Решение № 556 от 16.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Пазарджик, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220105121 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 чрез пълномощник - юрк. С. К., срещу Г. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес с. З., общ. Пазарджик, ул. „******, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 2414,13 лева, от които 1092,06 лева главница на основание сключен Договор за паричен заем № 495166 от 21.06.2021 г.; 197,35 лева договорна лихва за периода 21.06.2021 г. до 21.10.2022 г.; 1124,72 лева неустойка, законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на задължението.

В исковата молба, уточнена с последващи молби, се твърди, че е сключен Договор за паричен заем № 495166 от 21.06.2021 г. между „Креди Йес” ООД като кредитодател и ответника Г. Н. Д. в качеството му на кредитополучател. Твърди се, че съгласно сключения договор за заем ответникът е получил в заем сумата от 1500 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 16 вноски по 224 лева в срок до 21.10.2022 г. Общата сума, която потребителят е следвало да върне била в размер на 1959,19 лева.

По отношение на претендираното вземане за неустойка се посочва, че същото е формирано като сбор от сумата по чл. 8 от договора - 1624,81 лева неустойка, която потребителят дължи поради непредставяне на обезпечение и сумата по чл. 14 от ОУ към договора- 109,21 лева неустойка от 10 % върху остатъчната главница при неизпълнение на договорно задължение. Сборът от двете неустойки е в размер на 1734,02 лева.

Сочи се, че ответникът извършил плащания в общ размер на 1279,08 лева, които били 1 съотнесени за погасяване на задълженията по договора, както следва: 407,94 лева за главница, 261,84 лева за договорна лихва и 609,30 лева зе неустойка. Останалите суми по договора останали неплатени.

Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г. „Креди Йес” ООД в качеството му на цедент е прехвърлило вземанията си по договора за потребителски кредит на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, за което длъжникът е уведомен. В случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, прави изявление за уведомяването му с връчването на препис от съдебните книжа и приложеното там уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

За дължимите суми ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК, което било отхвърлено. В указания от съда едномесечен срок предявява настоящата осъдителна претенция.

Претендира разноските, вкл. в заповедното производство. Ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска да бъдат уважени предявените искове. Във връзка с изложеното в ОИМ, че ответникът е платил задълженията си, посочва, че общият размер на извършените от ответника плащания по договора е 1288 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Н. Д. чрез пълномощник– адв. Л. К. от АК Пазарджик депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Не оспорва, че на 21.06.2021 г. между „Креди Йес” ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 495166 за сумата от 1500 лв., която ответникът се е задължил да върне на 16 вноски по 224 лева, общо сумата от 1959,19 лева до настъпване на крайния срок на договора.

Оспорва, че дължи претендираните суми поради плащане. Твърди, че е надплатил сумата от 1959,19 лева, тъй като е извършвал плащания в полза на цедента. Общият размер на платената сума възлизала на 2070,86 лева.

Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответната страна не се явява лично. Представлява се от пълномощник – адв. Л. К. от АК Пазарджик, който моли съдът да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 4305/2024 г. по описа на РС Пазарджик се установява, че същото е образувано въз основа на заявление от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225 с искане за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Г. Н. Д. за вземане в размер на 2414,13 лева, от които 1092,06 лева главница, 2

1124,72 лева неустойка и 197,35 лева договорна лихва за периода от 21.06.2021 г. до 21.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С Разпореждане № 8650 от 18.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 4305/2024 г. заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист против Г. Н. Д. за посочените вземания. Със същия акт съдът е указал на заявителя, че досежно вземанията, за които заявлението е отхвърлено, може да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като ангажира доказателства за това по делото.

Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на осъдителен иск е получено от ищеца на 05.11.2024 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия осъдителен иск.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото - договор за паричен заем № 495166 от 21.06.2021 г., погасителен план, общи условия в сила от 22.01.2020 г. се установява, че между „Креди Йес“ ООД като заемодател и ответника Г. Н. Д. като заемател е сключен договор за паричен заем № 495166 от 21.06.2021 г. В чл. 3 от договора е уговорено, че заемодателят предоставя на заемателя потребителски заем при следните параметри: 1.

Размер на отпуснатия заем - 1500 лева; 2. Размер на погасителна вноска – 122,45 лева 3. Ден на плащане - 21-во число; 4. Вид вноска - месечна; 5. ГПР - 48, 116 %; 6. Брой вноски - 16; 7.

