Решение № 346 от 07.10.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Благоевград, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Илина В. Георгиева като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20241210200577 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Н. Б., в качеството му на управител на „Б********** със седалище и адрес на управление гр.Р*****, ул.”Б**** К*******, подадена чрез адв. Д. Т., със съдебен адрес гр.С******, ул.“Л*****, ***** против Наказателно постановление№ 420010030/27.02.2024г. на Директора на РД“Автомобилна администрация“ София, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, сочи се, че е издаден изцяло в нарушение на императивните разпоредби на чл. 57 от ЗАНН, твърдят се пропесуални нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя, оспорва се извършване на нарушение. Иска се отмяна на атакуваното НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата. По същество излага доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, твърди процесуални нарушения при ангажиране отговорността на дружеството жалбоподател, както и че в случая липсва нарушение. Претендира разноски.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не ангажират представител по делото и становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката от наказващия орган е направено възражение за прекомерност на разноски.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото 1 доказателствен материал и закона, установи следното:

На 02.02.2024 г., в сградата на наказващият орган в гр.Благоевград, бул.“Св.Д.Солунски“ № 77А, е извършена проверка на дружеството-жалбоподател, притежаващо Лиценз на общността за извършване на превоз на товари с № 14873.

Проверката е осъществена от инспекторите Д. и Т., като за нея дружеството-жалбоподател е било предварително уведомено с Известие /Писмо/ № 11-56-10375/1/10.01.2024 г, получено от управителя, с което са изискани множество документи, касаещи превозвача и ППС на дружеството, подробно описани в известието, като сред тях били и тахографски листове на водача от аналогоф тахограф, монтиран в МПС, с марка И*******, с рег. № ******* .. В известието било посочено, че проверката ще се извърши в седемдневен срок от получаване на известието, като според показанията на свидетелите продължила няколко дни и в конкретния случай била извършена на 02.02.2024г. На посочената дата се явило упълномощено лице М. , което представило част от изисканата информация, но не били представени тахографски листове на водача от аналогоф тахограф, монтиран в МПС, с марка с марка И******, с рег. № ********, като било установено, че със същото МПС е извършван превоз. Констатациите били отразени в КП, подписан от упълномощеното лице, като св. Т. в присъствието на св. Д. съставил на дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 339906 от 02.02.2024г. в който констатираното било квалифицирано като нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвП и документът е предявен и връчен срещу подпис на упълномощеното лице, което подписало акта, като посочила, че проверката не е извършена в нейно присъствие.

Въз основа на този акт и след като възприел идентична фактическа обстановка на 27.02.2024 г. Директорът на РД“Автомобилна администрация“ София издал и обжалваното Наказателно постановление № 42-0010030, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

НП е връчено на упълномощено лице на 20.03.2024, като в законоустановения срок била подадена и разглежданата в настоящото производство жалба.

При разпита на двамата свидетели по акта Д. и Т. същите твърдят, че констатирали описаното в акта нарушение на дружеството жалбоподател на база проверка и документи.

Поддържат констатациите си. Чрез показанията на тези свидетели се установява още процедурата по съставяне на АУАН, както и поведението на св.М..

Представени са констативен протокол от извършена проверка, заповед за определяне на служителите, които да извършат проверка, заповед за назначаване на издателя на атакуваното НП, протокол за технически преглед, данни за МПС.

В хода на съдебното производство са допуснати и разпитани св.П. и св.М., които чрез показанията си установява своето участие в проверката и взаимоотношенията си с дружеството-жалбоподател.

2

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи.

