Решение № 227 от 27.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Велико Търново, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500129 по описа за 2025 година С Решение № 20/13.01.2025 г. по гр.д. № 359/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново ЗК „България Иншурънс“ АД-гр.София е осъдено да заплати на „Инвестбанк“ АД-гр.София сумата от 37 347,59 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сертификат № 2320204005701120 от 04.05.2023г., на основание чл. 383, ал. 3 и 4 КЗ, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 23.04.2024 г. до окончателното му заплащане, по иска на Г. П. Г. от гр.В.Търново и И. П. П. от гр.Сухиндол, срещу ЗК „България иншурънс“ АД-гр.София. С решението е осъдено ЗК „България Иншурънс“ АД-гр.София да заплати на Г. П. Г. от гр.В.Търново сумата от 3170 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сертификат № 2320204005701120 от 04.05.2023г., в размер на платените вноски по договор за банков кредит от 06.10.2016 г., на основание чл. 383, ал. 3 и 4 КЗ, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 23.04.2024 г. до окончателното му заплащане. С решението е осъдено ЗК „България Иншурънс“ АД-гр.София да заплати на И. П. П. от гр.Сухиндол сумата от 660 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сертификат № 2320204005701120 от 04.05.2023г., в размер на платените вноски по договор за 1 банков кредит от 06.10.2016 г., на основание чл. 383, ал. 3 и 4 КЗ, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 23.04.2024 г. до окончателното му заплащане. Осъдено е ЗК „България Иншурънс“ АД-гр.София да заплати на адв. М. И., АК – Велико Търново, адвокатско възнаграждение в размер на 5200 лева, на осн.чл.38 ал.2 ЗА.На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗК „България Иншурънс“ АД е осъдено да заплати по сметка на ВТОС държавна такса върху уважените искове в размер на 1647 лева и авансираните от съда средства за събиране на доказателства в размер на 3067,70 лева.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗК „България Иншурънс“ АД, чрез пълномощника адв.А.М.. Счита решението за неправилно по изложени за това доводи. На първо място жалбоподателят счита, че съдът е дал неправилна правна квалификация на спорните материални права. Според него предявените искове са такива по чл. 382, ал. 3 КЗ, вр. чл. 134 ЗЗД, а не искове по чл. 383, ал. 3 КЗ, каквато квалификация е дадена в съдебното решение. На следващо място в жалбата се оспорва качеството наследник на ищцата И. П. П.. Изложени са аргументи във връзка с реда за приемането на наследство от непълнолетни лица. Жалбоподателят твърди, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Акцентира се на задължението на застрахования, произтичащо както от КЗ, така и от общите условия на застрахователното дружество, да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за определяне на риска. Жалбоподателят навежда доводи, че застрахованият не е изпълнил това си задължение, тъй като е премълчал за съществуването на заболяването му диабет. Горното според ЗК „България Иншурънс“ АД е основание за правото на застрахователя по чл. 363, ал. 4 КЗ да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение, ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитие. В подкрепа на горното са изложени и аргументи във връзка с изготвените по делото медицински експертизи. Наведени са доводи и във връзка с предвидената в чл.7.14 от ОУ на дружеството отпадане на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение поради груба небрежност н застрахования за собственото му здраве-неполагане на дължимата грижа, което обстоятелство в случая счита, че е налице предвид нелечението на диабета, неовладяване нивата на кръвната захар, отказът от болнично лечение от страна на починалия наследодател на 2 ищците. На следващо място жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е уважил исковете на ищците за изплащане лично на тях на застрахователно обезщетение, което се равнява на внесените от тях погасителни вноски по договора за кредит. Твърди се, че право да получи застрахователно обезщетение има само банката – кредитор. Жалбоподателят посочва, че присъдените под формата на застрахователно обезщетение суми надвишават фиксираната сума по застрахователния сертификат и по този начин застрахователят бил осъден да плати повече от дължимото съгласно чл.

382 КЗ. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на Г. Г. и И. П. срещу ЗК „България Иншурънс“ АД.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците по нея – Г. П. Г. и И. П. П., действаща със съгласието на своята майка – Т. И. П., чрез пълномощника адв.М.И.. Заема се становище за неоснователност на жалбата, и за правилност на съдебното решение, като постановено съобразно събраните по делото доказателства. Възразено е срещу оплакването на въззивника за неправилна правна квалификация, както и за липсата на качеството наследник на ищцата И. П.. Взето е становище относно правото на ищците да предявят процесните искове в посочените в тях размери. Оспорено е твърдението на другата страна за наличие на хипотеза, изключваща риска по застрахователния договор. Въззиваемите навеждат доводи за нищожност поради неравноправност на клаузата на чл.7 от общите условия към договора за застраховка,на която се позовава застрахователното дружество. В подкрепа на тези твърдения са изложени подробни съображения.Претендират се разноски за дв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалбата и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

3

По правилността на същото:

За да уважи предявените искове, Окръжен съд – Велико Търново е приел, че на 06.10.2016 г. бил сключен договор за кредит между П. Г. П. и „Инвестбанк“АД за сумата от 33 340 евро и краен падеж по погасителния план – 06.02.2038 г. прието е и че „Инвестбанк“ АД е в застрахователно правоотношение с ответника ЗК „България Иншурънс“ АД, покриващо риска смърт на заемателя, когато е резултат на злополука или заболяване, със застрахован – П. Г. П., за което на последния е издаден застрахователен сертификат № 2320204005701120. На 18.12.2023 г. П. Г. П. починал, оставяйки като наследници децата си Г. П. Г. и И. П. П. – ищци по делото.