Месечен лихвен процент - 3,330%; 8. Дата на първо плащане - 21.07.2021 г.; 9. Обезпечение да /по чл. 6 от договора/; 10. Дата на последно плащане - 21.10.2022 г.; 11. Такса за усвояване - няма; 12. Обща сума за плащане – 1959,19 лева. Срокът на договора е уговорен в размер на 16 месеца – чл. 3. 1 от договора. Лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора чл. 3. 2. от договора. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че заемателят с полагането на подписа си е удостоверил, че надлежно е получил заемната сума в размер на 1500 лева съгласно параметрите, посочени в чл. 3 от договора и се е задължил да я заплати на заемодателя в сроковете и условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и в Общите условия към договора за заем.

С чл. 6 от договора за заем страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на заемателя: 1.

Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; З. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Според чл. 8 от договора за заем с подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за 3 заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1624,81 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за заем.

Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем, страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговарят в самия договор учредяването на следното обезпечение: Гаранти - две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Видно от приложения погасителен план, неразделна част от договора за паричен заем е, че месечната погасителна вноска без неустойка по чл. 8 от договора за заем е в размер на 122,45 лева, като последната вноска е в размер на 122,44 лева и е с падеж 21.10.2022 г. В погасителния план е включен и размерът на разсрочената неустойка по чл. 8 от договора за заем при липса на обезпечение в размер на 101,55 лева месечно /последна вноска в размер на 101,56 лева/. Така общият размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от договора за заем е в размер на 224 лева месечно, видно от погасителния план.

Не е спорно между страните, че ответникът е получил заемната сума в размер на 1500 лева.

Установява се, че в деня на сключване на договора за паричен заем 21.06.2021 г. ответникът Г. Н. Д. е издал запис на заповед, с който се е задължил да заплати на предявяване на „Креди Йес“ ООД сумата от 3584 лева, съставляваща общо дължимата сума по кредита, с включената неустойка при непредоставено обезпечение. Записът на заповед е предявен на длъжника на 22.06.2021 г.

На 12.01.2024 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който „Креди Йес“ ООД е прехвърлило на заявителя „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД вземания, произхождащи от договори с трети лица по смисъла на ЗЗД, ЗПК, ЗКИ и ЗЗП и ТЗ, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.

Вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, като в същото фигурират данни за сключения договор за кредит с ответника и посочени дължи суми по него – 1092,06 главница, 197,35 лева договорна лихва и 1124,72 лева неустойка. Не е и спорно между страните, че ищцовото дружество е цесионер по Договор за прехвърляне на парични задължения от 12.01.2024 г., като по силата на Приложение № 1 към него на ищеца са му прехвърлени посочените вземания на „Креди Йес“ ООД по сключения между него и ответника договор за паричен заем № 495166 от 21.06.2021 г., изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Не се оспорва, че ответникът е уведомен за извършената цесия преди предявяване на иска – на 23.01.2024 г., което обстоятелство се установява и от приложената обратна 4 разписка, находяща се на л. 14 от делото. Уведомяването е извършено от ищеца в качеството му на цесионер, надлежно упълномощен за това, видно от приложеното на л. 29 от делото пълномощно от цедента.

В подкрепа на твърденията си, че задълженията по договора са изцяло погасени ответната страна е представила писмени доказателства: приходен касов ордер № 599 от 01.03.2021 г. за сумата от 225 лева, приходен касов ордер № 1219 от 07.05.2021 г. за сумата от 233 лева, разходен касов ордер № 338 от 21.06.2021 г. за сумата от 1500 лева с основание „отпуснат кредит“, приходен касов ордер № 1460 от 01.06.2021 г. за сумата от 224 лева, приходен касов ордер № 1583 от 21.06.2021 г. за сумата от 445 лева, приходен касов ордер № 1586 от 21.06.2021 г. за сумата от 603,86 лева, приходен касов ордер № 1587 от 21.06.2021 г. за сумата от 16 лева, приходен касов ордер № 2081 от 18.08.2021 г. за сумата от 224 лева и приходен касов ордер № 3211 от 29.12.2021 г. за сумата от 100 лева. Представеният РКО за сумата от 1500 лева с основание „отпуснат кредит“ и дата 21.06.2021 г. удостоверява усвояване на сума по кредит, а не погасяването й. Една част от приходните касови ордери /№ 599 от 01.03.2021 г. за сумата от 225 лева, № 1219 от 07.05.2021 г. за сумата от 233 лева и № 1460 от 01.06.2021 г. за сумата от 224 лева/, с които се твърди, че доказват плащания по договора са с дати, предхождащи датата на сключване на процесния договор. Друга част от тях съвпадат с датата на сключване на процесния договор. Тези обстоятелства налагат извод за съществуването и на други облигационни правоотношения между същите страни по договор за кредит. При тези обстоятелства и доколкото в приходните касови ордери липсва посочен номер на договор, за който се отнася съответното плащане, съдът счита, че представените от ответната страна писмени доказателства не доказват надлежно плащане на сума по процесния договор в размер на общо 2070,86 лева, както се твърди в ОИМ.