Акт от 21.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- 1566/2018
- Подписан
- 21.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 · Закон за международния търговски арбитраж
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./
21.10.2026 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1566/2018 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Имекс Груп“ ООД (Лтд), Чешка Република, срещу „Джайден
Юнайтед България“ ЕООД, гр. София и „ДДК Инвест“
ООД – в ликвидация, гр. Варна.
С молба вх. №
261043/11.09.2026 г., ищецът изрично е заявил, че не поддържа исканията си за привличане на трети лица в процеса.
При служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявеният иск е допустим.
При служебно извършена справка в Търговския регистър по партида на ответника „ДДК инвест“ ООД – в ликвидация, съдът констатира, че по отношение на дружеството е открита процедура по ликвидация, неприключила към настоящия момент. Доколкото правосубектността е абсолютна процесуална предпоставка, за чието наличие съдът следи служебно във всяка фаза на висящия исков процес, е налице необходимост ежемесечно да бъдат извършвани справки в Търговския регистър досежно развитието на процедурата по ликвидация на търговеца. Въз основа на гореизложеното, следва да бъде изискана и справка (удостоверение) за актуално състояние на ищцовото дружество, придружена от превод на български език, доколкото представената по делото е от 2018 г.
В първоначално депозирания по делото отговор на искова молба от ответника „Джайден Юнайтед България“ ЕООД е направено възражение за прихващане, което съдът намира за недопустимо, като съображенията за това са следните:
Възражението за прихващане е основано на твърдения, че в резултат от договорното неизпълнение на ищеца по процесните договори, ответникът „Джайден Юнайтед България“ ЕООД бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си по сключен със „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД договор № 40/06/2012 за покупко-продажба на стоката по ЛОТ 3 от обществената поръчка, вследствие на което претърпял загуби под формата на дължими в полза на съконтрахента неустойки, претендирани по в. т. д. № 5687/2017 г. на Софийски апелативен съд; т. д. № 1734/2018 г., т. д. № 1516/2018 г. и т. д. № 2876/2017 г., всичките по описа на Софийски градски съд.
Възражението за прихващане е средство за защита срещу предявен осъдителен иск, когато с този иск се претендира едно изискуемо вземане, което може да бъде компенсирано с вземането, предявено с възражението за прихващане, до размера на по-малкото от тях. В случая, съдът е сезиран с конститутивен иск по чл. 135 от ЗЗД, фактическият състав на който включва установяване наличието и дължимостта на определено парично вземане от ответника „Джайден Юнайтед България“ ЕООД, но не и искане за осъждането му. Освен това, предмет на Павловия иск е съществуването на потестативното право на кредитора, а не правото на вземане, по което не се формира сила на пресъдено нещо. (в този смисъл: т. 2 от ТР № 2/2017 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС). На следващо място, налице е арбитражна клауза (чл. V, т. 2 от договор № IG–JUB/052011 от 26.05.2011 г., респ. в чл.
11, т. 2 от договор № JUB/092013 от 23.09.2013 г.), явяваща се пречка за разглеждане на съдебното изявление за прихващане, по аргумент от разпоредбата на чл. 19 ГПК. Нормата на чл. 8 от ЗМТА предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. На същото основание, следва да се приеме, че макар и да не са заявени спорните вземания на ответника чрез иск, а чрез възражение за прихващане, съдът не може да ги разглежда в исковия процес, поради отвода за наличие на арбитражно споразумение. Отводът за неподведомственост на спора е направен в срок с допълнителната искова молба, първото действие веднага след отговора на исковата молба, на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК, с който ответникът е отправил изявление за прихващане. Поради което и релевираното възражение за прихващане не би могло да бъде прието за разглеждане в производството по делото.
Предвид естеството на предявения иск, производството по делото следва да се разгледа по реда на Глава „Тридесет и втора“ от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа между страните.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът, следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
С оглед изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава „Тридесет и втора“ от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 15.01.2027 г. от 14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от настоящото определение.
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение за прихващане на „Джайден Юнайтед България“ ЕООД с негово вземане срещу „Имекс Груп“ ООД (Лтд) за сумата от 1 018 420 щатски долара, представляваща претърпени загуби под формата на дължими в полза на съконтрахента неустойки, претендирани по в. т. д. № 5687/2017 г. на Софийски апелативен съд; т. д. № 1734/2018 г., т. д. № 1516/2018 г. и т. д. № 2876/2017 г., всичките по описа на Софийски градски съд.
ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:
Производството е образувано по предявен от „Имекс Груп“ ООД (Лтд), със седалище и адрес на управление: Чешка Република, 70200 Острава, Моравска Острава, ул. „Миличова“ 1343/16, вписано в ТР, воден от Окръжния съд в Острава, с Идентификационен номер 25829050 срещу „Джайден Юнайтед България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кирил и Методий“ 7, ет. 1, ап.
