Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 7 от 10.04.2024, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Наказателно дело от общ характер 86/2022
Вид
Присъда № 7
Подписан
10.04.2024
В сила
26.04.2024
Състав
ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ

Към Присъда № 7 от 10.04.2024 г. по НОХД № 86/ 2022 г. по описа на Районен съд - Луковит.

Районна прокуратура - Ловеч, ТО – Луковит, след проведено досъдебно производство № 156/ 2020 г. по описа на РУ МВР - Луковит, е внесла обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Л.Е.М. е повдигнато обвинение, за това, че в периода от месец януари 2015 г. до месец ноември 2021 г. в ***, след като бил осъден съгласно Протоколно определение от 19.12.2014 г. по гр.д. №*** год., по описа на РС-Луковит, да издържа своята низходяща дъщеря си В.Л.Е., родена на ***г., живуща в ***, чрез нейната майка и законен представител Я.С.Р., съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 83 месечни вноски по 100.00 лева, или общо 8300.00 лева, което е престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Съдът конституира като частен обвинител в наказателния процес пострадалото лице В.Л.Е. – дъщеря на подсъдимия.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като моли съда да се произнесе със съдебен акт по вътрешно убеждение.

В съдебно заседание повереникът на частния обвинител адв. Р.М. пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК поради наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство свързано със здравословното състояние на подсъдимия.

В съдебното заседание подсъдимият не се явява. Определеният му служебен защитник – адв. Н.Л., пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимия Л.Е.М. с ЕГН **********, е роден на *****.

През 2003 г. подсъдимият М. живеел на семейни начала заедно със свидетеля Я.С.Р. в ***, ***, когато на *** г. им се родила дъщеря В.Л.Е.. След като детето навършило година и половина, свидетелят Я.Р. и подсъдимия се разделили, а детето останало в ***, където грижи за него полагала неговата майката и нейните родители.

С протоколно определение № *** г. била одобрена спогодба по гр. д. № *** г. на PC – Луковит, с която Л.Е.М. бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си В.Л.Е., чрез нейната майка Я.С.Р. в размер на 100.00 лева. Спогодбата влязла в сила на 19.12.2014 г.

В периода от месец януари 2015г. до месец ноември 2021г. М. не изпълнявал регулярно задължението си ежемесечно да изплаща дължимата издръжка. С оглед на това за периода от месец 03.2016 г. до месец 07.2019 г. община Луковит е изплатила на В.Е. издръжка в размер на 3280.00 лева, като плащанията били преустановени, тъй като била получена информация от PC - Луковит, че длъжникът по делото е едноличен собственик на капитала на две ЕООД.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на приобщения по делото доказателствен материал събран на досъдебното производство: Материали от полицейска преписка /л.5-8 ДП/, Докладна записка рег.№297р-9250 от 13.05.2020г. на РУ 1

Луковит; Молба вх.№172 от 17.02.2020г.; Протокол от 19.12.2014г. по Гр. Д.***г. по описа на РС Луковит; Протокол за разпит на свидетел /л.35, л.38, л.60/, Писмо с изх.№46-00-293/ 27.10.2020г. на Директор на Офис НАП Враца, ведно с приложени Справка за осигуряване по ЕГН, Справка за движимо имущество; Писмо изх. №1102-24-00-1005#1/ 31.07.2020г. на Директор на ДСП Луковит; Писмо изх.№ 0602-24-00-3212#1/ 10.08.2020г. на Директор на ДСП Луковит; Писмо изх.№01-2244 от 05.08.2020г. на Община Луковит; Удостоверение за раждане от ***г., изд. въз основа на Акт за раждане №*** от ***г. изд. от Община Луковит;

Характеристични данни на Л.Е.М. от 102.02.2021г. на РУ Враца; Списък с регистрации в централния полицейски регистър за Л.Е.М.; Справка за съдимост рег. № 77 от 05.02.2021г., Протокол за разпит на обвиняем.

Така описаната фактическа обстановка е възприета от решаващият съдебен състав и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства - посредством разпита на свидетелите Я.С.Р. и Е.М.Т., от показанията на В.Л.Е. – пострадалото лице, конституирано като частен обвинител по делото, както и от проведената съдебнопсихиатрична експертиза.

От разпитите на посочените свидетели се установяват обстоятелствата, относно неизпълнението от страна на подсъдимия да заплаща месечни вноски по определената издръжка за детето, фактите, че в инкриминирания период само майката и нейните близки са се грижили и издържали детето, а бащата /подсъдимия/ не е полагал грижи за отглеждането и развитието му.

Съдът приема за достоверни показанията на разпитаните свидетели и показанията на пострадалото лице, тъй като те са логични, непротиворечиви, последователни, житейски правдиви, непосредствено възприети от свидетелите и съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал.

