Решение № 601 от 08.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е № І- 104 град Бургас

, 08.06. 2020 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

............трети юни……..през две хиляди и двадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с. Марина

Мавродиева при секретаря А.

Цветанова като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 778 по описа за

2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова против решение № 424/31.01.2020 г.постановено по гр.д. № 6878/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на С. Р. *** сумата от 1841,51 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 265,41 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положния от него за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 240,52 лв, представляваща общ сбор от лихва за забава върху главницата за периода от от 31.08.2016 г до14.09.2019 г., както и сумата от 350 лв, представляваща направени от ищеца разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. .Подробно се изтъкват аргументи в защита на тезата ,че дори и при прилагане на общите трудови норми ,на чието съдържание ищецът се позовава ,е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,43 да служи като генериране на извънреден труд . Позовава се и на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Представя писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Няма искания по доказателствата Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

В законовия срок по чл. 263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Р. чрез адвокат З.Б. . – с пълномощно от първата инстанция, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция. Също няма искания по доказателствата Съдът като намери, че въззивната жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, като редовна и допустима, я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

РС Бургас е сезиран с искова молба от Сл Р.Р. от гр.*** против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с която сочи, че за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. полагал труд на длъжността „младши инспектор .“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Карнобат към Регионална дирекция ПБЗН при

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР като поради естеството на работата полагал 24-часови дежурства, които се отчитат на тримесечие и съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР бил със статут на държавен служител. Сочи, че през процесния период е работил 24-часови смени, полагал труд и през нощта съгласно утвърдени графици като положил около 1600 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 1829 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от 229 часа, които работодателят не бил заплатил и се претендира заплащане на сума в размер на 1374 лева. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 01.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата.Претендира се и лихва за забава върху дължимите суми от момента ,в който са станали изискуеми ,като от датата на падежа на всяко едно от вземанията –начиная от 01.02.2017 г. до датата на подаване на исковата молба се претендира мораторна лихва в размер на 133 лв.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение.

Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

На осн.чл. 214 ал. 1 от ГПК в хода на производството е прието направеното изменение на иска ,като същият е бил увеличен от 1374 лв. на 1841,51 лв.

–дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 265,41 часа за процесния период ,като искът за мораторна лихва е увеличен от 170 лв. на 240,52-за периода от 31.08.2016 г. до 14.08.2019 г. лв.

Не е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици като се представят протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от м.юли 2016г. до м. юли 2019г. са положени общо 1856 часа нощен труд, който е реално положен, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 2121,41 часа като разликата в двете стойности от 265,41 часа представлява труд, който не е отчитан и заплащан от работодателя. Съгласно методиката за заплащане на извънреден труд дължимото възнаграждение е в размер на 1841,51 лева. Заключението на вещото лице е депозирано в съда на 16.01.2020г. за съдебно заседание насрочено на 27.01.2020г., т.е. в срока по чл. 199 ГПК, не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

РС Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г., разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. съдът е приел, че представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо и е намерил, че приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, поради което е уважил изцяло предявените главен и акцесорен иск.