Решение № 6 от 09.02.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№6 гр. В., 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г.П.Й. при участието на секретаря И. СТ. К. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Търговско дело № 20241300900024 по описа за 2024 година

Производството е по Глава тридесет и втора ГПК.

Делото е образувано по исковата молба на "Билиив" ЕООД, ЕИК:

200238181 със седалище и адрес на управление: гр. П.*****, представлявано от управителя си И.Д., кредитор в производството по несъстоятелност със съдебен адрес: гр. П.**** чрез адв. Б. А. пълномощник срещу:

„БЕЛОКАР“ ЕООД - кредитор на несъстоятелността, със седалище и адрес на управление: гр.С.В. *****, ЕИК 115040239, представлявано от Я.И.Л. и

„РОМЕКС ИНС“ ЕООД - длъжник, със седалище и адрес на управление: гр. В.*****, ЕИК 115045753 представлявано от П.Г.Б.,с адрес за призоваване по делото гр.П.*****.

Твърди се ,че в законовия срок и на основание чл.694 ал.3 т.1 ТЗ се предявява настоящият отрицателен установителен иск, с който се иска да се установи със съдебното решение несъществуването на вземането на „БЕЛОКАР“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.С.В. *****, ЕИК 115040239, представлявано от Я.И.Л., размер на вземането 4 211 658 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, включено под номер 1 от списъка на приетите вземания на синдика по чл.686 т. 1 ТЗ.

1

С определение на Окръжен съд - В. от дата 10.05.2024 г. било оставено без уважение направеното от ищеца възражение на основание чл.690 ал.1 ТЗ, срещу приетото от синдика на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, вземане на „БЕЛОКАР“ ЕООД ЕИК 115040239 в размер на 4 211 658 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата включено под номер 1 от списъка на приетите вземания на синдика по чл. 686 т.1 ТЗ, поради което и на основание чл. 694 ал.3 т.1 ТЗ се подава настоящата искова молба.

Изразяват се следните съображения по същество:

I.В молбата за предявяване на вземането с вх.№ 568/20.02.2018г. молителят бил поискал да бъде включено в списъка на приетите вземания вземане за главница в размер на 4 211 658 лв. и законна лихва. Видно от диспозитива на представеното арбитражно решение, със същото била присъдена не главница, а неустойка. Само на това основание се иска да се приеме, че предявяването е нередовно, доколкото искането не е подкрепено от придружаващите го документи.

II.Твърди се , че сключеният договор между „БЕЛОКАР“ ЕООД и "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност е привиден. Твърди се,че същият е антидатиран.

III. Твърди се , че арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. на арбитър П.Б. е съставено изцяло във връзка с подготовката за целите и нуждите на производство по несъстоятелност на "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност. Същото било симулативно, проведено при симулативен арбитражен процес, а арбитражното решение се подозира, че е антидатирано.

То не целяло установяване и защита на действителни правоотношения между страните.

Иска се да се приемат тези възражения поради следните съображения.

1.

Липса на осчетоводяване на задълженията:

Публикуваните в търговския регистър финансови отчети на "Белокар" ЕООД за 2015 и 2016 г. не отговаряли на изискванията на Закона за счетоводството, доколкото като съставител на отчета се бил подписал едноличният собственик на капитала на "Белокар" ЕООД Я.И.Л.. Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.2 от Закона за счетоводството финансовите отчети се съставяли от собствениците или съдружниците на тези предприятия само ако представляват микро предприятие. През 2016 г. "Белокар" ЕООД имало 2 балансова стойност на активите ,видно от Баланса (вземания от клиенти и доставчици) 4 230 000 (четири милиона двеста и трийсет хиляди лева) лева и общо приходи в размер на 4 211 000 (четири милиона двеста и единайсет хиляди) лева, което било видно от ОПР. Поради това то изпълнявало изискванията да бъде малко предприятие по смисъла на чл.19 от Закона за счетоводството и собственикът не можел да бъде съставител на финансовия отчет. Правело впечатление, че до този момент финансовите отчети на "Белокар" ЕООД били съставяни от счетоводителя Л.Г.. От 2015 г. финансовите отчети на "Белокар" ЕООД се съставяли от едноличния собственик в нарушение на Закона за счетоводството, най-вероятно защото никой счетоводител не желаел да си положи подписа под подобни финансови отчети.

