е синът й М. Н. М..

От горното следва, че след смъртта на В.К. и В. К. процесният имот е придобит от тяхната дъщеря Д.В.Н. – чл.5, ал.1 ЗН, като след смъртта на последната правата й върху имота са наследени от децата й В. И. М. и И. И. Н., които са придобили собствеността върху имота при равни квоти – по ½ ид.ч. При това съдът приема, че през процесния период качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди са имали В. И. М. (починала след процесния период, чийто наследник е ответникът М. М.) и И. И. Н. - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това посочените собственици на имота, от една страна, и ищеца – от друга, са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Не е спорно, а и от приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

2

Според заключението на вещото лице етажните собственици в сградата по местонахождение на процесния имот не са сключвали договор с лице, извършващо дялово разпределение поради наличие на еднотръбна отоплителна инсталация. Съгласно заключението стойността на реално потребеното количество топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 2006,27 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 1990,27 лева и резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 16 лева.

Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Неоснователно е възражението за неравноправен характер, евентуално – за противоречие с добрите нрави на клаузата, уреждаща правилата, по които клиентът изпада в забава. В случая е установен конкретен срок за изплащане на задълженията, който тече след периода, за който се отнасят. Уговарянето на конкретен срок за изпълнението на задълженията, който настъпва след възникването им е обичайно при договорните правоотношения. При това не може да обоснове неравноправност на клаузата съгласно определението по чл.143, ал.1 ЗЗП, нито противоречието й с добрите нрави. Така посоченият срок не е едностранно уговорен от ищеца, а е част от Общите условия на ищеца, които както се посочи по – горе, са влезли в сила и валидно обвързват клиентите на топлинна енергия.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 316,32 лева.

По възражението за погасителна давност:

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 3

ОУ, а не за отчетен период.

Делото е заведено с подаване на исковата молба на 12.09.2022г., поради което погасени по давност са вземанията за периода м.05.2019г. – м.06.2019г., вкл. Непогасеното по давност вземане з а периода м.07.2019г. – м.04.2021г. възлиза на сумата от 1873,31 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК на база заключението на вещото лице.