Определение № 631 от 14.11.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 472/2025
- Вид
- Определение № 631
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 14.11.2025
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл.229, ал.1 т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 397 · Кодекс за застраховането
- чл. 463 · Кодекс за застраховането
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 631 гр. Варна, 14.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20253001000472 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Супер Лукс-84“ ЕООД, със седалище гр.Силистра срещу определение №417/06.06.2025 година по в.гр.д. №283/2025 година на СОС, с което производството по делото е спряно, на основание чл.229, ал.1 т.7 ГПК.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение. Страната възразява, че съдът следва служебно да извършва необходимите процесуални действия по движение и приключване на делото, като същият следва да съдейства на страната в процеса. Пред страната стои обективна невъзможност да предяви вземанията си пред чуждия съд в откритото производство по несъстоятелност, понеже първо е необходимо постановяване на позитивно за жалбоподателя решение по спряното производство. Иска се отмяна на обжалваното определение.
Насрещната страна по спора не е представила писмен отговор в предоставения срок.
Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Установява се от данните по делото, че лицата С. Д. Х. и „Супер Лукс-84“ ЕООД са страни по трудовоправен спор. Ищецът С. Д. Х., като работник е предявил срещу „Супер Лукс-84“ ЕООД, като работодател, иск по чл. 200 КТ, за осъждане работодателя да заплати на работника обезщетение за претърпени вреди в резултат на настъпила трудова злополука.
Образувано е производство по тази искова претенция пред компетентния СРС, по дело № 364/2019 година. Ответникът по претенция (настоящ жалбоподател), в преклузивните срокове за това, е предявил обратен иск за съвместно разглеждане с главната претенция, ответник по който е ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ, който е с правно основание чл. 397 от Кодекса на застраховането, във връзка с чл. 463 от КЗ.
Производството пред районния съд е приключило с постановяване на решение, с което частично е уважена исковата претенция на работника. Така дружеството работодател е осъдено да заплати сумата от 15000 лева за неимуществени вреди и 920 лева за имуществени вреди, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, като иска е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 50000 лева за неимуществени вреди и 1840 лева за имуществени вреди.
Уважаването в съотвените дялове на претенцията по главни иск е довело до разглеждане и на обратния иск, съответно до осъждане на ответника по него, застраховател, да заплати на дружеството-работодател, сумите, за които последното е осъдено в резултат на настъпилата 1 трудова злополука, на основание чл. 397 от Кодекса на застраховането, във връзка с чл. 463 от КЗ.
По така постановеното решение са постъпили две въззивни жалби, от ищеца и от ответника по главния иск, съответно отправени срещу осъдителното и отхвърлителното произнасяне на първата инстанция.
С определение № 184/19.03.2025 година по в.гр.дело № 146/2021 на СОС, производството по делото е възобновено и е постановено разделяне на производството по претенциите по главния иск между работник и работодател, и претенцията по обратния иск, в който е предявено регресното право на работодателя срещу застрахователното дружество на основание застраховка трудова злополука.
Последвало образуване на настоящото в.гр.дело №283/2025 година, с предмет обратната искова претенция на работодателя, като е постановено неговото спиране на основание чл.229, ал.1 т.7 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил продължаващото производство по ликвидация на ЗК „Олимпик Лимитид“ АД и поради това е дал указания към страните да представят разрешение от съответния кипърски съд за продължаване на производството пред Силистренския окръжен съд, когато разполагат с такива.
Известно е на въззивната инстанция от актуалното извлечение от ТРРЮЛНЦ по партидата на "ЗК – Олимпик – клон България", че ЗК "Олимпик", със седалище в Република Кипър е извършвала застрахователна дейност чрез своя клон в Република България, като понастоящем се представлява заедно от П.Н. и Х.П., назначени за постоянни ликвидатори (синдици) в производство по принудителна съдебна ликвидация, поради неплатежоспособност (несъстоятелност), с акт на Областен съд на Никозия, Република Кипър, под № на иск 656/2018 година. Ликвидаторите са назначени с решение на 30.07.2019 година, вписано по партида на търговеца.
Безспорно е, че взетото решение следва да се квалифицира като "решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие" (така решение на СЕС от 12.11.2020 година по отправено преюдициално запитване, по което е образувано дело С-427/2019 година). Това решение на кипърския съд се признава без никакви допълнителни формалности в Република България и има същото действие от момента, в който решението поражда действие в Република Кипър. Ето защо и тъй като законодателството на Република Кипър, чл. 220 от Закона за дружествата, предвижда спиране на всички съдебни производства, образувани против дружеството, по отношение на което е открито производството за ликвидация, производството по делото следва да остане спряно до получаване на разрешение от компетентния кипърски съд за продължаването му.