На второ място се сочи,арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. на арбитър П.Б. не било осчетоводено в нито едно счетоводство от тези на засегнатите дружества ("Белокар" ЕООД, "Ромекс кар" в несъстоятелност ЕООД и "Ромекс инс" в несъстоятелност ЕООД.) В счетоводството на "Белокар" ЕООД арбитражно решение 1 от 10.09.2015 год. по арб.дело № 3/2015 г. на арбитър П.Б. не било осчетоводено.

Същото решение най-вероятно било антидатирано. То се появявало за първи път в производството по несъстоятелност на "Ромекс кар" ЕООД в гр. Пловдив на 10.11.2017 г.- на тази дата "Белокар" ЕООД предявило вземането си срещу Ромекс кар ЕООД в производството по несъстоятелност по дело т.д.639/14 г.

Към този момент "Белокар" ЕООД бил кредитор в същото производство на "Ромекс кар" ЕООД по арбитражно решение 1 от 09.09.2015 г. по арб.д.1/2015 г. на арбитър П.Б. за същата сума от 4 211 658 лв. Твърди се , че към датата, на която се твърди, че е постановено арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. "Белокар" ЕООД не е разполагало с него, защото в противен случай щяло да го предяви заедно с арбитражно решение 1 от 09.09.2015 г. по арб.д.1/2015 г. в производството по несъстоятелност на "Ромекс кар" ЕООД в Пловдив. То било представено за първи път в производството по несъстоятелност на “Ромекс кар“ ЕООД в ПОС на 10.11.2017 г. С постановяване на процесното арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. "Белокар" ЕООД вече имало вземания за неустойки за 8 423 316 лева, които трябвало да са осчетоводени в неговото счетоводство.

3

Такива вземания в публикуваните финансови отчети на "Белокар" ЕООД не било осчетоводени. Липсата на осчетоводяване на задължението в счетоводството на кредитора създавало несигурност дали вземането е дължимо, която несигурност не можела да се преодолее в това производство.

В публикуваните финансови отчети на "Ромекс инс" ЕООД вземанията по арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. не били осчетоводени.

Видно било, че задължения в такъв размер не са отразени. Липсата на осчетоводяване на задължението в счетоводството на длъжника създавала несигурност дали вземането е дължимо, която несигурност не можела да се преодолее в това производство.

В публикуваните финансови отчети на "Ромекс кар" ЕООД в несъстоятелност също настоящото (второто от 10.09.2015 г.) арбитражно решение не било осчетоводено. Липсата на осчетоводяване на задължението в счетоводството на другия длъжник създавала несигурност дали вземането е дължимо, която несигурност не можела да се преодолее в това производство.

Иска се да се вземе предвид, че съгласно НСС18 Приходи 3. вземания от глоби, неустойки, лихви и други се признава за приход след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или чрез съдебен иск. Поради това, че всички неустойки са присъдени с арбитражно решение, ако са били действителни задължения, те трябвало да намерят осчетоводяване в счетоводствата на всички дружества.

Поради това, че задълженията по арбитражно решение 1 от 10.09.2015 год. по арб.дело № 3/2015 на арбитър П.Б. не били осчетоводени в счетоводството на нито едно от търговските дружества, които би трябвало да са участвали в арбитражното прозводство, се иска да се приеме,че няма достатъчно доказателства за съществуването на действителни задължения на "Ромекс инс" ЕООД към "Белокар" ЕООД по арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 на арбитър П.Б..

2.

Поддържа се ,че представеното решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015 г. на арбитър П.Б. било изцяло привидно и симулитивно, постановено по симулативен арбитражен процес.

По делото били представени още дузина арбитражни и съдебни решения. Всички те били създадени, за да се използват при откриването на 4 производството по несъстоятелност на "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност.

Индиция за това било обстоятелството, че “Белокар“ ЕООД повече от четири години не се бил снабдил с изпълнителен лист по издаденото му арбитражно решение срещу нито един от длъжниците си. Това идвало да покаже, че целта на снабдяването с такова арбитражно решение не е защита на накърнено право на “Белокар“ ЕООД, защото такова накърнено право не съществувало.

