Решение № 260079 от 23.03.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ № 260079 гр. Враца, 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

МИРОСЛАВ ДОСОВ

Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА

Мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА при участието на секретаря М. Ценова, като разгледа докладваното от мл. съдия Колева в. гр. дело № 100 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от

Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на адв. М. Д. в качеството й на особен представител на М.Г.М., Л.Г.М., Л.Б.М. ***, срещу решение № 260016/18.01.2021 г., постановено по гр. д.

№ 934 по описа на Районен съд – Враца, с което съразмерно на наследствения им дял са осъдени да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ***, сумата от: 1. за Л.Б.М. сумата от 105,61 лева; 2. за М.Г.М. сумата от 26,40 лева и 3. за Л.Г.М. сумата от 26,40 лева, представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. *** за периода от 07.08.2018 г. до 08.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2020 г. до окончателното погасяване на сумата. С решението в тежест на жалбоподателите са възложени и направените по делото разноски съобразно наследствения им дял.

С въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, представените по делото доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Оплакванията в жалбата са синтезирани в четири групи.

В първата група се оспорват предвидените в закона основания за предявяване на исковете, а именно липсата на качество "потребители" на лицата, липсата на облигационна връзка между страните и липсата на знание у лицата, че по силата на закона заместват длъжника. Прави се оплакване, че в карнетите липсват подписи, а там, където има, са на различни лица.

Във втората група се доразвива оплакването за липса на качество "потребители" на лицата, с аргумента, че последните не са собственици и ползватели на процесния имот, за който е претендирано заплащане на доставени, но незаплатени

ВиК услуги. В тази връзка се прави възражение, че услугите не са и доставяни. Посочено е, че дори да се приеме противното, то лицата биха били собственици при различен обем на права си, поради което е следвало да има партида за всяко едно от тях, чрез която да се разпределят количествата доставени ВиК услуги.

Третата група оплаквания съдържа твърдения, че исковете са недоказани, тъй като се основават само на доказателства, представени от ищеца, и в частност издадени, но неподписани от жалбоподателите, фактури, от които не може по безспорен начин да се установи наличието на задължение.

В последната група са наведени възражение относно размера на иска. Твърди се, че изслушаното и прието експертно заключение не е достатъчно, за да установи стойността на предоставените услуги, тъй като се основава само на счетоводни записвания във водоснабдителното дружество, без да е подкрепено от други доказателства по делото. Посочва се, че не ясно от къде се получава конкретната стойност при отказан достъп – дали това е станало съобразно изискванията на чл. 24, ал. 4 във връзка с чл. 49 и чл. 25, ал. 2 от Общите условия.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждането на възнаграждение за особен представител.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез юрк. А. Й., депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, обсъдил е всички доказателства по делото и е стигнал до обоснован и верен извод за решаването на спора, прилагайки правилно и относимия материален закон, а наведените в жалбата оплаквания са били предмет на обсъждане пред районния съд. Въпреки това е изразено становище, че количеството доставяна вода се отчита и остойностява съответно съгласно Общите условия и утвърдени цени от КЕВР. Навежда довод, че е неотносим въпроса за това кой е подписал карнета.

Твърди, че доколкото по делото няма данни за отказ от наследство, то по силата на закона лицата наследяват правата и задълженията, независимо на чие име се води партидата. Заявява, че водоснабдителното дружество издава електронни фактури, предоставяни при поискване, ведно с фискален касов бон след заплащане, за което няма данни по делото. Твърди, че операторът на ВиК услуги е изпълни задълженията си, а обемът и стойността им се доказват от събраните по делото доказателства.

Иска обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски.

Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.

От процесуалния представител на въззивниците

– адв. М. Д., е постъпила писмена защита, в която е изразено становище, че поддържа въззивната жалба и в синтезиран вид излага повторно оплакванията, изложени вече в самата въззивна жалба. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Молба е постъпила и от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с която се поддържат доводите, изложени в отговора на въззивната жалба, и се иска атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца срещу Л.Б.М., М.Г.М. и Л.Г.М. в качеството им на наследници на Г. Н. М. с искане последните да бъдат осъдени да му заплатят следните суми: 1. за Л.Б.М. сумата от 105,61 лева; 2. за М.Г.М. сумата от 26,40 лева и 3. за Л.Г.М. сумата от 26,40 лева, представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр.

