Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3164 от 08.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38511/2021
Вид
Решение № 3164
Подписан
08.04.2022
Състав
ПЕТЯ ТОШКОВА СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3164 гр. С., 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. В. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. В. Гражданско дело №

20211110138511 по описа за 2021 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу АНТ. Г. Т., ЕГН ********** и ЕЛ. М. Т., ЕГН **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане на сумата от 4928,62 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума в размер на 1054,86 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 15.2.2021 г., сумата от 27,37 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5,18 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 15.2.2021 г. и 170,32 лв. разноски по делото.

По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 12086/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповед е връчена на длъжниците и в законоустановения срок от същите са подадени възражения, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.”Д“, бл., ет., ап., аб.№ 177466 са потребявали топлинна енергия за посочения период, която не са заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че дължат посочените в заповедта суми при квоти както следва:

АНТ. Г. Т. дължи сумата от 1239 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна 1 лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума в размер на 263,72 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 15.2.2021 г., сумата от 6,84лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,3 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 15.2.2021 г.

ЕЛ. М. Т. дължи сумата от 3716,99 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума в размер на 791,14 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 15.2.2021 г., сумата от 20,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 3,88 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 15.2.2021 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от АНТ. Г. Т. и ЕЛ. М. Т., с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва се ответниците да са клиенти на топлинна енергия, ищецът да е доставил услуга с твърдяното количество и качество.

Противопоставя се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците, като потребители, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

2

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Видно от исковата молба, ищецът претендира ответниците да са собственици на имота, поради което се явяват потребители на ТЕ. По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот от 23.01.1992г., от който се установява, че ЕЛ. М. Т. и Георги Иванов Т. са закупили апартамент №39, находящ се в гр.С., ж.к.”Д“, бл., ет.. От удостоверение за наследници, постъпило по делото се установява, че Георги Иванов Т. е починал на 26.07.2017г., като е оставил за свои законни наследници ЕЛ. М. Т. – съпруга и АНТ. Г. Т. - син. Следователно за една част от исковия период ЕЛ. М. Т. е била собственик на ½ ид.част от процесния имот, а за останалата част от периода, след смъртта на Георги Иванов Т. е била собственик на ¾ ид.части от топлоснабдения имот. АНТ. Г. Т. доколкото не се установява да се е отказал от наследство, се явява собственик по наследство на ¼ ид.части от имота за част от периода, а за другата част – преди смъртта на баща си, отговаря за задълженията на Георги Иванов Т., съобразно квотата си в наследството.

Следователно ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между тях и ищеца е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот, а като наследници на предишния собственик и потребител, отговарят и за задълженията, произтичащи от правоотношението на наследодателя с “ф-ма” ЕАД за процесния период.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.

3

От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001 и е бил отчитан ежемесечно.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба №6 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

От заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС през процесния период се е извършвало от “ф-ма” ЕАД, като за абоната се изчислява ТЕ единствено за битово горещо водоснабдяване на база брой лица. Установено е, че дяловото разпределение за имота е извършвано съобразно действащата нормативна уредба. Според заключението на СТЕ за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020г. общо фактурираната ТЕ за имота е в размер на 4261,15лв., като от изравнителни сметки към тази сума следва да се прибави сума в размер на 667,66лв. или задължението за стойност на реално потребена ТЕ е в размер на 4928,81лв. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.

Не се твърди наличие на извършени плащания от ответника.

По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.

Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.

Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.

Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.

415, ал. 1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не 4 тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен (респ. на заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла.

В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 26.02.2021г., така че към момента на подаването му вземанията на ищеца за главница за периода м.01.2018г. – м.04. 2020г. не са били погасени по давност.