При сравняване на подписите на арбитъра П.Б. под арбитражно решение 1 от 10.09.2015 год. по арб.дело № 3/2015 и подписа на удостоверението възниквало сериозно съмнение относно автентичността на последния.

3.

Сочи се ,че “Белокар“ ЕООД и "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност са свързани лица.

Действителният собственик на "Белокар" ЕООД Я.И.Л. (гражданин на Украйна) е бивш съдружник с едноличния собственик на капитала на "Ромекс инс" ЕООД П.Б. в дружеството "Белокар" ООД.

Действителният собственик на "Нимиц 3" ЕООД Я.И.Л. е солидарен длъжник чрез собственото му дружество "Балканкар Мизия БГ" ЕООД заедно с "Ромекс инс" ЕООД и П.Б. по договори за кредит с Уникредит Булбанк АД № 8В 00000000000000668338/27.06.2011г., както по Договор за заем от 20.12.2010 г. със заемодател Си Финанси груп ЕООД (в кориците по делото), който е кредитор в настоящото производство по несъстоятелност;

Счетоводствата на фирмите на Я.И.Л. и на П.Б. се водели от едни и същи счетоводители - М.М. била счетоводител на дружествата на П.Б. и на Я.Л. – „Ромекс кар“ ЕООД в несъстоятелност; „Електробуси „ЕООД, „Ромекс Инс“ ЕООД в несъстоятелност; „Неман БГ“ АД до 2015; „Балканкар Мизия БГ „ЕООД,“ Ромекс кар БГ“ ЕООД, „Нимиц 3“ ЕООД, като същата работила през цялото време при П.Б. в „Ромекс кар“ ЕООД в несъстоятелност на трудов договор.

Видно от търговския регистър, дружеството Белокар ЕООД е имало седалище и адрес на управление до 08.09.2016 г. на адрес гр. П.*****, който имот е собственост на „Ромекс кар“ ЕООД в несъстоятелност.

4.

Липса на доказателства за връчване на арбитражното решение При предявяването на вземането от "Белокар" ЕООД не били представени убедителни доказателства за връчването на арбитражно решение 5

1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015. Представено било удостоверение от арбитъра П.Б., че арбитражното решение е връчено "на ръка". Само по себе си това бил частен документ, който не се ползвал с материална доказателствена сила и не удостоверявал обстоятелствата, които са посочени в него.

Необходимо било да се представи съобщение, получено и подписано от страните по делото и от длъжника по решението, съгласно разпоредбата на 51 от ЗМТА. Съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗМТА арбитражното решение влизало в сила с връчването му и от този момент то ставало задължително за страните и подлежало на принудително изпълнение. Затова разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗМТА предвиждала, че към молбата за издаване на изпълнителен лист освен арбитражното решение се прилагало и доказателство, че то е връчено на длъжника по изпълнението. Представеното към молбата удостоверение, издадено от името на арбитъра ,не удостоверявало връчването на решението на арбитражния съд на длъжника по изпълнението.

Освен това в представеното удостоверение било записано, че с решението, което се твърди, че е връчено, "Ромекс кар" е осъдено да заплати на "Ромекс инс" ЕООД, П.Г.Б., П.Г.Б., Е.А.Б., Г.П.Б. сумата от 2 151 000 евро.

Това се разминавало драстично с петитума на арбитражното решение. Нямало доказателства за идентитета на арбитражното решение, описано в издаденото удостоверение, и процесното арбитражно решение 1 от 10.09.2015 г. по арб.дело № 3/2015.

На основание на горното се иска да се приеме,че няма достатъчно убедителни доказателства за съществуването на вземането на "Белокар" ЕООД поради това, че:

-че синдикът е приел два пъти едно и също вземане под номер 1 и под номер 2 в списъка на приетите вземания;

-вземането е предявено нередовно, доколкото е поискано приемане на вземане за главница в размер на 4 211 658 лв. и законна лихва, а представените доказателства не подкрепят искането; вземането по арбитражното решение не е осчетоводено в счетоводството на кредитора "Белокар" ЕООД; вземането по арбитражното решение не е осчетоводено в счетоводството на длъжника "Ромекс инс" ЕООД в несъстоятелност;