Решение № 818 от 06.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. С., 06.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20211110138507 по описа за 2021 година Производството е oбразувано по предявени от АНГ. АМ. АЛ. , ЕГН ********** срещу П. Р. Б. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, с които иска последната да бъда осъдена да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът основава иска си на твърденията, че неимуществените вреди са му причинени вследствие на повдигнато срещу него обвинение за престъпление, по което е бил оправдан по НОХД № 17105/2012 г. по описа на СРС, НО, 104, като присъдата била потвърдена с Решение на СГС по ВНОХД 1416/2016 г. Според твърдяното в исковата молба неимущещствените вреди се състоят в създадени вследствие на повдигнатото обвинение неблагоприятни последици като уронване на доброто му име, положителната оценка на личността в обществото, предизвикване на социална изолация, трудности в общуването, честа смяна на работа. Твърди се, че вследствие на повдигнатото обвинение ищецът се разделя с приятелката си и често сменя работата си поради необходимостта да се явява в съдебни заседания по приключилото наказателно производство. Твърди се съща така, че на ищеца, 1 в качеството му на подсъдим му е наложена най-тежката мярка за неотклонение - задържане под стража, в продължение на 8 месеца по горепосоченото наказателно производство, по което впоследствие е оправдан като невиновен.

Ответникът - П. Р. Б. - в законоустановения срок е представила писмен отговор на исковата молба, с който релевира възражения за погасяване по давност на цялата искова претенция, възразява и относно размера на претендираното обезщетение, което счита за прекомерно, както и относно действителното наличие на пряка причинно-следствена връзка между действията на прокуратурата по повдигне на обвинението и претърпените вреди. Оспорва вредите като недоказани. Посочва, че няма доказателство, че в наказателното производство е постановена най-тежката мярка за неотклонение - задържане под стража - а твърди, че такава мярка спрямо ищеца не е взимана. Релевират се и възражения за съпричиняване - ищецът е имал и други обвинения по други наказателни производство, по които е осъден с влязла в сила присъда, като прокуратурата твърдо, че евентуално настъпилите вреди за обвиняемия не са вследствие само на процесното обвинение. Прокуратурата твърди, че при обсъждане на размера на вредите, следва да се има предвид и отражението върху живота на осъдения и наличието на предишни осъждания. Представят като доказателство справка за съдимост и справка от СДВР на неприключилите наказателни производства срещу ищеца. Прокуратурата също така навежда твърдения, че спрямо ищеца не са били предприемани действия извън регламентираните по закон в хода на наказателното производство, не е била нарушена презумпцията за невиновност от страна на прокуратурата и не е разспространявана официална информация за воденото срещу ищеца наказателно производство. Възразява срещу размера на вредите, като твърди, че претенцията е прекомерна по размер.

С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът приема следното от фактическа страна:

На 11.05.2012 г. АНГ. АМ. АЛ. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 737/2012 г., по описа на 07 РУП - СДВР, пр. Пр.

№ 13147/2012 г. по описа на СРП и по отношение на него е взета мярка за 2 неотклонение: подписка. Впоследствие е бил внесен Обвинителен акт от 19.09.2012 г., с който АНГ. АМ. АЛ. е обвинен за извършено престъпление на основание чл. 129, ал. 2, пр. 5 и пр. 6, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. С решение на СРС по НОХД 17105/12 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, обвиняемият е признат за невинен, като присъдата е потвърдена с решение № 665 от 27.05.2016 г. на СГС.

Видно от предоставената по делото справка за съдимост АНГ. АМ. АЛ. към момента е осъждан два пъти. Веднъж по дело № 4187/2009 г.. НОХД, Определение на СРС, в сила от 01.10.2009 г. на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “Б” НК - за това, че е управлявал МПС с установена концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,55. Втори път по дело № 10653-2011 г., НОХД, чрез споразумение пред СРС, в сила от 10.06.2011 г. Присъдата е на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 54, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Е. К. П. - леля на ищеца, които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Свидетелят споделя, че по време на периода 2011 г. 2012 г. А.А. е бил в трудово правоотношение, като по време на воденето на наказателното дело е напуснал работа, защото трябвало да оправя нещата, за които го съдели и в работата му „подмятали“ разни неща във връзка с делото.

