Решение № 1650 от 30.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1650 гр. Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20263110101117 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закон за защита от домашно насилие Производството по делото е образувано по молба, подадена А. Р. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж.к. Вл. В. № * съдебен адрес: гр. В., ул. П. В. № * 1 - чрез пълномощника адв. М. П., Асрещу Е. Е. Р., ЕГН ********** с адрес в с. Г., общ. Д.ч., обл. В., ул. Ал. С. № * –с твърдения за извършени актове на насилие на 14-15.11.2025г., 30.11.2025г.,20.12.2025г. и 13.01.2026г.

В молбата за защита се излага, че молителката преди година и половина чрез общи приятели се запознала с ответника Е. Е. Р.. Започнали да излизат заедно. В последствие връзката им се задълбочила и станали станахме „гаджета“, но никога не са живеели на семейни начала. Това продължило около година. Обсъждали общо бъдеще да живеят заедно, дори стигнали до годеж. В един момент от връзката им, Е. започнал да става много агресивен към молителката и ревнив, като ревността му се изразявала в непрекъснато следене. Предвид тези обстоятелства, молителката заявила, че не искам да се вижда с него и не иска да имат обща връзка.

Сочат се конкретни събития, които се намират за домашно насилие състояли се в срока по чл. 10 ЗЗДН:

1.В средата на м. ноември към 14-15.11.2025г. около17.00 часа-18.00 часа ответника взел с колата си от дома молителката и отишли в района над Л. в ж.к. Вл. В., в една малка горичка. Разговаряли, когато отвтеника отново започнал да става агресивен, да и казва, че никъде няма да ходя без него, искала да си тръгне, да излезе от автомобила. Когато излязла навън, той и взел телефона и го хвърли, хванал я за ръцете, започнал да я бута, дърпа, блъснал я в колата и казал да влиза вътре. Крещял. Когато отново се качили в автомобила, той започнал отново да и вика, че никъде няма да ходи, никъде няма да излиза, че само той ще е с нея. Държал я в колата няколко часа.

2. След две седмици на 30.11.2025г. около 20.30 ч. ответника отишъл в ресторант „Х.“, застана до масата на молителката, като и казал да тръгвам с него. Отишли в автомобила му, той заключи вратите и потеглил. Отново я завел в горичката над Лидъл във 1

Владиславово, започнал да я обижда, да и казва, че не мога да излиза без него, че ще ме убие ако не е с него, а ако се събера с друг мъж ще ги убие и двамата. Заявил и , че има ключ от дома и ако пожелае може да влезе нощно време и да я убие.

3. Но почивка на 21.12.2025г. започна да и вика и казва, че не може да излиза без него, хванал я за ръката и я дръпнал, като при това скъсал златната и гривна.После я заключил отново в колата, хванал кожената възглавница от облегалката на колата и я ударил молителката с нея през лицето. Молителката излязла от колата и хукнала да бяга, но той я настигнал и отново я отвел в колата, след известно време склонил и я върнал, като я оставил пред салона на майка и..

4. На 13.01.2026г., отивайки към фитнес FULL MAX на бул. Хр.Б., около 17.00 ч., вървейки от дома си към спирката чула, че някой бяга след нея.След като се обърнала видяла ответника.Приближил се и започнал да и вика къде отивам и защо не му отговарям и блъснал кош за боклук. След като отишла във фитнеса, , приближил се до нея, взел и телефона и я блъснала, като молителката паднала на земята.

5.Около една седмица след 13.01.2026г. отново била във фитнеса, когато ответника започнал да и звъни и пише съобщения. След известно време дошъл и стоял пред фитнеса, след което влязъл в залата дръпнал я за ръката, като казал на молителката да тръгва. Твърди, че ответника продължава да я следи и да стои пред дома и.

