Решение № 824 от 02.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 02.05.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:

Анна Ненова при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 1767 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за установяване на вземания с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 535 и сл. от ТЗ.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на „С.“ АД с вх. № 41086/03.07.2009г., по ч.гр.д.№ 34430/2009г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 73 състав, на 30.03.2010г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу „Х.“ АД и Й.Н.Р. солидарно за сумата от 25 532. 52 лева главница по запис на заповед от 21.01.2008г., предявен на 11.06.2009г., със законната лихва от 03.07.2009г. и разноските в заповедното производство.

Дружеството „Х.“ АД е било издател на записа на заповед, а Й.Н.Р. - авалист. От заявителя в заповедното производство е било пояснено, че останалата част от сумата по записа на заповед – до размера от 38 000 лева, за който той е бил издаден, е била погасена чрез плащане, при което и в заповедта за изпълнение е било посочено, че сумата от 25 532. 52 лева е част от главницата. На 01.04.2010г е бил издаден и получен изпълнителен лист, въз основа на допуснатото незабавно изпълнение.

На

19.04.2017г. от ответниците – длъжници по заповедното производство са били подадени възражения по чл. 414 от ГПК.

Представени са били покани за доброволно изпълнение по изп. дело № 20178870400499 на ЧСИ Д.Д., рег. № 887 от

КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – гр. Пазарджик, връчени на 06.04.2017г.

В изпълнение на указания на районния съд за водене на установителен иск е била подадена исковата молба по делото - от „О.б.б.“ АД, след настъпило универсално правоприемство при „С.“

ЕАД (чл. 227 от ГПК, вр. т. 10б от ТР 4/2013 от

18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) – за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение срещу „Х.“ АД и Й.Н.Р., с присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.

В исковата молба на „О.б.б.“ АД е потвърдено, че записът на заповед, редовен от външна страна документ, е бил предявен на издателя „Х.“ АД и на авалиста Й.Н.Р., като съгласно чл. 537, вр. чл. 487, ал. 1 от ТЗ, вр. чл.

486, ал. 1 от ТЗ от този момент е настъпила изискуемостта на вземането.

Изложени са и обстоятелствата по издаването на записа на заповед – че е във връзка с Договор за предоставяне на банков кредит № МS08-00003/21.01.2008г. с кредитополучател „Х.“ АД.

От ищеца се оспорва спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаване на възраженията. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително производство по изп. дело № 440/2010г. по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 819 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд – гр.

Пловдив, по което са били изпратени покани за доброволно изпълнение. Не са били подадени възражения и заповедта за изпълнение е влязла в сила. Липсва интерес от воденото исково производство, за което съдът следи служебно. Изпълнителното производство пред този частен съдебен изпълнител е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с оглед на което кредиторът е изтеглил издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Новото изпълнително производство е било по образуваното дело 499/2017г. по описа на ЧСИ Д.Д., при което са били подадени и възраженията.

Ответникът „Х.“

АД не е дал отговор на исковата молба.

Ответникът Й.Н.Р. поддържа, че подадените възражения по чл. 414 от ГПК са в срок.

По същество възразява, че дори да се приеме, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява валидно вземане, същото е погасено по давност. В случая е приложим тригодишен давностен срок (чл. 537, вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ). Не следва да се прилага нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, предвид факта, че изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание. Съгласно чл. 116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, но случая първото изпълнително дело е образувано през 2010г. с последно валидно изпълнително действие от 10.05.2010г. и изпълнителното дело е било прекратено на 10.05.2012г. Дори да са извършвани действия от частния изпълнител след 10.05.2012г., те са били недопустими. Без значение е кога частният съдебен изпълнител е издал постановление за прекратяване (т. 10 от ТР № 2/26.05.2015г. по тълк. дело № 2/2013г.на ОСГТК на ВКС). Определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на изпълнителното производство, а тази на последното предприето валидно действие, от който момент е започвала да тече нова давност. Новата погасителна давност е започнала да тече на 10.05.2010г. и е изтекла на 10.05.2013г. Към датата на образуване на второто изпълнително производство през 2017г. давността е изтекла. Посоченото е приложимо и по отношение на акцесорното вземане за законна лихва.

С допълнителната си искова молба ищецът „О.б.б.“ АД е оспорил възражението на давност, като е възразил, че са образувани две изпълнителни дела и са извършвани и предприемани изпълнителни действия за събиране на вземането. Ищецът се позовава на Решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. относно това как следва да бъде прилагано ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на

ВКС и ППВС № 3/18.11.1980г., за което е било обявено, че е загубило сила. Следва да се приеме разрешението по тълкувателното постановление, че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече. В противоречие с твърденията за липса на уведомяване е и заявлението от ответника в отговора за валидно извършено действие в рамките на образуваното изпълнително производство.

