Решение № 1487 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1487 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110112279 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Р. Г. Д. за сумата 1013,50 лева - цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. „***, *, аб.№350704, ведно със законна лихва от 29.04.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата 121,09 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от 15.09.2022г. до 12.04.2024г., за сумата от 44,96 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 29.04.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 9,90 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от 16.07.2021г. до 12.04.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 25616/2024г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от “Далсия“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да има качеството на клиент на ТЕ спрямо процесния имот. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца и относно вземането за цена за услуга дялово разпределение. Оспорва в имота да е доставяна топлинна енергия 1 на претендираната стойност. Позовава се на решение от 03.07.2023г. по адм.д. № 746/2021г. на ВАС, с което е отменена т.6.1.1 от Методиката към Наредба за топлоснабдяването.

Позовава се на нарушение на чл.62 ЗЗП, защото ответницата не била поръчала доставка на топлинна енергия в имота и съответно не дължала нейната цена. Следвало да се представят доказателства и за изправността на уредите, чрез които се извършвало измерването на ТЕ през процесния период. Оспорва като неоснователни и акцесорните претенции.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца - “Далсия“ ООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство по делото нотариален акт за собственост на жилище, построено върху земя – общинска собственост от ЖСК „***, том № III, рег. № 7531 , дело № 461 от 2001г. се установява, че ответницата е придобила собствеността върху процесния имот на 01.09.2004г. По делото няма данни и твърдения, че впоследствие ответницата се е разпоредила с имота или на друго основание е изгубила правата си върху имота, поради което съдът приема, че ответницата е собственик на процесния имот през процесния период (арг. чл.99 ЗС). Като собственик на имота ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

За възникване на договорно правоотношение между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия за битови нужди до имота е без значение дали ответницата е дала изрично съгласие за доставката. Не е нарушена нормата на чл.62, ал.2 от Закона за защита на потребителите, т.е. не е налице хипотеза на непоискана услуга. При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици – арг. чл.133, ал.2 ЗЕ. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно 2 решение № 2/2016г. по тълк.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС. Това тълкуване на закона е споделено и в решение на СЕС от 05.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17, задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК, в което е прието, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота радиаторите са затапени/демонтирани. През процесния период е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база служебен очет поради неосигурен достъп на база брой потребители – 1 лице при нормативно определен разход в размер на 140 л. за денонощие.

Начислена е и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която е определяна съобразно нормативните изисквания за процесния период.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 3.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 1143,74 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 429,21 лева и сума за доплащане като резултат от изравнителни сметки в размер на 714,53 лева.

От заключението се установява още, че през процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминавал през метеорологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност, като броят на извършените проверки, датите на тяхното извършване и наименованието на извършилите и серитифицирани технически лица са описани в т.16 и т.17 от раздел II от заключението. По делото като доказателства са приети протоколи за проверка на общия топломер по местонахождение на процесния имот – л.53 и сл. Вещото лице е отбелязало, че последната метрологична проверка на топломера след 2018г. е проведена през 2021г., вместо през 2020г.

Тази констатация на вещото лице обаче не променя извода за доказаност на доставеното в 3 имота количество ТЕ, защото през 2021г. при проведената метрологична проверка не е установена техническа неизправност на топломера, което да обоснове извод за неправилно изчисляване на задълженията.

Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.