Решение № 263957 от 16.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

16.06.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение,

ІІ-В възизвен състав в публичното съдебно заседание, състояло се на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с.

МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 13841 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.

С решение

№ 20211316 от 30.09.2020 г., постановено от СРС, Второ ГО, 56 с-в по гр.д.№ 57004 по описа за 2019 г. са уважени предявените от С.П.И. срещу

Инспекторат към Висш съдебен състав, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-2 КТ. В полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 1200 лв., както и в полза на СРС е присъдена ДТ в размер на 160 лв. /в тежест на ответника/.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Инспектората към ВСС, ответник в производството пред СРС.

Излагат се доводи за допуснати нарушения от първоинстанционния съд главно във връзка с преценката на тежестта на извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение. Правилно СРС бил приел, че ищцата е извършила виновно неизпълнение на законовите нареждания на работодателя, изразяващо се в неизпълнение на п.I.I. и пункт I.II. от заповед № +-53 от 15.06.2017 г. на Главния Инспектор на ИВСС, като на 24.06.2019 г. била предала за публикуване в електронния регистър по чл.175 г, ал.1,, т.1 ЗСВ, достъпен чрез интернет страницата на ИВСС, 15 файла на декларации за 2018 г. по чл.175 а, ал.1,т.1 и 2 ЗСВ с незаличени лични данни, подробно посочени в заповедта за дисциплинарно уволнение, както и 66 файла на декларации с пропуски при заличаване на личните данни, от които 17 декларации с незаличени имена на ненавършили пълнолетие деца, като в две от тях с незаличени ЕГН. Действително, както приел и СРС, деянието било извършено в условията на небрежност. Това, обаче, не означавало, че не е тежко. В случая се касаело до проявена от ищцата груба небрежност, която довела до неразрешено разкриване на лични данни по отношение на магистрати, както и имало негативен отзвук в публичното пространство . По подаден сигнал от журналист от в.к „Капитал“ в Комисията за защита на лични данни, обстоятелства, които били ноторно известни, била компрометирана дейността на Инспектората към ВСС, който осъществява надзор и осигурява спазването на регламент /ЕС/2016/679, на Закона за защита на личните данни и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработване на лични данни от съда, прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт. Счита, че в случая не се касае до една, две или няколко случайни грешки, а за изключително безотговорно отношение. Противно на приетото от СРС, в обясненията на ищцата липсвало самокритично отношение към извършеното деяние. Ищцата сочела, че вината е извън нея. Следвало да се има предвид и, че след разпореждането на Главния инспектор за извършването на повторна проверка на предадените за публикуване декларации за 2018 г., с цел отстраняване на пропуски при заличаване на лични данни, ищцата отново не била изпълнила разпореждането като предала за публикуване 38 декларации с пропуски при заличаване на личните данни, което се установявало от докладна записка № РЕГ-02-405/30.07.2019 г. по описа на ИВСС, която била приложена по делото. Това поведение не кореспондирало с изложеното в обясненията на ищцата, че „съжалява искрено“. Счита, че допуснатите от ищцата тежки нарушения на трудовата дисциплина били довели до разкриване на лични данни на магистрати и на лицата от техните семейства, което би могло да породи риск за техните права и свободи. Ищцата била извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1,т.7 КТ, което следвало да се прецени съвкупно при определяне на дисциплинарното наказание, съгласно критериите на чл.189, ал.1 КТ и да не се омаловажава поради това, че е допуснато по небрежност, а не било извършено умишлено. Неправилно СРС бил преценил, че е налице смекчаващо отговорността на ищцата и обстоятелството, че към момента на извършване на дисциплинарното нарушение нямало установена практика да се извършва последващ контрол от втори служител, т.е., че не били предприети организационни и контролни мерки за повишаване на защитата при обработка на данните в декларациите на магистратите преди публикуването им. От приетите по делото доказателства – с.242 – 259 по делото, се установявало, че със заповед № З-32/16.04.2018 г. и на основание чл.3, ал.1,чл.7, ал.1 и чл.12 от Закона за финансово управление и контрол на публичния сектор, Главният инспектор бил сформирал комисия по Система за финансово управление и контрол на ИВСС, която да актуализира и идентифицира потенциалните рискове. От тази заповед се установявало, че именно ищцата е определеното лице, което да формулира функционалната област и целите на звеното, в което работи, да идентифицира и оцени потенциалните събитие или рискове, които могат да повлияят негативно върху постигане на целите на звеното, както и да предложи действия за ограничаване на тези рискове. Идентифицираните рискове и действията за ограничаването им следвало да бъдат включени в Риск-регистъра на ИВСС за 2018 г. От съдържанието на Протокол № 3 от 02.05.2018 г. се установявало, че ищцата е идентифицирала потенциалните рискове при работата на експертите с икономическо образование от специализираното звено за проверки по глава Девета, раздел Първи а от ЗСВ. Сред идентифицираните от ищцата рискове нямало такъв отнасящ се до създаване на контролни дейности с цел намаляване на нивото на допустимия риск в дейността по ръчното изтриване на данни в декларациите. Такъв риск ищцата била идентифицирала едва след момента на извършване на нарушението в писмените си обяснения и исковата молба.Работодателят бил възложил дейността по идентифициране на рискови ситуации на ищцата, която явно не я била извършила, за да се създаде ясна представя на работодателя и да се въведат така сочените адекватни контролни дейности за намаляване на рисковете в допустимите граници в процеса на публикуване на имуществените декларации. Счита, че липсата на контролни механизми при обработката и публикуването на декларациите на магистратите не можели да оправдаят и оневинят ищцата за извършеното от нея дисциплинарно нарушение, изразяващо се неизпълнение на заповед № З-53/15.06.2017 г на Главния инспектор. Сочи, че рисковете по заличаване на личните данни са били идентифицирани именно с тази заповед на Главния инспектор поради което извода на СРС, че непредвиждането на контролни механизми и дейности представляват смекчаващи вината обстоятелства . Допуснато било и процесуално нарушение, тъй като за първото по делото публично съдебно заседание била представена от въззивника, ответник пред СРС, молба от 28.02.2020 г. и доказателства, че не могат да се явят. Видно от протокола от 02.03.2020 г. СРС не бил уважил тази молба. По този начин бил нарушен чл.142, ал.2 ГПК. В това заседание бил разпитан свидетел на страната на ищцата, от което право ответникът бил лишен. Това представлявало нарушение на чл.9 ГПК относно равенството на страните в процеса. Счита, че дори само на това основание обжалваното решение следва да бъде отменено.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което претенциите наищцата да бъдат отхвърлени като се потвърди заповед № ЗЧР-13 от 09.08.2019 г. на Главния инспектор на ИВСС.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС- С.П.И., в който отговор излага становище за неоснователност на същата и правилност на така постановеното решение. Счита, че не са допуснати от първоинстанционния съд въведените с въззивната жалба нарушения и крайните изводи на СРС били правилни. Счита, че е правилен извода на СРС, че не са налице предпоставките за налагане на най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“. Тежестта на нарушението, формата на вината и останалите обективни и субективни обстоятелства, които работодателят бил длъжен да съобрази, не били съобразени от работодателя при определяне на наказанието. Неправилно и неотговарящо на обективната истина било твърдението направено едва с въззивната жалба, че проявената от ищцата „груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения реално е довело до неразрешено разкриване на лични данни по отношение на магистрати и е имало негативен отзвук в публичното пространство. Сочи, че поведението на ищцата и неговите последици изобщо не били станали достояние на никого извън работодателя й. Негативен отзвук в публичното пространство имало разкриването на лични данни от друг служител на ИВСС, а не от С.И.. Именно този отзвук бил предизвикал вътрешна проверка в ИВСС при която били открити пропуски при заличаване на личните данни на магистрати освен при ищцата и при всички останали експерти с икономическо образование, които извършвали тази дейност.

