Решение № 2869 от 22.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2869 гр. Пловдив, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20215330106441 по описа за 2021 година

Предмет на делото са искове по чл. 109 ЗС и чл. 45 вр. с чл.49 ЗЗД.

Ищец Р. Д. Д. твърди, че е собственик на апартамент в гр. П., ул. К.Р. №..., ет. ..., ап. ... съгласно нотариален акт №.../30.03.2012г. на Нотариус Е.А. с рег. № 401 от НК, който представлява самостоятелен обект с идентификатор № *** като блокът се състои от три входа с номера ..., ... и ..., а отсрещния блок е с номера ..., ... и ... като между блоковете има баскетболно игрище, което е под терасата на ищеца и което игрище се намира на ул. М.Д. и представлява имот с идентификатор № *** собственост на Община Пловдив.

Заявява се, че процесното баскетболно игрище е със свободен достъп през цялото денонощие, няма врати, мрежата е накъсана на много места, игрището е осветено през цялата нощ. Посочва се от ищеца, че игрището е посещавано от 50-70 души след 16:00 часа като игрите продължават цяла нощ, при което ищецът посочва, че е като денонощна трибуна на спортни мачове и забавления, пускала се висока музика от преносими тонколони. Затруднено било паркирането в района, тъй като посетителите паркирали безразборно. Игрището се ползвало за употреба на алкохол през нощта, вдигало се шум, което създавало неудобство на живущите, които не можели да имат нормален отдих и почивка никой от играещите не са съобразявал с часовото време на указателната табела за ползването на съоражението. Нарушен бил чл. 4, чл.8, ал.1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред. Била събрана подписка като 90% от живущите в 6 входа настоявали за премахване на съоражението, но към момента на нямало никакви действия. Освен създаваните неудобства за ищеца, 1 които смущават правото му на собственост при ползването на апартамента му поради шумът, мръсотията от игрището и невъзможността да паркира се заявява, че предназначението на процесния имот е не за баскетболно игрище, а представлява междублоково пространство, респ.начинът на трайно ползване на имота е друг вид озеленени площи, при което Община Пловдив е допуснала неправомерно изграждане на процесното съоражение в разрез с действащия регулационен план.

Заявява се още, че ответникът не проявява дължимата грижа за упражняване на контрол върху игрището – неизграждане на нужната ограда и врати, невъзможност за заключване на игрището, което води до невъзможност за спазване на въведените от ответника ограничения за използване на игрището от 09:00 часа до 14:00 часа и от 16:00 часа до 18:00 часа.

Заявява се, че в резултат на шума и мръсотията от баскетболното игрище ищецът търпи неимуществени вреди,които оценява на 1 лев и конкретно предизвикани на 03.03.2021г. около 15:00 часа и след 22:00 часа.

Иска се от съда да се постанови решение с което ответник Община Пловдив да бъде осъдена да предприеме необходимите действия и да преустанови ползването на баскетболното игрище в настоящия му вид и състояние в цялост изградено в имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив като го приведе в съответствие с действащия регулационен план, а именно: „за друг вид зелени площи“, а в условията на евентуалност се иска да бъде осъден ответника да предприеме необходимите действия за преустановяване нарушаването на обществения ред като за своя сметка установи контрол на достъпа до игрището съобразно ограниченията въведени от самия него с поставените табели, а именно: 09:00 – 14:00 часа и 16:00 – 18:00 часа като в останалата част от денонощието извърши необходимите действия с цел преустановяване достъпа до обекта.

Иска се и осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата от 1 лев за претърпени неимуществени вреди, които се изразяват в причиняване на стрес и дискомфорт в резултат на постоянния шум, миризма на урина, гледки на уриниращи баскетболисти и породеното вследствие на това негативно отношение към собствения дом довело до неудобство – затваряне на прозорци с цел ограничване на шума.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник Община Пловдив чрез юрк. Ев. П. оспорва предявения иск. Заявява, че предназначението на процесния имот видно от ситуационен план на кв. ..., ... по плана на „Трета градска част“ гр. Пловдив за процесния имот е комплексно застрояване и съгласно нормативната уредба процесния обект е в съответствие с предвижданията на ПУП, респ. с предназначението на имота.

2

Оспорва се имотът да е с предназначение „за друг вид зелени площи“ Оспорват се твърденията, че процесното баскетболно игрище няма врати и че мрежата е накъсана;

Оспорват се твърденията, че игрището пречи и на останалите обитатели на жилищните входове. Не можело да се приеме, че именно ползващите баскетболното игрище са тези които препятстват паркирането на живущите, а освен това възможността за паркиране не е ограничена само до собствениците на жилищата, които се намират в съответната сграда.

Оспорва се да е налице превишение пределите на допустимите норми на шума;

Оспорва се да е налице уриниране и поведение на ползващите игрището, като създаващо пречки за използване собствеността на ищеца;

Оспорва се твърдението, че игрището не се стопанисва съобразно позволените часове за посещенията му;

Възразява се, че е неясна причинно-следствената връзка между ползването на игрището и създаването на пречки и неудобства за ищеца;

Оспорва се, че ищецът е собственик на апартамент с идентификатор № *** с адрес: гр. П., ул. К.Р. №..., ет. ..., ап. ...;

Поддържа се, че процесния обект е за задоволяване на обществените потребности от спортни занимания и отдих на открито, подобряване качеството на живот на населението, формиране на спортна култура и двигателна активност. Дори да се докажело, че ползването на баскетболното игрище създава шум, миризма на урина това не създава пречки за ползването имота на ищеца по-големи от обикновените, а видно от приложените с исковата молба подписки обитателите на съседните входове не са посочили, че желаят да се преустанови ползването на процесното съоражение.