Достатъчно ясно е и мястото нарушение . В случая дружеството е санкционирано за нарушение, изразяващо се в бездействие, като за място на нарушение, когато нарушението се състои в бездействие, се приема местонахождението на съответния орган, пред който е било дължимо действието.Предвид обстоятелството, че контролът по прилагане разпоредбите на ЗАвПр е възложен на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация, в чиято структура съобразно устройствените правила е включена и Регионална дирекция "Автомобилна администрация", -София, подпомагаща дейността на Изпълнителния директор на Агенцията и осъществяваща контролните функции на Агенцията по различните нормативни актове, следва да се приеме, че мястото на извършване на нарушението е именно мястото, където е следвало да бъдат представени според посоченото документите, като съобразно и седалището и адрес на управление на дружеството се установява, че попада в териториялния обхват на отдела, където е и 3 констатирано.

Неоснователни са и възраженията, че АУАН е предявен и връчен на лице без нужната представителна власт. На първо място АУАН е връчен не на св.П. а на св.М., която видно от представено Пълномощно /л.12 от делото/, има право да представлява жалбоподателя пред Автомобилна администрация, като има правото да подписва, подава и получава всякакви документи, свързани с търговската дейност на дружеството, включително да подписва и получава актове и наказателни постановления, поради което в случая същата е изрично упълномощена и притежава нужната представителна власт да участва от името на дружеството в административнонаказателното производство, включително и да получава АУАН. За пълнота следва да бъде посочено, че дори и упълномощаването да беше да получава документи от тази институция, настоящия съдебен състав приема, че съответното лице има представителна власт. Изразът да получава всякакви документи от тези органи, когато е посочено и ИИ“АА“, съдът приема, че това включва и актове за установяване на административни нарушения, доколкото в ЗАНН няма специфични от общите изисквания за представителство на юридическите лица в административно наказателното производство. /В този смисъл Решение №1284/2016г., постановено по кнахд №390/2016г. по описа на Административен съд гр.Благоевград/. Съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато с него съществено се засяга правото на защита на лицето да разбере за какво нарушение е подведен под отговорност, за да може да организира защитата си в пълен обем, като тези нарушения представляват отменителни основания, ако са допуснати в хода на административнонаказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН, който в случая е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството жалбоподател, като във връзка с посоченото от св.М., че актовете били готови, следва да се посочи, че от показанията на св.Д. и Т. се установява, че същата е идвала и слизала до офиса си, поради което съдът приема, че същата е присъствала както на проверката, удостоверено от подписания протокол, така и при съставяне на АУАН. Още повече актът й е бил предявен да се запознае със съдържанието му и да го подпише на същата дата, като й е била осигурена възможност да направи писмени възражения, поради което и съдът намира, че по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя с връчването на АУАН на упълномощено лице. Идентични са изводите на съда и по отношение доводите за нарушение, свързано с връчване на наказателното постановление на лице без представителна власт. Приложено по делото пълномощно удостоверява, че св.Попов има право да представлява дружеството, като получава документи, а от друга страна в случая надлежното връчване на НП има отношение единствено към срока за обжалване, като в случая с оглед подадената жалба в срок по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Не може да бъде прието за съществено нарушение и това, че акта е съставен в присъствието само на един свидетел, както и че не било посочено в какво качество го е подписал. Законодателят не поставя такова изискване, още повече свидетелят е в достатъчна степен индивидуализиран. По отношение възраженията, че акта е подписан само от един свидетел следва да се отбележи, че в закона е поставено изискване за двама 4 свидетели единствено в случая, когато няма очевидци на нарушението, в слчуая св.Д. е присъствал и на установяване на нарушението и на съставяне на акт, поради което разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е спазена.

В случая обаче съдът констатира, че начинът, по който е формулирано фактическото обвинение води до неяснота във волята на наказващия орган, относно това какво точно нарушение е извършил жалбоподателя. Санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява и отказва да предостави за проверка от контролните органи на тахографски листа или картата на водача за период 365 дни, т.е. сред възможните форми на изпълнителното деяние няма „не представя информация“, както е посочил АНО в случая,т.е. формулирането в случая на обвинение за непредставяне на процесната информация не е предвидено като наказуема форма на изпълнителното деяние от законодателя. Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация от превозвача не са описани в АУАН и в НП и няма формулирано обвинение за това.