Сочи, че от поведението й не били произтекли вреди за никой от магистратите, чийто декларации същата била обработила. Това изобщо не било взето предвид от работодателя. Последният бил смесил данните от нейното уволнение с това на колегата й К.К.незаличените данни от чиято декларация станали причина за избухване на медиен скандал. Действително, пропуски в 81 файла от 448 файла било показателно, но не и „изключително безотговорно отношение“. Налице бил сериозен проблем при работодателя при контрола и последващата проверка при обработването на личните данни на магистратите. Наложили се били многократни кръстосани проверки за заличаване на лични данни в обработените от всички експерти с икономическо образование декларации. Това било показателно за проблеми с начина на обработка, последващ контрол и организация на работа като цяло при работодателя.

Неправилно въззивникът сочел, че в обясненията дадени от ищцата не се съдържа самокритичност. Ищцата била признала, че е допуснала пропуски, за което била изразила искрено съжаление като пропуските си обяснила с пропуск в запаметяване на промените и човешкия фактор при ръчното заличаване на данните. Въззивникът не бил отчел наличието на мащабно обучение, подобряване и последващи действия от негова страна като работодател с оглед намаляването на възможността за допускане от служителите му на пропуски при обработката на личните данни на магистратите, които били проведени изцяло след уволнението й. Това означавало, че ако поведението й е изолирано, то нямало да се наложи предприемане на тези мерки. Правилно СРС бил приел, че при работодателя не са предприети организационни и контролни мерки за повишаване на защитата при обработка на данните в декларациите на магистратите преди публикуването им. Ако това не е било необходимо, оставало необяснимо защо ИВСС е предприел няколко кръстосани проверки на предадените за публикуване декларации от всички експерти с икономическо образование, след като журналист бил открил незаличени данни от декларация, обработена от колега на ищцата. Това сочело на липса на самокритичност от страна на работодателя, който бил открил съществени пропуски в защита на личните данни на всичките си експерти, да уволни двама и да реши, че вече няма проблем и въпреки това да предприеме последващи действия по подобряване на работата на експертите. Неправилно въззивникът прехвърлял вината за лошата организация на работа на ищцата като служител при него. В длъжностната й характеристика, както и на всички останали експерти не се съдържало задължение за преценка на организацията на работа и предложение до работодателя за подобряването й. Задължението по чл.3, ал.1 от ЗФУКПС било на ръководителите на организациите. Доводите на въззивника били противоречиви, тъй като работодателят със заповед № З-53/15.06.2017 г. бил идентифицирал рисковете в работата на експертите и едновременно с това една година по-късно през 2018 г. очаквал от ищцата да идентифицира риск, по който той вече се е произнесъл.

Допуснатите от експертите грешки били поради липсата на утвърдени вътрешни правила и неупражняването на последващ контрол от друго лице преди публичното оповестяване на декларациите. Такива правила били представени по искане на ищцата, но след уволнението й. Неоснователен бил довода за допуснато процесуално нарушение във връзка с искането на ответника за отлагане на първото по делото публично съдебно заседание. Претендира разноски.