Предвид на гореизложеното се иска отхвърлянето на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното.

Ищецът е собственик на апартамент в гр. П., ул. К.Р. №..., ет. ..., ап. ... съгласно нотариален акт №.../30.03.2012г. на Нотариус Е.А. с рег. № 401 от НК, който представлява самостоятелен обект с идентификатор № *** като блокът се състои от три входа с номера ..., ... и ..., а отсрещния блок е с номера ..., ... и ... като между блоковете има баскетболно игрище, което е под терасата на ищеца и което игрище се намира на ул. М.Д. и представлява имот с идентификатор № *** собственост на Община Пловдив, които факти не се оспорват от ответника извън оспорване правото 3 на собственост върху жилището на ищеца, което е опровергано от представения и приет по делото нот. акт №.../30.03.2012г.

Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице В. К. в Приложение № 1 е представена извадка от специализирания кадастър от кадастрален картон за УПИ I – комплексно застрояване, кв. 467/467а по плана на Трета градска част – Пловдив като процесното баскетболно игрище е заснето с отреждане за детска площадка с нанесена по границата съществуваща ограда, а от източната част на площадката е заснет имот пл. № 711 и масивно жилище, които са зачертани, площта на детската площадка е 636 кв.м. От огледът извършен на място вещото лице е установило, че процесното баскетболно игрище е оградено с бетонов бордюр с размери 0.20/0.15м върху който са закрепени метални колове и е поставена оградна мрежа с височина 1.70м, теренът е бетониран и са поставени две баскетболни врати, в средата на бетоновата настилка е поставена гумена настилка с площ от 450 кв.м.

Според вещото лице К. баскетболното игрище е в съответствие с действащия регулационен план по чл.22, ал.2 ЗУТ.

От показанията на св. К.П. се установява, че целодневно и нощно време се играе на игрището, има шум, тупкане, тряскане по таблото, музика, неистови викове.

Общината осветила игрището и то станало денонощно. Шумът е целодневен, създадено било безпокойство на живущите от посетителите на игрището.

От показанията на св. Д.Г. е установено, че имало нон-стоп терор, тупкане от топките, имало музика, която била от преносими тонколони, редовно имало шум, който се вдигал когато някой изкрещял, че вкарал топка в коша. Шумът бил всеки ден особено събота и неделя, когато се започвало от сутринта до късни доби, ежедневно, ежеседмично, ежемесечно, до блока имало детска площадка, но шумът идвал от баскетболното игрище.

Според вещото лице С. процесното баскетболно игрище е съгласно предвижданията на действащия ПУП е изградено на мястото на означена в специализирания кадастър детска площадка, която е била оградена с полумасивна ограда като процесната площ върху която е разположено баскетболното игрище е озеленена площ по смисъла на чл.27, ал.1 ЗКИР и не представлява озеленена площ по смисъла на ЗУТ и Наредба № 7/22.12.2003г. за правилата и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, която констатация на вещото лице се явява в противовес на това което поддържа ищецът в исковата молба.

Следователно, при така установената фактология съдът намира, че процесното баскетболно игрище е изградено в съответствие с предвижданията на действащия регулационен план като фактът че на мястото на игрището е предвидена детска площадка, а на място е изградено баскетболно игрище не се явява в отклонение от този план до колкото и вещото лице К., и вещото лице С. потвърдиха, че предвижданията на 4

ПУП допускат съществуването на такова игрище от гледна точка постигането целта на благоустройствените предвиждания. Същевременно се установи и че процесната площ върху която е разположено баскетболното игрище не представлява озеленена площ по смисъла на ЗУТ, а единствено по смисъла на ЗКИР, но дори и да се приеме, че това е озеленена площ съгласно чл. 62, ал.7 ЗУТ с ПУП за паркове и градини в озеленените площи може да се предвижда само застрояване, необходимо за площадки за игра, открити обекти за спортни или културни дейности. Другояче казано гражданският съд не може да интервенира със съдебния си акт по реда на чл. 109 ЗС по отношение на изграден обект, който е в съответствие с предвижданията на ПУП каквото се явява настоящето баскетболно игрище като дори и да се приеме, че територията върху която е изградена е предназначена за озеленена площ, то предвижданията на ПУП дават възможност на общинската администрация по нейна преценка от гледна точка целесъобразността на ползването на общинския имот с оглед задоволяване на потребностите на гражданите от достъп до спортни съоражения да изгради такъв обект.

Безспорно по делото е установено от разпита на свидетелите, че ползването на баскетболното игрище създава шум и неудобство за живущите в близост, включително и за ищеца, но тези обстоятелства би следвало да бъдат преценявани от общинската администрация при предвижданията на ПУП и реализацията на тези предвиждания досежно процесния имот. Съдът в рамките на производството по чл. 109 ЗС може да преценява тези факти, но няма правомощие нито да променя предвижданията на ПУП като осъжда Община Пловдив да привежда имота за ползването му предназначение, тъй като тези предвиждания касаят въпроси по целесъобраност, нито пък има правомощия да осъжда ответника да организира достъпа до съоражението в посочените в петитума на исковата молба часове, тъй като ответника осъществява контрол върху спазването на Наредбата за осигуряване на обществения ред, а описаните от ищеца прояви на отделни лица, които ползват баскетболното игрище и създават шум по-голям от обичайния всъщност представляват отделни нарушения на този нормативен акт.