Решение № 20642 от 13.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20642 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ...................... при участието на секретаря ...................... като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело № 20221110170970 по описа за 2022 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба ....................., представлявано от председателя на управителния съвет И. и от изпълнителния директор ........................... с трето лице – помагач ....................... със седалище и адрес на управление в гр. ......................, иска да бъде установено по отношение на ответника И. М. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. ........................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ........................ чрез пълномощника адвокат П. Г. В. , че същият му дължи следните суми:

868.99 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. VII. 2016 година до 30. IV.

2019 година;

152.11 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IX. 2017 година до 17. VII. 2020 година включително;

30.16 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. III. 2017 година до 30. IV.

2019 година;

05.88 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. V. 2017 година до 17. VII. 2020 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение на 30. VII. 2020 година до окончателното плащане.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че вземането на ищеца е било предмет и на други производства. Вземането на ищеца било погасено по давност. Част от него било и доброволно платено.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На 07. ХІ. 2001 година в град ....................... с ЕГН********** сключва с ответника договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който се задължава да му прехвърли собствеността на процесния топлоснабден имот срещу цената от 34 900.00 лева, която последният се задължава да заплати.

На същата дата ...................... В.а, вписана в регистъра на .................... съставя за процесния договор представен по делото с исковата молба нотариален акт ...................одина.

2. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На 10. IХ. 2002 година се провежда ............................. в ........................ което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава трима представители да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол.

На 30. IХ. 2002 година третото лице – помагач и етажна собственост в ...............................сключват представен по делото с исковата молба договор №.............. По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112 в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 29. VII. 2015 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №..................... при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

3. Сведения, почерпани от експертните заключения:

На 01. VI. 2023 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. ........................ представя в съда заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, според което към 26. V. 2023 година няма данни за плащания на процесните задължения. Непогасените задължения за процесния 2 период възлизат на 868.99 лева за топлинна енергия и 30.16 лева за дяловото разпределение. Със сумите за възстановяване по изравнителни сметки за процесния период не са прихванати месечни сметки, които предхождат периода. Лихвата според исковата молба възлиза съответно на 159.07 лева и 06.63 лева. Общият размер на сумите за времето след 30. VII. 2017 година възлиза на 600.43 лева за топлинна енергия и 25.63 лева за дяловото разпределение, както и обезщетени за забава, възлизащо съответно на 81.71 лева и 05.21 лева.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На 30. VII. 2020 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 30. Х. 2020 година по частно гражданско дело №34311 по описа на съда за 2020 година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 16. ХI. 2022 година съдът постановява Разпореждане №.................... с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1. Съобщението е връчено на ищеца на 28.

ХI. 2022 година. Искът по настоящото дело е подаден на 29. ХII. 2022 година (четвъртък, първи работен ден след празничния 28. ХII. 2022 година), т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на стойността на ползваната топлинна енергия:

По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационното отношение с ответника; доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери през процесния период.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия или при дяловото разпределение, в негова тежест е да установи, че е предявил рекламация в нормативно установените срокове и същата е основателна.

Страните не спорят, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период. Това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт, описан по-горе.

Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени доказателства.

Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия 3

Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите такива.

По силата на това облигационно правоотношение ответникът е задължен към ищеца да заплаща цената на доставената му топлинна енергия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово разпределение.

Тук следва да се отбележи, че претендираните вземания не се установяват единствено от воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по съдебно-счетоводната експертиза.

Не на последно място, по делото не се доказа ответникът да е заявил рекламации срещу извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.

Затова може да се приеме за установено, че за процесния период стойността на потребената топлинна енергия възлиза на сумата, формирана от фактурираната сума, коригирана със сумата от изравнителните сметки. Ето защо съдът счита, че на ответната страна е доставена топлинна енергия на стойност от 868.99 лева, което не се оспорва и от ответника.

Вещото лице не установява погасяване на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е извършено.

Ответникът поддържа, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.

Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите, настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111: вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената настъпва тогава. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда на 30. VII. 2020 година. Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 30. VII. 2017 година, са погасени по давност. В настоящия случай непогасени по давност са вземанията на ищеца за 600.43 лева за топлинна енергия и 25.63 лева за дяловото разпределение, както и обезщетени за забава, възлизащо съответно на 81.71 лева и 05.21 лева, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице.

3. По възраженията на ответника:

Ответникът навежда доводи, че същият спор е предмет и на други искови производства, затова делото следва да се прекрати.

Съдът установи две такива производства: частно гражданско дело №67490 по описа на Софийския районен съд за 2016 година гражданско дело №70720 по описа на Софийския районен 4 съд за 2017 година. И двете имат за предмет топлинна енергия, доставена за времето от 2013 година до 2016 година, т. е за друг период. Ответникът представя и искова молба с входящ № ......................... година. Същата е подадена в съда преди образуването на настоящото исково производство, но след образуването на заповедното производство през 2020 година. Затова съдът счита, че на прекратяване подлежи делото, образувано по исковата молба на ответника, ако е за същите вземания.