В допълнителния си отговор Й.Н.Р. е възразила, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в настоящата редакция е в сила от 01.03.2008г., не е предмет на тълкуване в ППВС № 3/18.11.1980г., нито в ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК, и към 10.05.2012г. образуваното по отношение на Й.Р. производство е прекратено и отново е налице изтекла погасителна давност относно вземането. Давността е изтекла на 10.05.2015г. – преди образуването на ново изпълнително производство и преди предприемане на нови изпълнителни действия.

Ответникът е поискал присъждане на направените по делото разноски за адвокат, както и е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ищеца.

Третото лице помагач на ищеца „Е.М.“ ЕООД поддържа предявените искове и споделя правните доводи на ищеца, като допълнително сочи, че по аргумент от чл. 422, ал. 1 от ГПК, установителният иск се счита предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и е приложима петгодишна давност.

На

12.10.2017г., след образуване на заповедното производство и преди образуване на исковото производство, между „С.“ ЕАД и

„Е.М.“ ЕООД е бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) с предмет включително процесното вземане и въз основа на искане на ищеца за привличане на дружеството като подпомагаща страна по чл. 226, ал. 2 от ГПК, то е било конституирано по делото, при съобразяване на разрешението по т.

10б от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело №

4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

Във връзка с

Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия (МСП)“ № МS08-00003/21.01.2008г., сключен между „С.“ АД, кредитодател, и „Х.“ АД, кредитополучател, от дружеството е бил издаден запис на заповед без протест, с падеж на предявяване, съгласно който „Х.“ АД, представлявано от Й.Н.Р., се е задължило безусловно и неотменяемо, срещу представяне на записа на заповед, да плати на „С.“АД (на негова заповед) сумата от 38 000 лева. Сумата е била платима на адреса на банката, а на основание чл.

487, ал. 1, изр. трето от ТЗ, записът на заповед е можел да бъде предявен в срок от 4 години, считано от датата на издаването му.

Й.Н.Р. е авалирала задължението, при условията, при което то е било поето.

Записът на заповед е бил предявен на издателя и на авалиста на

11.06.2009г.

Издаването на записа на записа е било във връзка с клаузата на т. 7.1 от договора за кредит – че като обезпечение кредитополучателят се задължава да издаде запис на заповед, без протест и на предявяване в полза на банката за сума равна на договорения кредит, заедно с лихви, такси и комисионни, като записът на заповед се авалира от Й.Н.Р. в качеството й на физическо лице.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 41086/03.07.2009г. от „С.“ АД е било поискано издаване на заповед за изпълнение срещу издателя и авалиста по записа на заповед, като по делото не е спорно, че това е било след предявяването на записа на заповед и поради неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит – за сумата от 25 532. 52 лева, със законната лихва за забава от подаване на заявлението. Съгласно молба на заявителя в заповедното производство от 26.02.2010г., останалата част от сумата, за която е бил издаден записът на заповед е била погасена чрез плащане.

Въз основа на заявлението на банката е било образувано ч.гр.д.№ 34430/2009г. по описа на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 73 състав, по което на 30.03.2010г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците, солидрно отговорни за сумата от 25 532. 52 лева главница, с присъждане на разноските в заповедното производство, а на 01.04.2010г. е бил издаден и изпълнителен лист.

Въз основа на изпълнителния лист на 15.04.2010г. е било образувано изп. дело № 20108190400440 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 819 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд – гр. Пловдив.

По изпълнителното дело през 2010г. са били правени различни справки за установяване на имущественото състояние на длъжниците, наложени са били запори по сметки в банки, върху акции, дружествени дялове, вземания за възстановяване на ДДС, както и възбрана върху имоти.Установени са били и публични задължения на длъжниците.

По делото са били изпратени покани за доброволно изпълнение през месеците април и май 2010г., с препис от издадената заповед за изпълнение, но поканите не са били надлежно връчени.

През май 2014г., по искане на „С.“ АД от

20.05.2014г., е бил наложен запор върху вземания на длъжника – физическо лице към Земеделска кооперация „Нов път“ по договори за аренда на земеделски земи.

С молба от

06.01.2017г. от банката е било поискано допълнително налагането на запори върху банкови сметки на „Х.“ АД в клонове на чуждестранни банки, но при констатация, че от страна на взискателя не е било поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, на 07.02.2017г. от помощник на частния съдебен изпълнител е било издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Постановлението не е било обжалвано, а от взискателя е бил получен изпълнителният лист от 01.04.2010г., въз основа на който на 09.03.2017г. е било образувано изпълнително дело №

20178870400499 на ЧСИ Д.Д., рег. № 887 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – гр. Пазарджик.

По това изпълнително дело на ответниците са били връчени покани за доброволно изпълнение на 06.04.2017г., а на 19.04.2017г. в заповедното производство са били подадени възражения по чл. 414 от ГПК, с които е било заявено, че не се дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 34430/2010г. по описа на Районен съд – гр.

София.

В изпълнение на указанията на заповедния съд за предявяване на иск за установяване на вземанията, е била предявена и исковата молба по делото от „О.б.б.“ АД, като правоприемник на „С.“ АД, след междувременно извършено преобразуване (вливане) по чл. 262 от ТЗ, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията от 05.02.2018г.