*** за периода от 07.08.2018 г. до 08.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2020 г. до окончателното погасяване на сумата. В исковата молба претенцията е обоснована, че между водоснабдителното дружество и Г. Н. М. е съществувала облигационна връзка по силата на договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги и с открита на негово име в дружеството-ищец партида за доставка на вода за жилище с адрес: гр. ***. Посочено е, че за периода от 07.08.2018 г. до 08.02.2019 г. по тази партидата са начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 158,41 лева по 6 бр. фактури, които не били заплатени. Тъй като титулярът на партидата бил починал на 29.05.2012 г. – преди периода на потребление, и заявление за промяната й не е подадено, се твърди, че за изпълнението на задължението съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗН отговарят тримата ответници съобразно съсобствената им част от имота. Направено е искане за присъждане и на направените разноски.

Назначеният на ответниците особен представител в срок е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове както по основание, така и по размер. Не e оспорил факта, че ответниците са наследници на титуляра на партидата. Навел е възражения обаче, че представените от ищеца писмени доказателства не са достатъчни за уважаване на предявените искове, тъй като същите не установявали задължение за плащане. Посочил е, че не е установено по делото, че наследодателят на ответниците е действителният потребител на ВиК услугите. Поискал е предявените искове да бъдат отхвърлени.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран със субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 198, ал. 1 ЗВ. По тяхната основателност се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска, като е уважил претенциите и е присъдил направените разноски. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел от фактическа страна, че жилище с адрес гр. *** е собственост на Г. Н. М. и съпругата му Л.Б.М., и спрямо него на името на първия от тях е открита партида във водоснабдителното дружество.

Прието е, че след смъртта на Г. Н. М. наследници са тримата ответници Л.Б.М., М.Г.М. и Л.Г.М., които имат регистриран постоянен адрес на адреса, на който се намира водоснабденото жилище, и заради задълженията на които към различни кредитори върху имота има наложени общо 5 възбрани. Посочено е, че конкретните показания на водомера са извършени при реално и служебно отчитане на доставената вода, а стойността на доставяната вода за исковия период възлиза в общ размер на 158,41 лева. При възприетата фактическа обстановка съдът е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявените искове. По-конкретно съдът е установил наличието на облигационна връзка между водоснабдителното дружество и Г. Н. М., позовавайки се на чл. 14 от Наредба № 4 от

14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ и приложените по делото Общи условия. С оглед наследственото правоприемство е приел, че облигационна връзка е налице и по отношение на тримата ответници. Решаващият състав е съобразил, че при отчитането на разходваното количество вода не е допуснато нарушение на реда за това, указан в чл. 32, ал. 1 и ал. 4 и чл. 35 от Наредбата, въпреки че карнета не е подписан от потребителя. Позовавайки се и на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е заключил, че исковете са основателни до пълния им предявен размер съобразно наследствения дял на всеки един от ответниците.

Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства се установява, че „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и като такъв доставя тези услуги на потребителите на територията на гр. Враца при публично известни общи условия.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че във водоснабдителното дружество има открита партида за имот – жилище, намиращо се в гр. ***, на името на Г. Н. М.. Приложените по делото справки по лице от Служба по вписванията – Враца дават основание да се приеме, че посоченият имот е собственост на Г. Н. М. и съпругата му Л.Б.М.. Видно от удостоверение за наследници с изх. № 261/28.01.2019 г., издадено от Община Враца, Г. Н. М. е починала на 29.05.2012 г., и е наследен от преживялата го съпруга - Л.Б.М., и синовете му – М.Г.М. и Л.Г.М.. От служебно изготвените от районния съд справки за адресна регистрация се установява, че Л.Б.М., М.Г.М. и Л.Г.М. имат регистриран постоянен адрес, съвпадащ с процесния, а именно гр. ***.

От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на Г. Н. М., се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане на доставената вода до процесния имот, а вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, дава заключение, че стойността на доставените ВиК услуги до имота, находящ се гр. *** за периода от 07.08.2018 г. до 08.02.2019 г. е в общ размер от 158,41 лв., като припадащата се на всекиго от ответниците – настоящи жалбоподатели, част от тази сума, съобразно ЗН, са както следва: 105,61 лв. за Л.Б.М. и по 26,40 лв. за М.Г.М. и Л.Г.М..

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.

236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение е и правилно, а въззивната жалба - неоснователна, по следните съображения: