Решение № 67 от 23.04.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пирдоп, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цонка Т. Миткова при участието на секретаря ИВА П. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от Цонка Т. Миткова Гражданско дело № 20251860100509 по описа за 2025 година

Производството е по чл.124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Постъпила е искова молба от Д. А. М., ЕГН **********, адрес: село Ч., ул. „М.“ № 4, чрез адвокат Б. Г. Й., вписан в регистъра на адвокатите на Софийска Адвокатска Колегия /САК/, с личен № ********** – пълномощник, служебен адрес: град София, бул. „*********“ № 55, телефон: **********, електронна поща: *******************, срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес: град София, п.к. 1421, район Л., ул.

„***************“ № 52-54, представлявано от изпълнителни директори:

В.А.Г., А.Ч.Д. Н.Г.С., Л.Т.

По обстоятелствата подробно изложени в исковата молба, ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК сключеният между Д. А. М., ЕГН **********, адрес: с. Ч.. ул. „Мир“ № 4 и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ********, договор за потребителски кредит № ********* от 11.05.2022г., поради противоречието му със закона.

Ищецът моли предявеният иск да бъде уважен ведно със законните 1 последици.

Ищецът моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес: град София, п.к. 1421, район Л., ул. „***************“ № 52-54, чрез юрисконсулт К. З. – пълномощник на Изпълнителните директори, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е писмени доказателства по опис от № 1 до № 5 включително и е направил доказателствени искания.

Ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес: град София, п.к. 1421, район Л., ул. „***************“ № 52-54, чрез юрисконсулт К. З. – пълномощник на Изпълнителните директори, в отговора на исковата молба заявява, че оспорват изцяло исковата молба и наведените в нея твърдения, и молят предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.

Ответникът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

Съдът приема за безспорни и не се нуждаят от доказване следните обстоятелства по делото, а именно: че на 11.05.2022г. в гр. София, ищцата е сключила Договор за потребителски кредит №********* от 11.05.2022г. с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с размер на главницата 20 000 лв. и общ размер на застрахователната премия 5999.98 лв., с фиксиран лихвен процент в размер на 30.39%; че съгласно чл. 9.1 от процесния договор годишния процент на разходите (ГПР) е в размер на 34.70%, за срок от 60 месеца; че към настоящия момент ищцата е извършвала плащания към вноските по кредита, съгласно предоставеният й погасителен план, тъй като в тази насока няма спор между страните по делото и представените писмени доказателства не са оспорени от ответника. В тази връзка са представени Договор за потребителски кредит №********* от 11.05.2022г. с погасителен план към него, Актуално състояние н а „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, заявление – декларация за установяване на договорни отношения, сертификат 2 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“./л.7-л.16,л.42-л.56/ Съдът не е събирал допълнителни доказателства във връзка с безспорните обстоятелства между страните по делото.

Съдът приема за спорни и подлежи на доказване всички останали обстоятелства по делото, а именно: че в договора за потребителски кредит, сключен между Д. А. М., ЕГН ********** и „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД не е посочено как се изчислява размерът на кредита, което води до невъзможността на потребителя да вземе информирано решение дали за него е било икономически изгодно да сключи този договор или не; че в годишния процент на разходите (ГПР) не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално за застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита; че видно от чл. 19 от процесния договор за кредит, застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора; че сключването на договора за застраховка, представлява условие за отпускане на процесния кредит; че в чл. 19 от процесния договор е предвидено, че застраховките са доброволни и не са условие за сключването му; че в т. 9.2. от процесния договор, относно лихвеният процент се посочва, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва, върху остатъчния размер на главницата; че договорът е нищожен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; че неправилно кредиторът е включил застрахователната премия като част от получената от потребителя сума; че в процесния договор ГПР е определен в размер на 34.70% като абсолютна процентна стойност, като не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК; че не е посочен действителният размер на ГПР, а по-нисък, за да се спази само формално законът, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.