1 и „ДДК инвест“ ООД – в ликвидация, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дунав“ № 2, ет. 1, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване недействителност на апорт, извършен от първия ответник в капитала на втория ответник, със Съгласие за апорт на имоти в „ФФК инвест“ООТ от 17.07.2018г., вписан в ТР по партидата на дружеството с № 20180731103844, на следните недвижими имоти:
1.) Първи надпартерен етаж (кота +3,56 м.), представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД–18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, от офис сграда № 1, находяща се в гр. Варна, Община Варна, Област Варна, Район „Одесос“, ***, етаж 1, със застроена площ от 285,02 кв.м., заедно с 18,9873 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, в който е построена сградата, или с обща площ на етажа с включени общи части от 330,76, предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта: 1, при граници: на същия етаж: няма под обекта - самостоятелен обект с идентификатор № *** над обекта - самостоятелен обект с идентификатор № *** и при граници по документ за собственост: от четири страни външен зид към ПИ № 339;
2) Недвижим имот
– находящ се в област Варна, община Варна, град Варна, Район „Приморски“, в квартал „Виница“, местността „Баба Алино“, който, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор ******, попадащ в територия с трайно предназначение: урбанизирана, с определен начин на трайното му ползване: за друг вид застрояване, като същият е с посочени: площ от 9 181 квадратни метра, номер по предходен план парцел I-60217, в квартал 9 и съседи: североизток – поземлен имот с идентификатор ***, северозапад – поземлен имот с идентификатор ***, и югоизток и югозапад – поземлен имот с идентификатор ***, а съгласно доказателствения нотариален акт, същият имот е описан, като поземлен имот с № 060217, площта му е 9 166 квадратни метра, и е с граници: поземлен имот 464009, поземлен имот 060006 и поземлен имот 060470;
3) Авто-мото полигон, находящ се в землището на село Каменар, ЕКАТТЕ 35701, Община Варна, Област Варна, който съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-11/13.01.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор ******, с площ от 26 798 кв.м., номер по предходен план:
16, с начин на трайно ползване съгласно скица: за складова база, при граници: поземлен имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №
***
В исковата молба, ищецът поддържа, че се явява кредитор на изискуеми вземания на ответника „Джайден Юнайтед България“ ЕООД по силата на договор № IG-JUB/052011 от 26.05.2011 г. (Договор № 1), с предмет: сътрудничество на двете дружества по обща процедура за покупка от Министерството на отбраната на Република България, респ. последваща продажба на стоки, представляващи набор от резервни части за военна техника и договор № IG-JUB/092013 от 23.09.2013 г. (Договор № 2) за доставка на боеприпаси, заедно с всички сключени анекси и приложения между страните. Подробно в ИМ разяснява хронологията на развилите се между страните договорни отношения по повод сключените между страните съглашения. Сочи, че във връзка с Договор № 1, на дата 31.05.2011 г., в изпълнение на поетите от негова страна задължения, е превел сумата от 750 000 щатски долара в полза на „Джайден Юнайтед България“ ЕООД. Касателно Договор № 2, твърди, че в изпълнение на процесното съглашение, превел първоначално сума в размер на 216 000 щатски долара, представляваща стойността на уговорените стоки, както следва: 108 000 щатски долара на дата 01.10.2013 г. и 108 000 щатски долара на 25.10.2013 г., в рамките на договорените срокове. Последващо, сочи, че заплатил в полза на първия ответник и сумата от 548 000 щатски долара на 26.03.2014 г. Заявява, че предвид неизпълнение на поетите задължения по сключените между страните горецитирани съглашения от страна на ответника „Джайден Юнайтед България“ ЕООД, отправил изявления за оттегляне/прекратяване от/на договорите, достигнали надлежно до знанието на първия ответник. Настоява, че в изпълнение на това негово право, получил връщане от страна на ответника само на следните суми: 100 000 щатски долара по Договор № 1 и 516 000 щатски долара във връзка с Договор № 2.
Излага, че процесните вземания (650 041 щатски долара по Договор № 1, доколкото плащането от 100 000 щатски долара било намалено със сумата от 41 долара за банкови такси и 248 500 щатски долара по Договор № 2) са предмет на арбитражни дела № 200011-2018 и № 600526-2018 по описа на Арбитражната институция при Швейцарската търговска Камара (понастоящем Швейцарски арбитражен център АГ). Поддържа, че дългът е изрично и многократно признаван писмено от длъжника. Твърди, че процесният апорт е извършен умишлено във вреда на кредитора – в условията на висящ спор, непосредствено след писмено потвърждение на задълженията и след узнаване за наложени запори досежно собствените банкови сметки на длъжника, по отношение на които е била установена липса на средства. Изтъква свързаност между участващите дружества, учредяването на втория ответник на адрес на един от апортираните недвижими имоти, непосредствено след признаването на дълга, както и факта, че посредством извършения апорт, длъжникът се е лишил от последните си ликвидни недвижими активи, замествайки ги с трудно изпълняеми дружествени дялове, което обективно уврежда интересите на ищеца и обосновава правния му интерес от предявяване на Павловия иск. Свързаността между ответниците е основана на твърдения, че управителят и първоначален ЕСК на „ДДК Инвест“ООД е Делчо Консулов, който е тясно свързан с Борис Бодев (управител и съдружник в „Джайден Юнайтед България“ ЕООД в периода 05.05.2015г. – 31.1.2017г.), тъй като с него съвместно управляват Сдружение „Тенис клуб „Дръзки“, а Делчо Консулов в периода 14.11.2012г. – 05.08.2016г. е бил управител на „Ей Ти Интернешънул“ЕООД, чийто ЕСК е Борис Бодев.