Съдът съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото. Според определение № 71 от 29.03.2021 година по търг. дело № 488/2020 година, на II т.о. на ВКС, съдът може и служебно да изиска решението от съответния кипърски съд, пред който е висящо производството по ликвидация на ЗК „Олимпик Лимитид“ АД, със седалище Република Кипър. За изпълнение на тези задължения европейският законодател е предоставил редица инструменти за трансгранично сътрудничество между националните съдебни органи по гражданскоправни въпроси – Регламент (ЕО) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела ("връчване на документи") (преработен текст) има за цел опростяването и ускоряването на предаването между държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи, както и увеличаването по този начин на ефективността и бързината на съдебните производства, а за да се опрости и ускори сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела действат нормите на Регламент (EС) 2020/1783 относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. При съществуването на тези инструменти за улеснен трансграничен обмен на съдебни документи и за събиране на доказателства в Европейския 2 съюз за съда на Република България е налице задължение да извърши служебна проверка относно наличието на релеванти факти и обстоятелства в производството по несъстоятелност пред Областен съд на Никозия, Република Кипър, по образуваното въз основа на иск № 656/2018 г. производството по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност (несъстоятелност), на ЗК "Олимпик Лимитид"АД, със седалище Република Кипър. В този смисъл какви действия ще се предприемат по делото е от компетенциите на съда, в т.ч. и да окаже съдействие на страната, като укаже за възможността да ползва правна помощ или препрати молбата за представяне на разрешение за продължаване производството по делото до чуждестранния съд.
В настоящата хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК и възможността дадени по Регламент (ЕО) 2020/1784 и Регламент (EС) 2020/1783, окръжният съд е спрял преждевременно производството по образуваното пред него дело, още на ниво въззивна жалба и размяна на книжа. Макар и делото да е спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 7 ГПК, то не са налице данни съдът да е правил служебни справки за етапа, на който се намира процедурата по ликвидация на ЗК „Олимпик Лимитид“ АД. Отделно от това с определението за спиране съдът не е посочил в съдебния акт недвусмислено момента и условието, при които ще е налице предпоставка за възобновяване, за да има страната яснота относно действията, които следва да предприеме.
По тези съображения жалбата следва да бъде уважена като основателна, а делото върнато на въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 417/06.06.2025 година по в.гр.дело № 283/2025 година на СОС.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на СОС за продължаването на съдопроизводствените действия по в.гр.дело №283/2025 година на СОС, съобразно насоките дадени в съобразителната част на определението и за изискване на разрешение от Областния съд на Никозия, гр. Кипър, за продължаване на производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 631 гр. Варна, 14.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20253001000472 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Супер Лукс-84“ ЕООД, със седалище гр.Силистра срещу определение №417/06.06.2025 година по в.гр.д. №283/2025 година на СОС, с което производството по делото е спряно, на основание чл.229, ал.1 т.7 ГПК.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение. Страната възразява, че съдът следва служебно да извършва необходимите процесуални действия по движение и приключване на делото, като същият следва да съдейства на страната в процеса. Пред страната стои обективна невъзможност да предяви вземанията си пред чуждия съд в откритото производство по несъстоятелност, понеже първо е необходимо постановяване на позитивно за жалбоподателя решение по спряното производство. Иска се отмяна на обжалваното определение.
Насрещната страна по спора не е представила писмен отговор в предоставения срок.
Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Установява се от данните по делото, че лицата С. Д. Х. и „Супер Лукс-84“ ЕООД са страни по трудовоправен спор. Ищецът С. Д. Х., като работник е предявил срещу „Супер Лукс-84“ ЕООД, като работодател, иск по чл. 200 КТ, за осъждане работодателя да заплати на работника обезщетение за претърпени вреди в резултат на настъпила трудова злополука.
Образувано е производство по тази искова претенция пред компетентния СРС, по дело № 364/2019 година. Ответникът по претенция (настоящ жалбоподател), в преклузивните срокове за това, е предявил обратен иск за съвместно разглеждане с главната претенция, ответник по който е ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ, който е с правно основание чл. 397 от Кодекса на застраховането, във връзка с чл. 463 от КЗ.
Производството пред районния съд е приключило с постановяване на решение, с което частично е уважена исковата претенция на работника. Така дружеството работодател е осъдено да заплати сумата от 15000 лева за неимуществени вреди и 920 лева за имуществени вреди, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, като иска е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 50000 лева за неимуществени вреди и 1840 лева за имуществени вреди.
Уважаването в съотвените дялове на претенцията по главни иск е довело до разглеждане и на обратния иск, съответно до осъждане на ответника по него, застраховател, да заплати на дружеството-работодател, сумите, за които последното е осъдено в резултат на настъпилата 1 трудова злополука, на основание чл. 397 от Кодекса на застраховането, във връзка с чл. 463 от КЗ.