По делото беше проведена и съдебно психиатрична експертиза, в хода на която се установи, че подсъдимият е могъл правилно да възприема фактите и обстоятелствата в периода януари 2015 — ноември 2021 г., способен правилно да възприема фактите и обстоятелствата, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

Установи се, че подсъдимият М. е страда от чести двустранни пневмонии, пневмофиброза, хронична обструктивна белодробна болест, хронична дихателна недостатъчност, инсулино зависим захарен диабет с диабетна полиневропатия, предизвикани след прекарана туберкулоза на белите дробове.

Изготвената по делото съдебно-психологична експертиза следва да бъде кредитирана с доверие, доколкото същата дава ясни, безпротиворечиви, пълни и обосновани отговори на въпросите относно възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното деяние и възможността му да ръководи постъпките си.

От изготвеното експертно заключение се установяват факти, относно здравословното състояние на лицето през инкриминирания период, а именно, че е страдал от множество заболявания, които са създавали трудности при изпълнение на задължението му за заплаща месечна издръжка на своята низходяща.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимия Л.Е.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

От обективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като в периода от месец януари 2015 г. до месец ноември 2021 г. в ***, след като бил осъден с Протоколно определение от 19.12.2014 г. по гр.д. № ***г. по описа на РС - Луковит, да издържа своята низходяща - дъщеря си В.Л.Е., родена на ***г., живуща в ***, чрез нейната майка и законен представител Я.С.Р., съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на 2 повече от две месечни вноски, а именно 83 месечни вноски по 100.00 лева, или общо 8300.00 лева.

Обект на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с брака, семейството и младежта, защитени от раздел I на гл. IV на НК.

Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма на бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време.

Изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължение за издръжка, за което има влязло в сила съдебно решение на граждански съд, на низходящ в размер на две и повече месечни вноски. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.

В действителност от събраните в хода на досъдебното и съдебно производството доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимия М. не е изпълнил семейноправните си задължения по издръжка на своята низходяща дъщеря В.Л.Е., родена на *** г. за повече от два месеца. Касае се за формално неизпълнение на задължението по чл.

143, ал. 2 от СК „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото“, за период от 83 месеца, през който подсъдимият съзнателно, при липса на обективна невъзможност е неглижирал семейноправните си задължения към своят низходящ.

За реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; новото семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка /в този смисъл Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК/.

Формата на изпълнителното деяние е бездействие, налице е и причинно-следствената връзка между това бездействие и незаплащането на издръжката. Подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че е осъден по влязлото в сила съдебно решение, при което съдът намира, че е налице съзнателно неизплащане на дължимата издръжка от месец януари 2015 г. до месец ноември 2021 г. за която подсъдимият М. е бил е осъден с Протоколно определение от 19.12.2014 г. по гр.д. № *** г. по описа на РС - Луковит, а именно за 83 месечни вноски по 100.00 лева, или общо 8300 лева.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност.

В настоящия случай, необходимият минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл. 183, ал. 1 НК е налице. Подсъдимия Л.Е.М. е извършил деянието при условията на пряк умисъл – същия е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Налице е умисъл на дееца – при осъществяването на действията си е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните общественоопасни последици.

С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл. 301, ал. 2 от НПК със събраните в производството доказателства.

3

Ето защо съдът призна подсъдимия Л.Е.М. за виновен в това, че в периода от месец януари 2015 г. до месец ноември 2021 г., включително, след като бил осъден съгласно Протоколно определение от 19.12.2014 г. по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Луковит, да издържа своята низходяща - дъщеря си В.Л.Е., родена на *** г. и живуща в ***, чрез нейната майка и законен представител Я.С.Р., живуща в същото село, съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 83 месечни вноски по 100 /сто/ лева, или общо 8300 лева.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца прие, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „пробация“, като на основание чл. 183, ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” НК същото следва да бъде заменено с наказанието глоба, тъй като се установи наличие на изключително смекчаващо вината обстоятелство.

От проведената съдебно-психологична експертиза се установи, че подсъдимия Л.Е.М. страда от чести двустранни пневмонии, пневмофиброза, хронична обструктивна белодробна болест, хронична дихателна недостатъчност, инсулино зависим захарен диабет с диабетна полиневропатия. Заболяванията са предизвикани от прекарана туберкулоза на белите дробове. В следствие на прекараното заболяване подсъдимият изпитва затруднения с дишането, което налага честото му постъпване в болница за извършване на кислородотерапия, като поради тази причина подсъдимият не взе участие в съдебното заседание. От проведеното по делото съдебно-психологично изследване се установи, че към настоящия момент подсъдимия е трудно подвижен поради необходимото кислородолечение.