Първоинстанционният съд приел, че предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 383, ал. 3 и ал.4 КЗ. Според настоящия състав на въззивния съд дадената от ВТОС правна квалификация е неправилна. Разпоредбата на чл. 383, ал. 3 КЗ касае застраховка, сключена от длъжник в полза на кредитор. В случая обаче твърденията на ищците са, че застрахователният договор е сключен от банката с ответното застрахователно дружество като обезпечение на кредита, като банката има качеството на „застраховащ“ като кредитор на длъжника-починалия П. П., които и обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства. Качество „застраховащ“ според дефиницията, дадена в общите условия към договора, е юридическо лице, което сключва застрахователния договор и плаща определената в него застрахователна премия. С оглед на така заявените фактически основания, правната квалификация на предявените от ищците искове против застрахователното дружество за заплащане в полза на банкатакредитор на непогасения остатък от кредита, въз основа на застрахователния договор „Злополука и заболяване“, е чл.382 ал.1 КЗ вр.чл.134 ЗЗД.

При наличие на застраховка „Живот“ в полза на банката /в случая наименован „Злополука и заболяване“, но покриващ застрахователния риск „смърт“/, наследниците на починал кредитополучател, чийто живот е застрахован, не се освобождават от задължението на своя наследодател към банката, а дължат изпълнение по договора за кредит. Ако са платили, дори и частично, могат да търсят платеното от застрахователя по реда на чл. 456 КЗ, а ако не са – разполагат с косвения иск по чл.382 ал.1 КЗ вр. чл. 134 ал.1 ЗЗД, за да търсят изпълнение в полза на банката и заплащане на застрахователното 4 обезщетение до размера на неиздължения остатък по кредита към момента на настъпване на застрахователното събитие и до застрахователната сума.

С правилото на чл. 382, ал. 3, изр. 1 от КЗ е вменено на обезпечения със застраховката по повод неимуществено благо на длъжника кредитор задължение да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор, в случай на неговата смърт. Носители на съответстващото на задължението на кредитора право са наследниците на длъжника, които по повод на изплащането на обезщетението имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението – чл. 382, ал. 3, изр. 2 от КЗ.

Кредиторът има право, но и задължение да претендира и получи застрахователната сума.

Като не предприема тези действия, кредиторът – „Инвестбанк“ АД заплашва правната сфера на ищците. Следователно в случая те имат процесуална легитимация да предявят косвен иск за сумата от общо 37 347, 59 лева- непогасена част от дълга по договор за кредит от 06.10.2016 г. между починалия техен наследодател П. и „Инвестбанк“ АД на основание чл. 382 ал.1 КЗ вр.чл.134 ал.1 ЗЗД.

В съдебната практика е застъпено разбирането, че кредитополучателят, който е застраховал здравето и живота си срещу определени рискове, респективно наследниците му, имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката, като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор /банката/ дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД (Решение № 138 от 05.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г. на II т. о., Решение № 60063 от 30.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 351/2020 г., I т. о. и др.).

В процесния случай неизпълнението на задължението на обезпечения със застраховката кредитор да иска и претендира заплащане от застрахователя на застрахователната сума осуетява премахването на един пасив от патримониума на наследниците на застрахования (в този смисъл Решение № 5

1086 от 14.08.2023 г. на САС по в. гр. д. № 94/2023 г.).По тези съображения въззивният съд приема, че ищците имат материалноправна легитимация да предявят иска по чл. 382, ал. 3 КЗ, вр. чл. 134 ЗЗД.

На следващо място не се споделя от въззивния съд и квалификацията, дадена от първоинстанционния съд, на исковете за присъждане лично на Г. Г. и И. П. на застрахователно обезщетение в размер на платените от тях вноски по договора за банков кредит. Според ВТОС исковете са с основание чл. 383, ал.

3 и ал. 4 КЗ. Твърденията на същите са, че са платили част от дължимите суми по кредита и при наличието на застрахователния договор, цитиран по-горе, претендират застрахователя да им заплати погасените от тях суми. Предвид на така заявените факти, така предявените от ищците искове за платените от тях суми имат своето правно основание в разпоредбата на чл.456 КЗ. Съгласно чл.

456 КЗ, когато застраховка „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Ищците, в качеството си на наследници на застрахования кредитополучател, са погасили част от кредита в размер на общо 3830 лева, представляващи 9 месечни вноски по кредита, след настъпване на застрахователното събитие на 18.12.2023 г.