В съдебно заседание молителката се явява лично, и чрез процесуалния си представител, и поддържа молбата. Молителката желае молбата и да бъде уважена,тъй като се страхува за живота си, от поведението му, тъй като не спирал да я притеснява.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, и чрез процесуалния си представител, като оспорва твърденията в молбата. Твърди, че е имало пререкания между страните, но отрича да е извършил домашно насилие спрямо нея. Процесуалният представител на ответника счита, че развилата се ситуация е типична за тийнейджърски отношения, а насилие в неговия чист вид не било установено.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Депозирана е от молителката декларация/л.5/, в която декларира, че ответникът е упражнил спрямо нея психическо и физическо насилие и е изложила твърдения, идентични на тези в сезиралата съда молба. От справка в деловодната система на ВРС се установява, че спрямо ответника във ВРС няма друго образувано дело за защита от домашно насилие. От представената Справка за съдимост се установява, че ответникът не е осъждан.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ф. Х. / майка на молителката/ се установява, че страните са били гаджета около година и половина, като през този период често са се карали .Свидетелката споделя, че ответника е бил доста ревнив, постоянно се карал на дъщеря и. Никъде не я пускал. Споделя, че дъщеря и често е идвала в тях разплакана. Държал дъщеря и в колата си. Разказва, че през ноември и декември е имало случки, при които ответника е казвал, че е ударил дъщеря и към края на декември. Споделя, че ответника пред нея бил признал, че я е ударил с една възглавничка на колата и показал как я е ударил. Разказва още, че след две седмици пак започнал да я преследва, като казал на свидетелката по телефона „няма да свърши, моя ще е. Потърсила помощ от бащата и сестрата на ответника.Твърди, че след раздялата около месец и половина, ответника, всяка нощ е бил пред блока., като свидетелката е излизала да говори с него. Споделя, че към края на ноември, ответника и скъсал роклята, с която отново щяла да празнува бал. Разказва, че към края на ноември месец, в телефонно обаждане с другата си дъщеря, разбрала, че Е. дошъл изнервен и отвел дъщеря и, като пак я заключил в колата , взел и телефона.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ст.К. се установява, че познава А. от основното училище, а Е. покрай нея.Посочва, че година и половина били заедно, като от около 4 месеца били разделени. За последно видяла Е. във фитнеса на 14.01.2026г. Били двете с А. във фитнеса, а той започнал да й звъни от скрит номер, започнал да й пише съобщения, после на нея започнал да звъни. Разказва, че се качил, дошъл при нея на пътеката и стоял при нея, дръпнал я настрани, хванал я за рамото и не я пускал, искал да говори с нея. Ответника не си тръгнал и седял с тях до края на тренировката. Посочва, че не е била свидетел на заключването на молителката в колата , но тя и споделяла всичко.

2

Разказвала и как ответника я заключвал, стоят само двамата и не искал да излиза. За края на ноември месец, свидетелката споделя, че ответника посегнал и ударил по дясната буза с възглавничка.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.В.С. /майка на ответника/ се установява, че връзката между страните е продължила около две години, като постоянно имало скандали, карали се. За насилие не знае той да е употребявал спрямо нея.Не е чувала нито от молителката, нито от други, че синът и упражнявал някакво насилие спрямо А..Нямала индикации за извършвани насилствени действия.Разказва, че често между страните е имало конфликти, на които тя е ставала свидетелка.. Не е била свидетел на актове извършени от сина и, само видяла скъсаните гривни и възглавниците. Последно била свидетел как майката на А. се обадила на дъщеря и, телефона бил на високоговорител и тогава майката на А. казала на нейната дъщеря, че ще счупят кокалите на синът и, че ще го пребият, че ще му заведат дело.Споделя, че не знае повода за обаждането на майката на А. към дъщеря и.

От показанията на разпитаната по делото свидетелят Ал.И.И. , /мъж на сестрата на ответника/ се установява, че ответника му е споделял за проблеми и караници с молителката.Разказва, че не му е споделяно за насилие, нито е ставал свидетел на такива действия.Разбрал, че Е. искал да предложи брак, бил закупил пръстен, бил направил резервация за самото предложение.Впоследствие разбирал от него, че молителката се е скарала с него на самото предложение, че не била доволна от предложението, че не била харесала пръстена.Пряко не бил ставал свидетел на акт на насилие помежду им. Разговарял с молителката общо 2-3 пъти. Тя не се е оплаквала че я е заключвал в колата, че я преследвал, да е искала съдействие да престане с такива действия, нито той се е оплаквал за насилие. Посочва, че след получаване на призовката ответника бил в депресивно състояние.Разказва, че молителката се е интересувала от него след прекратяването на връзката.

Приобщена към доказателствения материал по делото е електронна кореспонденция между страните по приложение „Messenger“ със съобщения с превод от турски език.По делото са приобщени и по реда на чл.204 ГПК, тридесет и четири снимки и седем броя видеоклипове.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗЗДН.

Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН. Молбата е редовна и подадена в срок, съобразно чл. 9 и чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителката да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие. Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката Целта на защитата по ЗЗДН е да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му, като се предвижда всяко лице, пострадало от домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2 -4 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита.

Производството по чл. 12 и сл. от ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии, като не е обвързан с исканите от молителя мерки за защита.

Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие, които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срок до един месец преди 3 сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се разглеждат деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за възпитателските и родителските качества и способности на който и да било от родителите.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство. Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, се определя всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Липсва легална дефиниция на понятието "психическо и емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Последното разглеждано в контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.