22 от ЗПК; че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК в качеството си на кредитополучател ищцата дължи чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита; че е нарушена и императивната норма на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във връзка с възведеното от нея изискване договорът да е написан по ясен и разбираем начин досежно всички негови съществени елементи - също самостоятелно основание за недействителност; че 3 уговорената в пропесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР; че съгласно чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК погасителният план следва да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква възнаградителна лихва; че не е спазена разпоредбата на чл. 10, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, съгласно която разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да е сключен по ясен и разбираем начин и да съдържа условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; че договорът за потребителски кредит отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като съгласно същия погасителният план следва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; че разбивката, направена в погасителния план, дава ясна информация на потребителя каква част от дълга си погасява с внасянето на съответната вноска; че изискването за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделна погасителна вноска, въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент; че в чл. 12 от договора е предвидена възможността, в съответствие на чл. 11, ал.

1, т. 12 от ЗПК, потребителят при писмено поискване безвъзмездно да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който съдържа разбивка на всяка от вноските, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; че се явява неоснователно възражението за липсата на яснота относно годишния лихвен процент, съобразно чл.11 ал.1 т. 9 от ЗПК, доколкото в тази насока законът е ясен - видно от §1 т.4 от ДР на ЗПК лихвения процент се прилага на годишна 4 основа към сумата на усвоения кредит; че видно от погасителния план, в найдолната част на колона „Лихва“ е описана общата сума, която кредитополучателят ще заплати като лихва; че процесният договор отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; че договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като към момента на сключването му в него следва да е уговорен годишният процент на разходите по кредита (арг. чл. 11, т. 10 ЗПК), включващ общите разходи по кредита, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, вкл. за посредничество) изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (арг. чл. 19 ал. 1 ЗПК); че приложеното тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е неправилно и в противоречие с приложимото законодателство; че в процесния договор ясно са посочени и компонентите – главница и лихва; че таксата за застрахователна премия се явява нищожна както и че сумите нея следва да бъдат включени при изчислението на ГПР; че застраховката е сключена за срока на договора за кредит, като платената от потребителя застрахователна премия осигурява покритие на застрахованите рискове за този период; че сключването на Договора за потребителски кредит не е обусловено от задължителното сключване на договора за застраховка; че в случай, че застраховката е била задължителна за сключването на договора за кредит, то следва и нейното поддържане за срока на кредита да бъде задължително и потребителят да няма възможност да я прекрати, без да претърпи санкция за това (увеличена лихва, предсрочна изискуемост или друго); че застраховката не е била условие за сключването на основния договор, същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК; че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР; че подписаният договор е сключен с размер на шрифта 12 pt., вид Arial Narrow, доколкото Договорът за застраховка представлява отделно правоотношение; че в тази връзка, в ЗПК и КЗ не е предвидено изискване за шрифт за него, а и клаузата е инкорпорирана в основния договор, който е двустранно подписан от страните; че в настоящия случай са налице два отделни договора, пораждащи две самостоятелни правоотношения, тъй като в тази насока има спор между страните по делото.

5

Съдът допусна събиране на допълнителни доказателства във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото.

Във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото съдът допусна назначаване на съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Видно от заключението на ССчЕ /л.90-л.95/, депозирано от вещото лице М. Н. Л. и е прието от съда като обсновано и правилно в с.з. на 31.03.2026 г.

/л.97,л.98/, че по Договор за потребителски кредит №********* от 11.05.2022г., размера на предоставения кредит е 20 000 лева, брой на вноските е 60 х 847.41 лева, ГПР е 34.7 %, дата на първо плащане е 15.06.2022 г., дата на последно плащане е 15.05.2027 г., ГЛП е 30.39 %, общата сума за плащане е 50 844.48 лева, по погасителен план: главница 25 999.98 лева, лихва 24 844.50 лева. Видно от заключението, че във връзка с процесния договор по сметка на ищеца са постъпили 18912 лева и са изплатени на каса 1087 лева, банката е превела на застрахователя застрахователната премия с групови платежни нареждания и са заплатени на ежемесечна база, към 30.04.2025 г. ищцата е платила сумата 21 579.41 лева по процесния договор, застрахователната премия е включена в ГПР, който е с размер 34.70 %, процесният договор не съдържа допълнителни такси за отпускане, усвояване и одобрение на кредита, сключен е без такса за оценяване на риска, към 11.05.2022 г. ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, но не отговаря на посочения в договора ГПР 34.70 %.

Разпечатката съдържа 25 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec49724b-d654-444a-933b-17f2632e681d