Споделя, че той е бил без работа в период на 1-2 г., след което е започнал в друга фирма със същата дейност. Сочи, че ищецът е имал приятелка, с която живеел на семейни начела по време на задържането и след това се разделили, като не е сигурна дали причината е била във воденото наказателно производство срещу ищеца, но като период съвпаднало с него. Споделя, че след задържането ищецът станал по-нервен и избухлив. Знае, че това е единственото дело, за което ищецът се е явявал в съд. Не живее с ищеца, но той първо на нея се обажда при всяко нещо, включително, когато са го задържали.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, 3 причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Следователно, основателността на исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоствки: спрямо ищеца да е било повдиганото обвинение в извършване на престъпление от общ характер; образуваното наказателно производство да е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; ищецът да е претърпял посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.

Посочените елементи от фактическия състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест чл. 154, ал. 1 ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В настоящия случай ищецът е привлечен в качеството си на обвиняем за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5 и пр. 6, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК с постановление от 11.05.2012 г. на разследващ полицай при 07 РУП - СДВР, по досъдебно производство № 737/2012 г., по описа на 07 РУП - СДВР, пр. пр. № 13147/2012 г. по описа на СРП. Впоследствие решение на СРС по НОХД 17105/12 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, обвиняемият е признат за невинен, като присъдата е потвърдена с решение № 665 от 27.05.2016 г. на СГС.

Изложеното сочи, че са налице първите две от посочените по-горе предпоставки за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Постановяването на оправдателна и влязла в сила присъда характеризира всички извършени в хода на наказателното производство процесуални и процесуално-следствени действия като незаконосъобразни, независимо, че 4 към момента на извършването им същите може да са отговаряли на вътрешното убеждение на съответния орган за виновност на дееца и да са били продиктувани от събраните по делото към този момент доказателства.

Следователно решението на СГС, с което се препотвърждава присъдата на СРС, прогласява процесуалната и материалната незаконосъобразност на извършените спрямо лицето действия и отрича по категоричен начин необходимостта от извършването им.

При това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе предпоставки за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието на причинна връзка между вреди, чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпление, което не е издържало своята основателност в съда и обвиняемият е бил признат за невинен.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е. К. П. не можаха да се установят факти, които по категоричен и недвусмислен начин да сочат, че взаимоотношенията между А.А. и неговата приятелка са били прекратени именно заради наказателното преследване срещу него. Ищецът не ангажира други доказателства, с които да докаже своето твърдение. Съдът съобразява, че фактът на повдигане на обвинение срещу ищеца е негативен фактор във взаимоотношенията му с неговата приятелка. За това се изхожда от разбирането, че нормалните човешки отношения няма как да не бъдат повлияни от факта, че срещу единия от партнъорите е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, а държавната репресия е активизирана в доказването му. Въпреки това съдът не може да приеме за доказано, че по един категоричен начин наказателното производство срещу А.А. е в причино-следствена връзка с промяната в неговите семейни отношения с неговата приятелка.

Не се доказа по делото оставането без работа на ищеца да е вследствие единствено и само на воденото срещу него наказателно производство.

Житейски логично е повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление и нуждата да се явява за извършване на следствени действия и участието му в съдебното производство да са се отразили негативно на трудовата дейност на същия. По делото обаче бяха събрани гласни 5 доказателства, че ищецът доброволно е напуснал работата си и по време на част от наказателното производство е упражнявал трудова дейност.

По отношение на твърденията на ищеца, че доброто му име било уронено пред колегите му и в обществото съдът приема следното. Вярно е, че при всяко неоснователно наказателно преследване човек бива незаслужено опетнен пред неговия социален кръг, независимо дали прокуратурата публикува или не данни в хода на наказателното преследване по отношение на делото. Доброто име и честта на човек са важни елементи от неговия социален статус в обществото и обвинението в тежко умишлено престъпление обезателно ги накърнява. За това съдът намира за основателни тези претенции на ищеца, като взима предвид и че същият вече има влезли в сила две присъди, постановяващи неговата вина.

По отношение на твърденията на ищеца, че неоснователното му обвинение влошило неговото емоционално състояние съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената спрямо него наказателна репресия. В случая за период от повече о т 4 години - от привличането му като обвиняем с постановление от 11.05.2012 г. до потвърждението на оправдателната му присъда от СГС от 27.05.2016 г. - ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.

С Решение № 457 от 20.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009 г., е прието, че доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина.